Решение № 372 от 24.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Враца, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500313 по описа за 2024 година

С Решение № 69/09.02.2024 г. по гр.д.№ 2008/2023 г. по описа на Районен съд-Враца е осъден Центъра за спешна медицинска помощ-Враца /ЦСМП-Враца/, Булстат ***, с адрес: ***, да заплати на Е. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми:

- на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда / КТ/ вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и затруднения от травматичното увреждане, причинени му вследствие претърпяно на 09.08.2020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, признато за трудова злополука с Разпореждане № 25/26.08.2020 г. на ТП-Враца на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.08.2020 г. до окончателното изплащане на сум ата, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева като неоснователен;

- на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 634,91 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на извършени разходи за прегледи, закупени лекарства, консумативи и медицински изделия за лечение на увреждания вследствие претърпяно на 09.08.2020 г. ПТП, признато за трудова злополука с Разпореждане № 25/26.08.2020 г. на ТП-Враца на НОИ, като е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на имуществените вреди за разликата над уважения размер от 634,91 лева до пълния предявен размер от 635,91 лева като неоснователен;

1

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6,08 лева, представляваща сторени разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете.

Със същия съдебен акт ЦСМП-Враца е осъден на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ да заплати на адв.Р. Р. сумата от 1 886,17 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съразмерно с уважената част на исковете, а на основание чл.

78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата от 1 004,31 лева - разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден Е. В. В. да заплати на Ц С М П – Враца сумата от 78,35 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 2938/28.02.2024 г. от ответника ЦСМП-Враца, представляван от д-р Г. И. Л., против осъдителната част на решението.

В жалбата се поддържа, че в тази част първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, както и че изводите на съда не кореспондират с установените по делото факти и събраните доказателства.

Навеждат се доводи, че от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че е налице пълно възстановяване на ищеца, че към момента на прегледа походката му е самостоятелна и без накуцване, че не са налице видими белези в областта на лявото ходило, както и че счупените кости са зараснали по вторичен начин, но това не води до функционален дефицит, нито до дефицит във функциите на крайника или промени в походката, т.е. за ищеца не са настъпили трайни увреждания, водещи до невъзможност да води нормален начин на живот, да упражнява професията си и да полага грижи за семейството си. Изтъква се, че не е имало усложнения в оздравителния процес, болките от счупването са били обичайни и не е имало ексцес.

Въззивникът посочва, че от момента на назначаването му на работа в ЦСМП-Враца до прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е работил при още един работодател, което означава, че здравословното му състояние е позволявало да упражнява труд при поне двама работодатели в различни населени места, което не би било възможно, ако е имал силни болки, невъзможност за предвижване и страх от шофиране. Счита също, че посочените в исковата молба емоционална травми са установени само от свидетелските показания на близък приятел на ищеца.

Според изложеното в жалбата, ищецът е *** и е наясно, че подобно счупване не води до сериозни последствия. Твърди се, че е получавал обезщетение от НОИ, поради което не е имал основание да изпитва тревожност от оставане без средства, не е бил напълно обездвижен и е могъл да се обслужва, поради което мислите за безпомощност и самоубийство не могат да бъдат в пряка връзка с инцидента. Изтъква се, че ищецът е имал и други заболявания, които също водят до влошаване на здравословното му състояние, но не са в причинна връзка с инцидента.

Извършва се позоваване на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно понятието "справедливост" и начина, по който следва да бъде определено 2 обезщетението. Посочва се, че районният съд е описал фактите, от които зависи размерът на обезщетението, но не е посочил отражението и тежестта на отделните факти при определяне на обезщетението, като е определил повисок размер на същото, който не отговаря на действително претърпените вреди. Акцентира се, че искът е предявен почти три години след инцидента.

По отношение на претендираните материални вреди се сочи, че не кореспондират с медицинските документи, тъй като голяма част от посочените в тях медикаменти не фигурират в назначеното медикаментозно лечение, описано в епикризите. Освен това се сочи, че разходите за необходимите медикаменти и консумативи се покриват от Здравната каса.

Прави се искане да бъде отменено решението в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло или размерът на обезщетенията да бъде намален.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4857/05.04.2024 г . от Е. В. В., в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му осъдителна част.

Въззиваемият счита, че изложените в жалбата твърдения за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са бланкетни, тъй като не е посочено какви точно са тези нарушения.

Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника, че не е имало усложнения за пострадалия, че е настъпило пълно възстановяване и че оздравителният процес е протекъл сравнително бързо. Посочва се, че от заключението на СМЕ и заявеното от вещото лице при изслушването му става ясно, че лявото стъпало не е същото като другото стъпало, тъй като е налице разместване на счупените костици, което е довело до вторично зарастване и съответно до плоскостъпие, което води до болки при претоварване и промяна на времето. Освен това се сочи, че към момента е налице пет градуса ограничение на движението на ходилото навън, което ограничава част от движението на глезена. Изтъква се, че ищецът е бил в отпуск по болест почти седем месеца, като според вещото лице този период е бил необходим за възстановяването, тъй като са налице множество счупвания, които изискват по-дълъг период за зарастване.

По отношение на възражението, че емоционалните травми са установени само с показанията на близък приятел, се излагат доводи, че неимуществените вреди се доказват основно със свидетелски показания, както и че свидетелят не е роднина на ищеца и е очевидец на състоянието му преди и след трудовата злополука и като такъв има преки впечатления за психическото и физическото му състояние.

На следващо място се сочи, че ищецът преди да образува делото е поканил ответника за доброволно уреждане на спора, но е получил изричен отказ. Акцентира се върху обстоятелството, че ответникът е пропуснал да включи ищеца към анекса по сключения застрахователен договор, покриващ именно такова застрахователно събитие, което е негов пропуск и би следвало да носи отговорност, както и че ако работодателят бе изпълнил това свое задължение, то не би била ангажирана неговата отговорност, а тази на застрахователя.

Най-сетне в отговора се посочва, че имуществените вреди са 3 потвърдени от вещо лице като необходими и в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, а този извод се налага и от самата същност на закупените медицински изделия и заплатените прегледи и консултации.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението в частта, в която исковете са уважени. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 3311/07.03.2024 г. от ищеца Е. В.

В., който атакува първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 18 000 лв. до 30 000 лв. Поддържа, че в тази част решението е неправилно, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства и със съдебната практика.

На първо място в жалбата се посочва, че определеният размер на обезщетението не отговаря на реално претърпените вреди, чиито негативни последици търпи до настоящия момент и ще търпи до края на живота си.

Навеждат се доводи, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът следва да се ръководи, освен от вътрешното си убеждение, и от събраните по делото доказателства, както и че понятието за справедливост не е абстрактно, а би следвало да се вземат предвид следните обстоятелства: възрастта на пострадалия към датата на злополуката - 44 години; получените увреждания – счупване на метатарзалните кости на 3-ти и 4-ти пръст на лявото ходило и многофрагментна фрактура в основата на 5-та метатарзална кост на същото, множество охлузвания и натъртвания; възстановителния период от около 5-6 месеца; извършените интервенции; влиянието на получените увреждания на физическото и психическо здраве на пострадалия; интензитета на физическите болки и страдания; състоянието му към настоящия момент и негативните последици. Акцентира се, че от разпита на вещото лице е установено, че към настоящия момент е налице пет градуса ограничение на плантарната флексия, което представлява ограничение на разгъването на ходилото навън и ограничава движението на глезена, както и че е налице разместване на счупените костици, което е довело до вторично зарастване и до плоскостъпие, тъй като е била нарушена арката на стъпалото, а това води до болки при претоварване и промяна на времето. Прави се обобщение, че за ищеца няма да настъпи пълно възстановяване и лявото му стъпало няма да бъде в състоянието, в което е било преди настъпването на трудовата злополука. Посочва се, че ищецът се търпи болки и страдания при натоварване, което в неговата професия е неминуемо, тъй като е *** и по време на смените си е прав в продължение на дванадесет и повече часа. Сочи се също, че според СМЕ ще се наложи да използва ортопедични стелки, ортопедични обувки и болкоуспокояващи, което състояние ще остане до края на живота му.

В жалбата се поддържа, че от показанията на свидетеля С. З. е установено, че ищецът е бил в изключително тежко състояние след инцидента както във физически, така и в психически аспект. Въззивникът счита, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът не се е съобразил с всички получени увреждания и с последиците върху здравословното му и психологическо състояние, което е довело до постановяване на неправилно решение в обжалваната част, касаеща размера на дължимото от ответника обезщетение.

4

Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 09.08.2020 г. до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстации, вкл. адвокатско хонорар за предоставената безплатна правна помощ в пълен размер.