Решение № 3 от 10.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. И.а като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20223100601403 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от П.

М., чрез адв. Бр. Б. - ВАК, срещу определение от 08.11.2022 г., постановено по НЧХД № 5292 / 2021 г. на ВРС. Атакуват се изводите на съда относно прието, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство посочени в чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК,по отношение престъплението по чл. 148, вр. с чл. 146 от НК. Иска се отмяна на поверявания акт и продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание частната жалба се поддържа от процесуалния представител на тъжителя адв. Б. на посочените в нея основания.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 5292 / 2021 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на внесена частна тъжба на 20.12.2021 г. от П. М., с която се е искало повдигане на обвинение на В. И. за престъпления по чл. 148, вр. с чл. 146 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК.

В рамките на първото по делото заседание, председателят на съда е приел, че по отношение престъплението по чл. 148, вр. с чл. 146 от НК е изтекла абсолютната давност, респ. е прекратил наказателното производство 1 в тази му част.

Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи:

Заложеното в частната жалба искане следва да бъде удовлетворено, доколкото доказателствата сочат незаконосъобразност на атакуваното определение.

Твърденията в тъжбата са, че деянието касаещо престъплението по чл.

148, вр. с чл. 146 от НК е извършено на 30.09.2018 г.. Санкционната част на посочената норма предвижда наказание глоба и обществено порицание, респ. следва да бъде отнесена към разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от НК. Тогава абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 от НК ще е 4 г. и 6 м., считано от датата на извършване на деянието. При това положение не е трудно да се изчисли, че преследвателската давност за споменатото престъпление изтича на 30.03.2023 г.. Т.е към настоящият момент, а още по-малко към датата на постановяване на проверяваното определение /08.11.2022 г./ давността е изтекла.

Горното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 4829 от 08.11.2022 г., постановено по НЧХД № 5292 / 2021 г. на ВРС, с което е прекратено наказателното производство по отношение престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146 от НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2