Решение № 148 от 18.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Румен Петров

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200014 по описа за 2026 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. П. А. срещу присъда № 18/ 23.05.2025 г. на Софийски апелативен съд по вохд № 1459/2024 г., в частта й с която е отменена присъда на СГС от 19.04.2024 г. по нохд № 3155/23 г. и подс. Г. А. е признат за виновен за престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

В жалбата и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. На първо място е изведено твърдение за недопустимото осъждане на подс. А. за престъпление по чл.321, ал.6 от НК без да е било налично такова обвинение, съответно без изменение на същото, а и без депозирането на съответен протест на прокурора пред въззивния съд, като при този подход и така приетата от съда единствена възможност за осъждане е съзряна цел за „постигане на осъдителна присъда на всяка цена“. Освен това била пренебрегната и изначална неяснота в обвинителния акт относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, включително и за това коя от хипотезите на чл.281, ал.2 от НК е осъществена.

Отправя се упрек към мотивировката на съдебния акт, като се счита, че изцяло е копирана фактологията от първоинстанционния такъв, че не е извършен реален доказателствен анализ с излагане на съображения по наличните противоречия и не е даден убедителен отговор на защитните възражения. При изясняване на фактите по 1 делото се твърди да са ползвани доказателства, които не са събрани по съответния ред, както и да е игнорирано експертното изследване относно годността на един от свидетелите. В основата на изводите били поставени единствено показанията на свидетелите С. и К. без да са уважени направените доказателствени искания на защитата за изискване на справки относно регистрацията, дейността и собствеността на хостел, за който е прието, че е на подсъдимия А.. Не били коментирани противоречията между изявленията на двете лица относно размера на получаваното заплащане; не е било отчетено опорочаването на протоколите за извършеното от тях разпознаване, в които името на подсъдимия е подчертано. От друга страна били пренебрегнати показанията на свидетелите Д. и Ч., сочещи мотивите на свид. К. да набеди подсъдимия. Относно показания на свид. Ж. се възразява, че същият пресъздава възприятия от използвани специални разузнавателни средства.

Акцентирано е и на това, че не е установена съпричастност на подс. А. към дейността по превеждането на чужди граждани през границата, като се възразява и срещу разпознаването му от един от тях, сторено по татуировки и обеци, каквито е установено, че няма.

По касационния довод за неправилно приложение на закона са изложени съображения, свеждащи се до тезата, че главно вторичната престъпна дейност по чл.280, ал.2, т.3 и чл.281, ал.2 НК (сочена за недоказана в случая) е послужила за установяване на предварителната такава по чл.321, ал.6 НК, като нелогично е било прието реализирането на последната хронологически след вторичната. Отправя упрек, че макар принципно е да допустимо ползването на данните от нея в подкрепа на обвинението, отсъствало недвусмислено излагане на съображения относно това по какъв начин и кога е постигната съгласуваност на волите на дейците, отразяваща намерението им за осъществяване на бъдеща престъпна дейност от определен вид с посочване на доказателствената им обезпеченост. Липсата на познанство между подс.

А. и подс. С., както и съгласуване на волите им, според защитника не можела да се преодолее с твърдени действия в период преди сочения в обвинителния акт, а именно месец преди 31.05.21 г.

В жалбата се твърди и явна несправедливост на наложеното наказание, което било ориентирано към средния законов размер без съобразяване на съществени смекчаващи отговорността обстоятелства.

Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, а алтернативно на това се поддържа желаното му оправдаване.

В касационното съдебно заседание подсъдимият, редовно уведомен, не се явява, а защитникът му поддържа жалбата със заявените в нея основания и алтернативно 2 направени искания. Доразвива се това за намаляване на наказанието с излагане на доводи за съобразяване трудовата ангажираност на лицето и необходимостта да се грижи за две малолетни деца, както и за трето- негов племенник, чийто личен асистент е.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, поради наличието на процесуална възможност за ангажиране отговорността на подсъдимия за престъплението по чл.321, ал.6 от НК при повдигнатото обвинение за участие в организирана престъпна група с оглед идентичните съставомерни елементи на деянията с разлика единствено в броя на участниците и степента на тяхното сдружаване, за което се позовава и на съдебна практика на върховната инстанция. По оплакването за недостатъчна конкретизация на престъпленията, целени от сговорилите се лица, сочи, че такава не е необходима, като е достатъчно прецизирането им в най-общ вид и относимостта им към идентични факти. В съдебния акт се съдържали ясни мотиви за липсата на съставомерност на деянието по ал.2 и ал.3 на чл.321, и наличието на такава по ал.6 от НК, развити в контекста на установените по делото факти чрез събраните доказателствени източници. Спорните такива са били анализирани с излагане на мотиви за кредитираните и отхвърлените от тях, като е обърнато особено внимание на показанията на свид. К. и обясненията на подс. А.. Според прокурора неоснователно е и твърдението за осъществени преди сдружаването престъпления по чл.280 и чл.281 от НК, тъй като осъждането е за съществуващо деяние към 31.05.2021 г. Относно наказанието се изразява становище за справедливостта му и съобразяването с обществената опасност на извършеното и дееца, а отложеното му изпълнение не е пречка за осъществяване родителските права на подсъдимия.

Подсъдимият С. Х. С. и служебният му защитник, от които не е депозирана касационна жалба, заявяват становище за приемането на присъдата като справедлива, като се акцентира и на увереността на лицето, че е „приключил с всичко“.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, атакуван само от подс. А. и в посочената му част относно осъждането за престъпление по чл.321, ал.6 от НК. Преценката й по същество сочи, че същата е неоснователна.

С присъда № 69 от 19.04.2024 г. по нохд № 3155/2023 г. на СГС подсъдимите Н.

М. Р., Г. П. А., С. Х. С. и М. Д. С. са признати за виновни в това, че в периода от 31.05.2021 г. до 20.10.1022 г. на територията на България - община Драгоман и гр.

София са участвали в престъпна група, състояща се от тях и Н. Б. Ф., създадена с 3 користна цел и с цел да върши престъпления по чл.280, ал.2, т.3 и чл.281, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.2 от НК на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е при първоначален общ режим единствено спрямо подс. Р., а спрямо останалите е постановено отлагането му по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години.

Въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирани жалби от защитниците на подсъдимите Н. М. Р., Г. П. А. и М. Д. С..

Постановена е обжалваната понастоящем единствено от подс. А. присъда от 23.05.2025 г. на САС по внохд № 1459/24 г., с която първоинстанционният съдебен акт е изцяло отменен, като всички подсъдими са оправдани по повдигнатото им обвинение, а подс. Г. А. и подс. С. С. са признати за виновни в това, че към 31.05.2021 г. се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (по чл.280, ал.2, т.3 и чл.281, ал.2 от НК) и чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на основание чл.321, ал.6 от НК всеки от тях е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:

На първо място неоснователно е отправен упрек за липса на изложени в пълнота мотиви за постановената от въззивния съд присъда. Макар с непрецизна формулировка в диспозитива й спрямо подс. А. и подс. С., които не са изцяло оправдани (и поради това е следвало първоинстанционният акт за тях само да се измени), съдебната воля на втората инстанция е ясно изразена, като видно от прочита на изготвените мотиви във фактическите рамки на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК е прието реализирането на престъпление по чл.321, ал.6 от НК. За извода относно недоказаното участие на четиримата подсъдими в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК апелативният съд е изложил ясни съображения, като се е позовал на събраните по делото доказателства, чието обсъждане отговаря на изискването по чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. Това не всякога означава пълно разграничение от фактите, приети от първата инстанция, като е допустимо дори и частично съгласие с тях, но разграничаване в преценката за направените на тази основа изводи относно доказателствената обезпеченост на обвинението или в изводите за съставомерността на деянието, авторството и вината на подсъдимите. В процесния случай, предвид очертания от депозираните въззивни жалби предмет на делото, усилията на въззивния съд са били насочени за изясняване на значимата по делото фактология, свеждаща се до инкриминираните действия по участие на група лица в организиране преминаването, превоза и подпомагането на чужди граждани за нелегалното им пребиваване в страната. В тази насока част от приетите за установени факти несъмнено се препокриват с тези, изложени от първата 4 инстанция – за превозването на групи чужди граждани до определени адреси на територията на страната, за настаняването им на същите и за проведените полицейски акции по установяването им, като е налице категорично разграничение от изводите за наличието на установено в тази връзка по делото съгласуване и координация в действията между четиримата подсъдими относно инкриминирания времеви период.

След като не е открита убедителна опора на обвинителната теза в събраните по делото и счетени за годни доказателства, ясно в съображенията на съда е обосновано крайното различно от първата инстанция становище за недоказаност на внесеното обвинение спрямо всички подсъдими, но за наличната на същата доказателствена основа възможност за осъждането на двама от тях – подс. А. и подс. С., за по-лекото престъпление по чл.321, ал.6 от НК, чийто съставомерни елементи са приети за несъмнено установени към началото на инкриминирания период. Осъждането им не би могло да се счете за непременно целено, както се сочи в жалбата, тъй като не се основава на извадения от цялостния контекст на мотивите цитиран израз за наличието на възможност единствено за ангажиране на отговорността им по посочения наказателен състав. Цялостният прочит на мотивите на атакувания акт позволява да се узнае волята на съда в тази насока, като същата е основана на изрично посочените доказателствени източници. Сред тях са главно свидетелските показания на съпричастните към инкриминираната деятелност Д. К. и М. С., както и на оперативния работник Ж., пресъздаващ придобитата информация за всеки от подсъдимите.

Ползването на съобщените от тях обстоятелства за дейността на подс. А. и подс. С. още преди 31.05.2021 г., когато в дома на К. и С. е проведена полицейска акция и са установени нелегално пребиваващи чужденци, не е сторено безкритично, а след дължимата проверка за годността им и съответствието им с останалите доказателства по делото. С оглед оспорената свидетелката годност на К. пред въззивния съд е била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, въз основа на която е приета неоснователност на защитните възражения, тъй като към 2021 г. не е било налично тревожно депресивно разстройство у лицето, като не са установени каквито и да е психотични симптоми, а е потвърдена базисната годност да възприема и възпроизвежда фактите, като дава отговори на поставените въпроси. Без да е необходимо преповтарянето на изложените съображения в тази насока, в отговор на доводите в жалбата следва да се посочи единствено, че са обсъдени и твърденията за злонамереност и отмъстителност, отнесени към характера на свидетелката, които обаче са преценени като субективна оценка, а не за проява на психично заболяване, поради което с основание съдът е отказал на тази основа да счете за дискредитирани обсъжданите показания. В главната им интересуваща процеса част (за поисканото от А. съдействие за превод и за настаняване на чужденци на адреса им; за заплащане на конкретни парични суми, независимо от различно сочения им размер; за носена храна и за снимане на чужденците от подс. С.) те са преценени като напълно подкрепени от 5 тези на свид. С., а качеството му на съжителстващ с нея не е поставило под съмнение достоверността на неговите твърдения с оглед откритото им съответствие с тези на свидетелите С. Ш., А. Х. и С. А.. Последните са ценени само като контролни доказателства за казаното от К. и С., тъй като потвърждават в основни линии съобщеното от тях, хронологически се вписват в него и го допълват с данни относно нелегалното преминаване границите на страната, транспортирането им с таксиметрови автомобили или частни такива до адреса в гр. София, престоя им до тяхното задържане, както и извършваното заплащане за това. Тези показания обяснимо не са послужили пряко за изводите относно авторството на деянието с оглед невъзможността лицата да идентифицират по несъмнен начин подсъдимите сред всички, участници в очевидно организираната дейност в различните й етапи, за разлика от познатите им К. и С., с които контактът е бил по-продължителен. Именно поради това и оспореното разпознаване на подс. А. от свид. А. (по реално липсващи татуировки), макар и необсъдено от съда, както вярно сочи защитникът, не е с особена значимост и не би могло да се приеме за съществен процесуален пропуск.