Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260007 от 14.03.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 134/2020
Вид
Решение № 260007
Подписан
14.03.2022
В сила
05.02.2024
Състав
СИЛВИЯ ЯЦОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 56, ал. 1 · Кодекс на международното частно право

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№260007

Гр.Русе, 14.03.2022г.

В ИМЕТо НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично съдебно заседание на 15 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ

ПАВЛОВА

При участието на секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 134 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „Viasat

World Limited“, Лондон, Великобритания, рег. № *********, чрез пълномощник адвокат Л.Ц.,***, против „Делта“ ООД, ЕИК ********* и „Кабелна телевизия Делта“ ООД, ЕИК *********, за обявяване недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между ответниците с нотариален акт № 25, том 1, рег.

№ 195/2015 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 3680, акт № 28, том 10, дело № 1810/30.03.2015 г. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, с вземане, произтичащо от сключен между тях договор № 191275/01.01.2012 г. и споразумение от 10.12.2013 г., по силата на което по взаимно съгласие прекратили договора и се споразумели, че всички дължими от „Делта“ ООД суми към датата на прекратяване, в размер на 21 000 евро, остават дължими на ищеца. След справка в имотния регистър установили, че на 30.03.2015 г. първият ответник продал на втория следните недвижими имоти: 1) самостоятелен обект в сграда, предназначение – за офис, площ по док. – 32.170 кв.м., гр. Русе, ул. „Църковна независимост“, заедно с 10.03 % ид.ч. от общите части на етажа и 0.642 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж, обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе, ул.

„Църковна независимост“ № 16, ет. 16, ап. офис, с идентификатор № *** по кадастрална карта на СГКК, гр. Русе. 2) самостоятелен обект в сграда, предназначение – за офис, площ по док. – 43.980 кв.м., гр. Русе, ул.

„Църковна независимост“, заедно с 13.71 % ид.ч. от общите части на етажа и 0.878 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж, обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 16, ет. 16, ап. офис, с идентификатор № *** по кадастрална карта на СГКК, гр. Русе. Двамата ответници били представлявани от едни и същи физически лица - В. К. и Ю. Д.. Твърди, че сделката, сключена между ответниците, го уврежда, тъй като с нея първият ответник - негов длъжник, намалил имуществото си.

С подадените отговори на исковата молба ответниците оспорват процесуалната дееспособност на ищеца, както и пълномощното, с което адвокат Л.Ц. е упълномощен да предяви иска.

Считат същия за преждевременно заведен, тъй като по отношение на вземането на ищеца е налице висящо исково производство пред ВКС. Оспорват твърдението за налични вземания на ищеца, произтичащи от сключен договор № 191275 с първия ответник, както и че с прехвърлянето на имотите той е бил увреден, тъй като вземането му не е било изискуемо и ликвидно. Твърдят също така, че искът е неоснователен, тъй като след закупуване на имота от втория ответник, същият е ипотекиран в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, за обезпечаване вземания на банката по договор за банков кредит и дори и при уважаването му, ищецът няма как да се удовлетвори от цената на имота, а само ще навреди на втория ответник „Кабелна телевизия Делта“ ООД.

С допълнителна искова молба ищецът е пояснил първоначалната.

С отговори на допълнителната искова молба ответниците поддържат възраженията, твърденията и оспорванията, направени в отговорите на исковата молба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно установено, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 25, том 1, рег. № 195/2015 г., дело № 20 от 30.03.2015 г. на нотариус К.К., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 3680, акт № 28, том 10, дело № 1810/30.03.2015 г. /приложен на л. 25/, „Делта“ ООД, представлявано от Ю. Д. И. продава на „Кабелна телевизия Делта“ ООД, представлявано от В. Н. К., следните свои недвижими имоти: 1) недвижим имот с адрес област Русе, община Русе, гр. Русе с ЕКАТТЕ 63427, ***, ет.

16, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за офис, със застроена площ 43.98 кв.м., с източно изложение, заедно с 13.71 % ид.ч. от общите части на етажа и 0.878 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж. 2) недвижим имот с адрес обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе с ЕКАТТЕ

63427, ***, ет. 16, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за офис, със застроена площ 32.17 кв.м., със западно изложение, заедно с 10.03 % ид.ч. от общите части на етажа и 0.642 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е съобразена с Доклад за определяне на пазарната стойност на процесните недвижими имоти от 25.03.2015 г. на лицензиран оценител „Кредит Консултинг“ ЕООД.

От служебно приложения по делото заверен препис от Решение № 801/24.04.2019 г., постановено по т.д. № 2088/2017 г. на СГС, ТО, VI-23 състав, се установява, че първия ответник „Делта“ ООД с ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца „Viasat World Limited” с регистрационен № *********, сумата от 21000 евро – неплатена такса по Договор № 191275 за разпространение на телевизионните програми Viasat History и TV 1000 от 01.01.2012 г. и споразумение от 10.12.2013 г., 6859.07 евро изтекли лихви от 01.01.2014 г. до 22.06.2017 г. и 6174 лв. разноски по делото.

С Решение № 80/09.01.2020 г., постановено по в.т.д. № 3997/2019 г. на САС, горното първоинстанционно решение е потвърдено, а с Определение № 205/16.04.2021 г. по т.д.

№1014/2020 г. на ВКС, ТК, Второ ТО, решението на САС не е допуснато до касационно обжалване.

При справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че към момента на покупко – продажбата на недвижимите имоти, както и към настоящия момент съдружници и управители на двете ответни дружества - „Делта“ ООД и „Кабелна телевизия Делта“ ООД са В. Н. К. и Ю.

Д. Й., като „Делта“ ООД има и трети съдружник-С. А. Д..

Във връзка с оспорената от ответниците процесуална дееспособност на ищеца, по делото са представени: копие от удостоверение за актуално състояние от 22.10.2018 г. с легализиран превод (л. 52 и сл.), копие от удостоверение за актуално състояние от 09.01.2020 г. ( без превод на български език-л. 70), пълномощно (л. 78), копие от писмо от отдел „Регистрация на нови групи“ към регистрационна служба по ДДС на Великобритания от 29.10.2013 г. (л. 186 и сл.), копие от справка от системата на регистрационна служба по ДДС на Великобритания (л. 189 и сл. ). От посочените документи е видно, че ищцовото дружество е регистрирано във фирмения регистър на Камарата на търговските дружества на Великобритания като частно дружество с ограничена отговорност с рег. № 03072386 и е действащо. Дружеството е упълномощило адвокат Л.Ц. да го представлява пред компетентните съдилища в България, във връзка с образуване на дело против ответниците „Делта“ ООД и „Кабелна телевизия Делта“ ООД. Същевременно „Viasat World Limited“ е регистрирано в службата за регистрация по ДДС на Великобритания като част от ДДС група, състояща се от осем дружества, сред които и TV3 Broadcasting G, с № *********. От представената от пълномощника на ответниците справка за актуално състояние (л.201 и сл.), се установява, че частно дружество с ограничена отговорност TV3 Broadcasting group limited с № 02026891, /част от ДДС групата/, е заличено на 20.09.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Окръжен съд - Русе е компетентен да разгледа спора на основание чл. 12, ал.

1 КМЧП. Приложимото материално право по отношение на процесния договор е нормата на чл. 135 ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на ответниците по отношение на процесуалната дееспособност на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 КМЧП, юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. От събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че ищецът „Viasat World Limited” е регистриран във фирмения регистър на Великобритания с №03072386 и във регистрационната служба по ДДС на Великобритания с №*********, като част от група, и към момента е действащо дружество. Установено е също така, че в исковата молба по която е образувано делото, ищецът е посочен с рег.№*********-отговарящ на този, с който е регистриран в регистрационната служба по ДДС, с този номер е посочен и в исковата молба, депозирана пред СГС, по която е образувано т.д.№2088/2017г. и е постановено цитираното по-горе решение №801/24.04.2019г. В това решение ищецът е посочен с този регистрационен номер. В пълномощното, по силата на което адвокат Л.Ц. е упълномощен от законния представител И. Г. да предяви иска, ищецът е посочен с другия номер, този, с който е регистриран във фирмения регистър-№03072386. С този номер ищецът е посочен и в сключения договор от 01.01.2012г. с първия ответник, за разпространение на канали Вайъсат

България кабел, от който произтича вземането. Безспорно според съда се касае до едно и също юридическо лице, поради което възражението се явява неоснователно.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1.) наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска, 2.) извършването на увреждащо кредитора действие и 3.) ако действието е възмездно – лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.

Съгласно мотивите на ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда /. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В настоящия случай ищецът установява качеството си на кредитор по отношение на първия ответник, по силата на постановеното в негова полза и влязло в сила решение № 801/ 24.04.2019г., постановено по т.д. № 2088/2017 г. на СГС, с което „Делта“ООД е осъден да му заплати суми в размер на 21000 евро – главница, 6859.07 евро изтекли лихви от 01.01.2014 г. до 22.06.2017 г. и 6174 лв. разноски, като същото произтича от вземания по Договор № 191275 за разпространение на телевизионните програми Viasat History и

TV 1000 от 01.01.2012 г. и споразумение от 10.12.2013 г. Следователно вземането на кредитора е налице и е възникнало преди действието, чиято недействителност се претендира.

Безспорно се установява и наличието на знание у длъжника за увреждащата сделка, доколкото такова знание у него е винаги налице, когато разпоредителните действия се извършват след възникване на кредиторовото вземане. Видно от представения нотариален акт № 25, том 1, рег. № 195/2015 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 3680, акт № 28, том 10, дело № 1810/30.03.2015 г., първият ответник е продал на втория ответник два свои недвижими имота. С това отчуждаване на имотите от патримониума на длъжника, имуществото служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие го уврежда, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото му имущество /чл. 133 ЗЗД/. При недобросъвестност на длъжника кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Следователно процесната продажба е увреждащо действие, което обективно намалява имуществото на длъжника – първия ответник и затруднява удовлетворяването на ищеца като кредитор. В този смисъл наличието на втората предпоставка, необходима за уважаване на исковата претенция е налице.