Решение № 4612 от 10.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4612 гр. С, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20211110127736 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молб а на ИВ. С. Г. срещу П. Д. ИЛ. , с която по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен иск по чл. 535 от ТЗ за признаване за установено, че П. Д. ИЛ. дължи на ищеца ИВ. С. Г. сумата от 3 600 лева, представляваща незаплатено парично задължение по запис на заповед, издаден на 25.07.2019г. за обезпечаване на задължения по сключен между страните договор за заем от 25.07.2019г.

В исковата молба се излагат твърдения , че на 25.07.2019г. между ищеца Г. и ответницата И. е бил сключен договор за заем за сумата от 3600 лева. Поддържа се, че ответницата се задължила да върне предоставената и в заем сума в срок от 12 месеца, на месечни вноски в брой на адреса на И.Г., посочен в договора. Сочи се, че за обезпечаване на вземането по договора за заем ответницата е издала и запис на заповед, в който като падеж бил посочен – на предявяване. Изтъква се, че записът на заповед е бил предявен на ответницата за плащане, но и до настоящия момент сумата от 3600 лева не била заплатена. С оглед изложеното се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъда присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, която оспорва вземането с твърденията, че сумата предмет на договора за заем от 25.07.2019г., обезпечен с процесния запис на заповед, е била изцяло платена от нейно име. Подчертава се, че изложените в исковата молба твърдения са неясни, тъй като от изявленията на ищеца не можело да се установи дали същият счита, че ответницата не е изпълнила задълженията си изобщо или че не ги е изпълнила в срока на договора. Посочва се, че съгласно процесния договор за заем, обезпечен с издадения запис на заповед, заемателят се е задължил да погаси задълженията си в срок от дванадесет месеца, но че не било посочено от кой момент започва да тече така определения срок. На следващо място, се изтъква, че от договора за заем не 1 можело да се установи и какъв е размерът на дължимата месечна вноска и кога настъпва падежа на всяка вноска. Предвид това не можело да се установи нито какъв е срокът за плащане, нито начина, по който следва да се осъществи плащането. Ето защо според ответника следва да намери приложение разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. Поддържа се, че ищецът неоснователно е предявил за плащане записа на заповед, без преди това да е изпратил покана до ответника за връщане на заетата сума.

Като аргумент за неоснователност на претенцията е посочено и, че извън житейската логика е връщането на сумата да бъде осъществено на предявяване на записа, тъй като същият е предявен именно на датата, на която е издаден и на която е бил сключен договора за заем, съответно е предадена сумата. Предвид изложеното се моли искът да бъда отхвърлен като неоснователен, а в полза на ответницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е отделено за безспорно още с доклада по делото, че между страните е бил сключен договор за заем от 25.07.2019г., който е бил обезпечен със запис на заповед от 25.07.2019г., издаден от ответницата. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетия по делото договор за заем от 25.07.2019г., подписите върху който не са оспорени от ответницата И.. Съгласно цитирания договор ищецът И.Г. в качеството си на заемодател предава на ответника И. в качеството на заемател сума в размер на 3600 лева, а И. се задължава съгласно чл. 2 от контракта да погаси заема в срок до 12 месеца, без да дължи заплащането на възнаградителна лихва по аргумент от чл. 3 от договора. Изрично в клаузата на чл. 2 от договора е уговорено, че връщане на процесната сума е обезпечено с издаден от заемателя в полза на заемодателя запис на заповед. Договорено е заплащането на предоставената в заем сума да се осъществява на месечни вноски, а в случай че бъде отказано плащане от страна на заемателя, то предоставената в заем сума да стане предсрочно изискуема. В чл.6 от договора изрично е посочено, че този договор служи като разписка за получаване на сумата от заемателя.

Приет като доказателство по делото е и документ, наименуван „запис на заповед“ с отбелязване „без протест“, издаден на 25.07.2019 г., в гр. С, с който П. Д. ИЛ. се е задължила безусловно да заплати при представяне на този запис на заповед на ищеца ИВ. С. Г. сумата о т 3600 лева. Върху документа, в графа „издател“ е поставен подпис, като в началото на документа имено ответника И. е посочена като положил подписа – „долуподписаната“. В записа на заповед е посочено, че сумата следва да бъде платена на падеж – на предявяване в гр.С. Върху записа на заповед е направено и отбелязване, че същият е предявен за плащане на И. на 25.07.2019г.

Между страните не се спори, че подписът, положен върху записа на заповед, е на ответника, като това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване още с доклада по делото.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна 2 следното:

В разглежданата в конкретния случай хипотеза ищецът претендира процесната сума на основание издаден запис на заповед, а не на основание сключения между страните договор за заем, обезпечен със спорния менителничен ефект. Предвид това следва да се съобрази, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефект. Като формална сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е валиден само ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.

Настоящата инстанция счита, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителността на менителничното волеизявление.

Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№ 1/2004г. на ОСТК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, а освен това и в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“. В разглеждания случай в текста на представения запис на заповед, издаден на 25.07.2019г., безспорно е използван изразът „запис на заповед“. С записа на заповед издателят му – П.И. се е задължила безусловно и неотменно да заплати посочената в него сума, което съответства на изискването за съдържание на менителничния ефект съобразно чл. 535, т. 2 от ТЗ.

В процесния запис на заповед е посочен и съобразно чл. 535, т. 3 от ТЗ падеж – на предявяване. Същевременно не е налице и определяне на падеж по начин различен от предвидения в чл. 486, ал. 1 от ТЗ. Напротив именно в съответствие с чл. 486, ал.1, т. 1 от ТЗ изрично е посочено, че падежът е „на предявяване“. Следва да се отбележи, че дори и да не е посочен падеж на плащането, то по аргумент от чл. 536, ал. 2 от ТЗ същият се счита платим на предявяване. Обстоятелството, че падежът на задължението е именно на предявяване, е потвърдено и в самия текст на заповедта. Ето защо настоящият състав приема, че и падежът е посочен ясно и по никакъв начин не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване досежно настъпването му. В този смисъл и решение № 77/14.08.2015г. по т.д.№ 1156/2014г. на ВКС, I т.о.

На следващо място в записа на заповед са посочени както датата и мястото на издаването му – „С, 25.07.2019г“, така и мястото на плащане – „гр.С“, като ответникът И. не оспорва, че именно нейният подпис е положен в графата „издател“. Ето защо документът следва да бъде ценен от Софийски районен съд по реда на чл. 180 от ГПК като признание, че именно ответникът П.И. е автор на изявлението, направено с процесния запис. Нещо повече, ответницата в отговора на исковата молба дори навежда твърдения, че е заплатила изцяло задължението си по записа. Това нейно изявление също следва да се цени по реда на чл. 175 от ГПК като признание, че именно П.И. е автор на изявлението, направено с процесния запис.

Предвид обстоятелството, че процесният запис на заповед е редовен от външна 3 страна и не се спори, че именно ответника И. е негов издател, то настоящият състав счита, че следва да бъде разгледан и въпроса дали е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

Съгласно константната съдебна практика запис на заповед с падеж „на предявяване“, какъвто е и разглежданият в настоящото производство менителницен ефект, трябва да бъде предявен на издателя си. Предявяването на записа на заповед на издателя в тези случаи е необходимо условие за определяне на падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане. Задължението по запис на заповед с падеж „на предявяване“ възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този момент. С посочването на падеж „на предявяване“ издателят отлага изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за плащане. С извършване на предявяването, до знанието на издателя се довежда и това на кого следва да плати, тъй като е възможно преди плащането записът на заповед да е бил джиросан на друго лице, различно от поемателя. Относно начините, по които следва да се извърши предявяването на записа на заповед законодателят в Търговския закон не е предвидил определена форма, поради което това може да бъде осъществено и неформално, но найчесто предявяването се извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя. Друг често срещан в практиката начин за предявяване на записа на заповед е и чрез изпращане на нотариална покана. В този смисъл решение № 112/23.06.2016г. по т.д. № 1556/2015г. на ВКС, II т.о., решение №162/02.11.2012г. по т.д.№ 1126/2011г. на ВКС, II т.о.

В конкретната хипотеза видно от направеното върху самата ценна книга отбелязване записът на заповед е бил предявен на ответника И. за плащане на 25.07.2019г., като същата се е подписала и е изписала трите си имена, за да удостовери, че именно на нея е предявен записът. Така положеният подпис не е оспорен в отговора на исковата молба. Във връзка с датата на предявяване от страна на ответницата е релевирано възражение, че не съществува житейска логика датата на издаване на записа да съответства на датата на предявяване на записа, т.е дължимата сума да се счита изискуема веднага. Обстоятелството, че записът на заповед е бил предявен за плащане на датата си на издаване не опорочава ценната книга и не води до нейната нищожност. Няма пречка обаче въпреки че падежът на записа на заповед да е настъпил, да бъде установено, че вземането по менителничения ефект не е станало изискуемо, в случай че се установи, че ценната книга обезпечава изпълнение на казуално правоотношение, което е станало изискуемо след падежа на записа на заповед. Именно в тази връзка съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/2013г. на ВКС, I т.о., в производството по чл. 422 от ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. Предвид това е изведен като извод и, че за вземанията по каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед, които не са изискуеми към дата на 4 падежа на менителничния ефект не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Следователно в случай че от ответницата И. се установи наличие на соченото казуално правоотношение по договор за заем, обезпечено с процесния запис на заповед, и изискуемостта на вземането по договора за заем не е настъпила, независимо от настъпването на падежа на менителничния ефект, то спорното вземане не би било изискуемо.