Решение № 22 от 09.10.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Исперих, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243310200253 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ю. М., ЕГН **********, против наказателно постановление № 24-0275-000943/20.09.2024г. издадено от Началник РУ – Исперих при ОД на МВР – Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца., и на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Оспорват се фактическите обстоятелства изложени в АУАН. Твърди се, че в НП не е посочено точното място на извършване на административното нарушение.

Сочи, че в НП не е посочено за какви други цели е използван автомобила.

Излага доводи, че нарушението не е извършено виновно, а се дължи на хлъзгава настилка, в следствие на разпилян пясък и възрастта на автомобила, който не разполагал със съвременни системи за сигурност. Твърди, че се касае за случайно събитие. Твърди, че служителите на МВР не са очевидци на нарушението. Алтернативно счита, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая е маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К. К. от АК – Разград, поддържа жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено. Излага, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати процесуални нарушения. Намира, че актосъставителя е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като не е посочил в АУАН всички 1 свидетели на административното нарушение, а е посочил само един, който е служител на РУ – Исперих. Твърди, че това е осуетило разкриването на обективната истина в хода на административно-наказателното производство.

Намира, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства за това, че актосъставителя и посоченият в АУАН свидетел не са очевидци на нарушението. Сочи, че показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН противоречат на свидетелските показания на останалите трима свидетели очевидци, които са разпитани в съдебното производство. Твърди, че мястото на извършването на процесната „маневра“ е частен имот, а не пътната мрежа.

Сочи, че липсва легално определение за думата „дрифт“, поради което използването й в административно-наказателното производство нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не разбира в какво се състои неговото нарушение. Счита, че административно-наказващият орган не е доказал, че в случая се касае за умишлени действия от страна на жалбоподателя. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема отношение по доводите в жалбата.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителя С. М., свидетеля по АУАН С. Ц., както и свидетелите на жалбоподателя АХ. О. А., Д. Ш. Ш. и С.

О. А..

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното НП№ 24-0275-000943/20.09.2024г. издадено от Началник РУ – Исперих при ОД на МВР – Разград, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № АД258468/12.08.2024г. съставен на жалбоподателя от полицай при ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че се издава срещу С. Ю. М. за това, че на 12.08.2024г. в 19.00 часа в с. Самуил, в двора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ управлявал л.а. БМВ 320Д с рег. № Н8435ВС, собственост на Сениха Тефик Дауд, ЕГН **********, като не използва пътя по предназначение, изфорсира двигателя за да приплъзнат задните гуми с цел загубване на сцепление с асфалта, като не контролира автомобила и застрашава живота и здравето на хората; 2. Не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Гореописаните деяние са квалифицирани като нарушения съответно по чл. 104б и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на св. Ц., който е и очевидец на нарушението, присъствал е при установяване на нарушението и при съставяне на акта. В АУАН е отразено, че нарушителят няма възражения по акта.

Фактическите обстоятелства по делото се установяват от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в 2 показанията на свидетелите С. М., С. Ц., АХ. О. А., Д. Ш. Ш. и С. О. А., както и писмените доказателства: НП№ 24-0275-000943/20.09.2024г. издадено от Началник РУ – Исперих при ОД на МВР – Разград, АУАН № АД258468/12.08.2024г., Заповед № 81213-1632/2021 г. на министъра на вътрешните работи. които са приобщени по надлежния процесуален ред.

При изграждане на своите фактически изводи, съдът взе предвид показанията на полицейските служители, който са логични, последователни и взаимно допълващи се. И актосъставителя и свидетеля по АУАН са възприели пряко движението на автомобила на жалбоподателя.

От показанията на свидетелите АХ. О. А., Д. Ш. Ш. и С. О. А. се установява, че и тримата са били очевидци и са били на в двора на СУ „Св. св.

Кирил и Методий“, когато жалбоподателя е влязъл с управлявания от него автомобил. И тримата свидетели заявяват пред съда, че С. М., след влизането с автомобила в двора на училището, е предприел маневра, с която е обърнал посоката на движение на автомобила, с ниска скорост, след което е паркирал и слязъл от превозното средство. Свидетелстват, че М. не е форсирал двигателя и автомобила не е губил сцепление с пътната настилка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които бяха подробно обсъдени по-горе и съобрази разпоредбите на закона, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, независимо от основанията посочени от жалбоподателя, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно горепосочените актове за делегиране на компетентност, което е станало в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

По отношение на първото констатирано и санкционирано нарушение, настоящият съдебен състав намира, че същото не е било установено по безспорен и категоричен начин. В АУАН е записано единствено, че е нарушен чл. 104б от ЗДвП. Законодателят в сочения текст е записал, че на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване и 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не става ясно коя от двете хипотези на разпоредбата – т. 1 или т .2 или и в двете хипотези е участвал жалбоподателя. Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. По този начин още със съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, с което се засягат съществено и правото на защита на жалбоподателят да научи в какво точно е обвинен и да разбере правната квалификация на деянието.

3

При съставяне на акта не са разпитани свидетели - очевидци според изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното. Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел. ЗАНН урежда няколко категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата група са свидетели възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и личността на нарушителя. Тези свидетели в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група свидетели са тези, които са присъствали при установяване на нарушението. Това са лицата възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

Третата група свидетели са присъствали при съставяне на акта. Това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. За пълнота на изложението следва да се посочи, че четвъртата група са свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта. Тяхното участие се налага само в случай, че нарушителя се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, следва да бъдат посочени всички свидетели по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите по акта. При наличие на очевидци при извършване на нарушението те следва да се посочат в акта като свидетели, за ад се осигури разкриването на обективната истина.

Освен това, в конкретния случай, следва да се посочи, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Налага се извод, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. По същество НП се явява необосновано, тъй като събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност .

С оглед на всичко изложено, обжалваното НП подлежи на отмяна, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Описаните процесуални нарушения се явяват от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното административнонаказателно производство.

С оглед изхода на делото и направеното от защитника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ОДМВР – Разград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в производството.

4

Съдът, след като извърши анализ на установените обстоятелства на осн. чл. 63, ал. 2, т, 1 от ЗАНН