Решение № 13867 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13867 гр. С., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110174629 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от „.“ ЕАД против . за сумата от 407,91 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 17.05.2023 г. на ул. „.“ в близост до автостанция „. в гр.С., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., застраховано с застраховка „.+“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че 17.05.2023 г. на ул. „.“ в близост до автостанция „. в гр.С., е реализирано ПТП, при което МПС с марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което на автомобила са причинени щети – предна дясна джанта, задна дясна джанта, амортисьор заден десен и др. Поддържа, че за МПС с марка „.“, модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана преписка по щета № . и била направена оценка на щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 392,91 лева, като се дължали и 15 лева ликвидационни разноски, тъй като ремонта на автомобила бил възложен на .. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че именно ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на процесното ПТП като недоказано по несъмнен начин, като се подчертава, че обезщетението е заплатено единствено въз основа на твърденията на водача на МПС. Посочва се, че застрахователят не е предприел никакви действия по установяване на фактическата обстановка около настъпването на ПТП, като тя не е установена и от органите на .. Оспорва се и размера на заплатеното обезщетение, тъй като липсвали данни подменените части на автомобила да са били в изрядно състояние и че при определяне на размера е съобразено овехтяването на частите. Изтъква се, че не са ангажирани доказателства дали водачът на увреденото МПС при движението си е съобразил скоростта си с пътната обстановка съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Сочи, че поддръжката на процесния участък е възложена на ., като ответникът в качеството си на възложител е приел извършената от дружеството работа. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

Постъпило е становище от „. С.“ ЕООД,с което се оспорва предявения иск, като се поддържат изложените от . аргументи. Сочи се, че е неизяснена фактическата обстановка около настъпване на ПТП, в това число и конкретното място на настъпване на ПТП.

Подчертава се, че на пътния участък е извършен ремонт.

Становище е постъпило и от третото лице-помагач „.“ ЕООД, в което предявеният иск се оспорва. Подчертава се, че процесният пътен участък, на който е настъпило ПТП на 17.05.2023г е извън списъка с улиците за абонаментно обслужване по Приложение № 6 към договора сключен със ..

От третото лице „. С.“ ООД не е депозирано становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на 2 деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената комбинирана застрахователна полица № . от 31.10.2022г. (л.7 от делото) се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 17.05.2023г. между ищеца и собственика на автомобил с марка „.“ с рег. № . е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „.+“ при избран от застрахования обхват на покритите рискове „клауза Пълно каско“, клауза „.“, клаузи „. и „.“ със срок на застрахователното покритие 23.11.2022г. до 22.11.2023г.

Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 17.05.2023г. в 13.45 часа в гр.С., лек автомобил с марка „.“ с рег. № ., се е движил по ул. „.“ с посока от ул. „ „.“ към бул. „.“ и срещу .., превозното средство преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно при разминаване с друго МПС. Така описаният механизъм на ПТП се установява както от заявеното пред съда от разпитания по делото свидетел – А. Р. П., показанията на който съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и логични, дадени от пряк участник в процесното ПТП, така и от представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на ., който протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

С оглед изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение относно значението на съставения констативен протокол следва да се отбележи, че макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място приблизително част след настъпване на ПТП наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното в дясната част. От показанията на свидетеля П., водач на увредения автомобил, се установява, че ПТП е настъпило, когато същия е пътувал към . и в един завой при включването на улицата към бул. „.“ срещу него се е движил бус, който е навлязъл леко в неговата лента за движение. Изтъква, че се е движил със скорост 40-50 км.ч. в рамките на ограничението, доколкото все пак е навлизал в завой.

Предвид това свидетелят подчертава, че за да избегне удар с навлязлото леко в неговото платно на движение и движещото се срещу него МПС, се е наложило да мине по-вдясно, където се е намирала и процесната дупка. П. изтъква, че дупката е била голяма и с остри ръбове, изглеждаща като амортизирана пътна настилка, и там е спукал гума, като е имало щети не само по гумата, но и по джантата. Сочи, че уврежданията са били от дясната страна на МПС. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетеля П., доколкото 3 заявеното от него е непротиворечиво, последователно и съответства на останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават показанията му, като не е налице и основание да се приеме, че същият е заинтересован от изхода на спора, тъй като заплащането на застрахователно обезщетение на собственика не зависи от изхода на настоящи спор.

Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Именно същите щети – предна дясна джанта, задна дясна джанта и задна ходова част от дясно описва и разпитания пред съда свидетел. Следва изрично да се отбележи, че именно посочените в протокола за ПТП ведри по автомобила на свидетеля П. са били пряко възприети и от посетилия мястото представител на .. Следователно в частта относно установеното наличие на мястото на ПТП на дупка и обстоятелството, че дупката е била в необезопасена и необозначена, както и на конкретните вреди причинени по МПС, съставения констативен протокол за ПТП има значение на официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена стойност следва да бъде съобразена от настоящия състав. Ето защо, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.

Следва изрично да се посочи, че от събраните доказателства по делото се установява по категоричен начин, че водачът не бил могъл да възприеме своевременно дупката, доколкото е била в завоя, а съгласно показанията на свидетеля П. попадането в процесната дупка е в резултат на спасителна маневра от негово страна за избягване на ПТП с насреща движещо се МПС, което е навлязло в неговата лента за движение. Следователно дори и да е била видима дупката, то обективно за свидетеля П. не е била налице възможност да избегне дупката, с оглед наличието на друго превозно средство, движещо се срещу него.

Не се спори между страни, като се установя и от събраните доказателства – уведомление за щета от 17.05.2023г., опис- заключение по щета от 18.05.2023г и калкулация по претенцията, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № ...

При съобразяване на установеното по делото Софийски районен съд намира и че така осъщественото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск, тъй като се касаело пътнотранспортно произшествие, което съгласно легалната дефиниция в §6, т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. При съобразяване на така дадената дефиниция в разглеждания от съда случай безспорно е налице именно ПТП, доколкото по 4 автомобил с марка „.“ с рег. № ., именно в процеса на движение са настъпили материални щети, каквито безспорно представляват уврежданията по джантите. Следва да се посочи, че попадането в дупка не представлява отделно, специфично или различно събитие, което не попада в обхвата на дефиницията за пътно-транспортно произшествие“, т.е в случая приложение намира . предвиденото в раздел II „Каско“, „Покрити рискове“ от Общите условия на застрахователя. Следователно безспорно по делото е доказано и, че настъпилото ПТП представлява покрит застрахователен риск по сключената между ищеца и увреденото лице застраховка „Каско“.