Решение № 11607 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11607 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110148894 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена от „Б.Г.“ ООД, искова молба против „А.“ ЕООД и П. С. Д., с която са предявени обективно, кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

-осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарна отговорност сумата от 17 500,00 лв., част от вземане в общ размер на 25000.00лв. - представляваща неустойка по чл. 14 от договор, peг. № 10383/20.08.2018 г. по описа на нотариус, peг. № 415 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане на сумата;

-осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарна отговорност сумата от 3 200,00 лв. , част от вземане в общ размер на 6400.00 лв., представляваща неустойка по чл. 6 от договор от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане на сумата -в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 248, вр. чл. 243 ЗЗД за осъждане на ответниците да върнат предоставените по договор от 31.08.2018 г. движими вещи: рекламни чадъри „С.“ – 8 броя с размери 3,5 х 3,5 м.

С протоколно определение от 21.03.2025г., доклада по делото е допълнен досежно обстоятелството, че исковите претенции с правно основание са заявени като частични, като с оглед уточнителната молба на ищцовото дружество /л.92/ е променена и правната квалификация на иска за връщане на процесните чадъри.

Доклада е допълнен и в частта, досежно обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 20.08.2018 г. между него от една страна и ответното дружество като ползвател, и П. С. Д. като солидарен длъжник на ползвателя, от друга страна, е подписан Договор с нотариална заверка на подписите с peг. № 10383/20.08.2018 г. по описа на нотариус, peг. № 415 на НК. Съгласно чл. 1 от договора, ищецът предоставил на ответното дружество за временно ползване една кафемашина, една кафемелачка, инстантна машина и миксер, 1 всички на обща стойност - 15 250 лв. За предаването на машините на същата дата бил подписан и предавателно-приемателен протокол. С допълнителни споразумения от 19.10.2018 г., 18.07.2019 г., 07.11.2019 г., 12.02.2020 г., 26.10.2020 г., 18.08.2021 г. и 06.10.2021 г. между страните били предавани или заменяни за ремонт кафемашини.

Съгласно договореностите между страните, движимите вещи следвало да се ползват в търговски обект: Кафе „А.“, находящо се в гр. Благоевград, /адрес/. Излага, че Договорът е бил сключен за срок от 3 години, като в случай, че до изтичане на договорения срок ползвателят не изкупи минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, договорът продължавал действието си до изкупуването на стоките. Сочи, че съгласно чл. 4, т. 9 от договора, ползвателят е бил длъжен за целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на части кафе „S.P.G.S. зърна - 1 кг“ - 1080 кг общо за целия срок на договора, но не по-малко от 30 кг. месечно. В договора страните уговорили, че ищецът възлага срещу еднократно парично възнаграждение на ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора да рекламира стоките от ценовата листа по приложение № 1 чрез предоставените му от ищеца рекламни материали. Твърди, че рекламните материали са предоставени на 20.08.2018 г., за което страните подписали Приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 14, възнаграждението за възложената реклама било в размер на 25 000 лв., като страните се споразумели също, че при едностранно предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама в 7дневен срок от прекратяване на договора. В чл. 15 от договора, страните уговорили, че ответникът П. С. Д. встъпва като солидарен длъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения. Твърди, че е платил в полза на ответното дружество рекламно възнаграждение в размер на 25 000 лв., за което била издадена и фактура от ползвателя № **********/11.09.2018 г. Аргументира, че основните задължения по договора на ответното дружество са да закупува кафе, което да рекламира, като го предлага на крайните потребители. Съгласно чл. 8, т. 3 от договора, ищецът имал право едностранно и без предизвестие да прекрати същия, ако ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на кое да е от задълженията си по договора. Твърди, че ползвателят „А.“ ЕООД е преустановил изпълнението на задължението си да закупува кафе и каквито и да е било продукти от ценовата листа на ищеца, като забавата продължила повече от 7 дни. Излага, че незакупуването на кафе води и до неизпълнение на задължението за неговото рекламиране, тъй като кафето не се предлага на крайния потребител. С оглед описаното сочи, че за него е възникнало право да прекрати договора и да претендира неустойка съгласно чл. 14 от договора. Ищецът излага, че уговорената неустойка е в размер на 25 000 лв., но претендира 17 500 лв.

Навежда твърдения, че на 31.08.2018 г., между същите страни е подписан и друг договор, по силата на който е предоставил на ползвателя за временно ползване 8 броя рекламни чадъри „С.“ с размери 3,5 х 3,5 м., с единична стойност на всеки - 400 лв. или общо 3 200 лв. Договорът бил сключен за срок от една година, като чадърите следвало да се ползват в същия търговски обект на ответното дружество. Съгласно чл.

2 от договора, същият имал смисъл и на предавателно - приемателен протокол. Сочи, че съгласно чл. 4, т. 2 от договора, ползвателят се задължава да върне предоставените му вещи в срок до три работни дни от прекратяване на договора. Излага, че срокът на договора е изтекъл на 31.08.2019 г., но ответниците не върнали предоставените чадъри, в който случай съгласно чл. 6 от договора била дължима неустойка в двоен размер от стойността на чадърите. По договора от 31.08.2018 г., ответникът П. С. Д. също встъпил като солидарен длъжник на ползвателя. С оглед изложеното ищецът твърди, че е отправил писмено уведомление до ответниците за прекратяване на договора от 20.08.2018 г. и за заплащане на дължимите неустойки, което уведомление било връчено на 13.06.2023 г. Сочи, че неустойката по втория договор (от 31.08.2018 г.) възлиза на сумата от 6 400 лв., но претендира сумата от 3 200 лв. или единичната 2 стойност на 8-те чадъра. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.

Ответниците считат, че исковата молба е нередовна и развиват съображения в тази насока. Оспорват предявените искове като неоснователни. Не оспорват, че между страните е сключен договор от 20.08.2018 г. със соченото от ищеца съдържание.

Твърдят, че за периода от 27.08.2018 г. до 18.10.2021г. са закупили кафе и съпътстващи напитки и консумативи на обща стойност 29 952,24 лв. с ДДС. Аргументират подробно, че не са закупили уговореното в договора количество кафе, поради наличието на непреодолима сила, а именно обявеното извънредно положение в страната във връзка с пандемията от Ковид-19. Оспорват и двете неустоечни клаузи като нищожни поради накърняване на добрите нрави и подробно аргументират, че същите излизат извън присъщите им функции. Освен това излагат, че задълженията по договорите са били обезпечени чрез поетата солидарност от ответника П. С. Д., поради което считат, че уговарянето на неустойки в такива размери накърнява добрите нрави. Твърдят, че след изтичане срока на договора от 31.08.2018 г., са били помолени от ответника чадърите да останат в търговския обект, въпреки че договорът е изтекъл, т.к. рекламирали кафето. Ищецът отказал да си прибере чадърите и след прекратяването на договора от 20.08.2018 г. Релевират възражение за изтекла погасителна давност досежно претенциите за неустойки, както и възражение за прекомерност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно и евентуално съединени искови претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 248, вр. чл. 243 ЗЗД.

По исковите претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД.

За основателността на заявените претенции в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидни договори, част от съдържанието на които са клаузи предвиждащи начисляване на неустойки, техния размер, в това число и настъпване на предпоставките за начисляването на претендираните неустойки.

В тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задълженията си по двата договора или че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да им се вменят във вина, в това и число и възражението за нищожност на неустоечните клаузи.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 20.08.2018 г. между страните е сключен Договор с нотариална заверка на подписите с peг. № 10383/20.08.2018 г. по описа на нотариус, peг. № 415 на НК, със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 25 000 лв. при предсрочно прекратяване на договора по причина за която ползвателят отговаря; че на 31.08.2018 г., между страните е подписан друг договор, по силата на който ищецът е предоставил за временно ползване 8 броя рекламни чадъри, както и че при невръщането на чадърите след изтичането на срока на договора е дължима неустойка в двоен размер от стойността на чадърите или в размер на 6 400 лв.

С протоколно определение от 21.03.2025г., доклада по делото е допълнен, като за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че по 3 процесния Договор № 10383/20.08.2018г., ответниците са поръчали кафе в размер на 571кг. и консумативи на обща стойност 29 952.24лв. с ДДС.

Ищцовото дружество твърди, че сключеният между страните договор 10383/20.08.2018 г. по описа на нотариус К.М. е развален поради неизпълнение от страна на ответниците на задължението по договора да закупуват минималното количество кафе, съгласно чл. 4, т. 9 от договора.

Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I Т. О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден - от момента на достигане на уведомлението до длъжника.