Решение № 904 от 03.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Бургас, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120204810 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А” ООД – гр. С., представлявано от Д.П.Ч., против Наказателно постановление № 02-0003764/07.10.2021 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружествотожалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното постановление по съображения за доказателствена недостатъчност на вмененото нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че установеното при проверката лице не е престирало труд като сервитьор, а допускането му в обекта на работодателя е за да му бъде обяснен характерът и спецификата на работата, докато изчака връчване на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. При условията на евентуалност се излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай и че са налице предпоставки за приложение на този институт. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност – изменението му със 1 санкция в минимално предвидения в закона размер. Заявена е претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводи за съставомерност и доказаност на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„А” ООД – гр. С., с ЕИК 203473149, е работодател по смисъла на §1, т.

1 от ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – ресторант „А.“, находящ се в гр. С., ***.

На 02.08.2021 г. работодателят е сключил Трудов договор № 67/02.08.2021 г. с лицето Н.В.Я., което считано от същия ден – 02.08.2021 г. да изпълнява длъжността „сервитьор“ в обекта му. На датата на сключване на трудовия договор работодателят е връчил на новопостъпилото лице длъжностната му характеристика и му е провел начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което му е издал служебна бележка № 16/02.08.2021 г., последното обстоятелство документирано в съответната Книга за инструктажи на „А” ООД. Работодателят е изпратил писмено уведомление изх. № 02388213074085/02.08.2021 г. за сключения трудов договор, прието в системата на НАП в 13:47:04 часа на 02.08.2021 г.

Междувременно на същия ден – 02.08.2021 г., преди изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и преди изпълнение на задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ за връчване на заверено от ТД на НАП копие от него на работника – в 13,10 часа, служители Д „ИТ“ – Бургас, сред които св. АС. ЗДР.

Д. – главен инспектор, са предприели проверка по спазване на трудовото законодателство в горепосочения обект на дружеството. На място са заварени 2 три д е й лица, н о осъществяващи с трудова т да им бъде предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В числото на трите лица, трудова дейност като “сервитьор“ е осъществявал Н.В.Я., с ЕГН **********, който в момента на проверката е обслужвал клиенти на заведението – носел напитки, облечен в работно облекло, с легитимиращ го бадж. Същият е декларирал собственоръчно обстоятелствата, свързани с осъществяваната от него трудова дейност в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ – че работи в обекта на фирмата като сервитьор, без трудов договор, с работно време от 11,00 ч. до 23,00 ч., с трудово възнаграждение 810 лева, считано от 08.05.2021 г., която дата е коригирана от него на 02.08.2021 г. Справката е подписана от лицето в 13,23 часа на 02.08.2021 г., т. е. преди изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НАП. Приложена е и разчетно-платежна ведомост на работодателя за август 2021 г., в която той фигурира като лице, на което се изплащат трудови възнаграждения.

За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК проверяващите служители са връчили на втория управител на проверяваното дружество – С.С.Ч., призовка, с която са дали указания работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 11.08.2020 г. и да представи трудовите досиета на заетите лица. При извършена на 13.08.2021 г. и 17.08.2021 г. документална проверка е установено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, а именно, че на 02.08.2021 г. в 13,20 ч. работодателят „А” ООД е допуснал до работа работника Н.В.Я. на длъжност „сервитьор“ в обекта си – ресторант, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За тази констатация е съставен Протокол № ПР2005104/18.02.2020 г. за извършена проверка, в присъствието на упълномощено лице от Управителя на дружеството-жалбоподател, с предписание работодателят да не допуска до работа работници или служители в обекта си преди да им предостави копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ. Във връзка с констатираното нарушение на „А” ООД – гр. С., в качеството му на работодател, е съставен АУАН № 02-0003764/18.08.2021 г. Актът е съставен в присъствието и подписан от управителя С.С.Ч. без възражения. Писмени 3 възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В срока за произнасяне административно-наказващият орган е приел за доказани фактическите констатации по акта и е издал обжалваното Наказателно постановление № 02-0003764/07.10.2021 г., с което на дружествотожалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл.

63, ал. 2 от КТ.

С известие за доставяне Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.10.2021 г. Жалбата е депозирана по пощата на 18.10.2021 г.

В подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с разпита на св. АС. ЗДР. Д. факти. Гласните доказателства кореспондират с материалите в административно-наказателната преписка, подробно отразяващи хода на проверката, съдържанието на представените документи, констатираното нарушение, съставянето на АУАН. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават изложеното в акта и наказателното постановление, поради което съдът го намира за безспорно установено. Ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства чрез разпит на св. С.Л.Х., че при застъпването си втора смяна от 14,00 часа е сварила Янакиев цивилен, т. е. без униформа, касят последващ приключването на проверката момент, след установяване на лицето от проверяващия орган да изпълнява функции, изразяващи се в предоставяне на труд като сервитьор.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.

Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са 4 допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като са изложени конкретни факти по деятелността на нарушителя и обстоятелствата, при които е установено нарушението и са посочени доказателствата, които го установяват. Така описаното нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението.

Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение по чл. чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ, във връзка със забраната като работодател да не допуска Н.В.Я. да предоставя работна сила преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От обективираното в съответната документация при извършената проверка от Дирекция „ИТ“ – Бургас на ресторант „А.“, стопанисван от „А” ООД – гр. С., относно спазване на трудовото законодателство, се установява, че той в качеството си на работодател е допуснал до работа Янакиев като сервитьор в обекта, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от приложените по делото справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 13,23 часа на 02.08.2021 г. и протокол за извършена проверка, от които е видно, че на посочената дата и час същият е бил на работа като сервитьор, съгласно представения по делото сключен между лицето и „А” ООД трудов договор от 02.08.2021 г. Същевременно безспорно установено от представеното копие на справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е, че за сключения трудов договор уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е изпратено от жалбоподателя в качеството му на работодател до ТД на НАП на 02.08.2021 г. в 13:47:04 часа – т. е. след констатираното в хода на проверката обстоятелство, че лицето вече работи в ресторанта като сервитьор. За това и правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съобразно чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, задължаваща работодателя да не допуска работник или служител, преди да му предостави документите 5 по ал. 1 на чл. 63 от КТ, включително копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН № 02-0003764/18.08.2021 г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не представи доказателства, от които да се установява противното, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение действително е осъществено от страна на „А” ООД.

За вмененото на работодателя нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Административнонаказващият орган е наложил наказанието имуществена санкция 2 500 лева в предвидените граници. Съдът намира обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало като смекчаващо вината обстоятелство да се отчете, че липсват доказателства търговецът да е наказван за други нарушения на трудовото законодателство. Следва да се има предвид и че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 1 500 лева. Искането на жалбоподателя в този смисъл е основателно.