Определение № 2244 от 14.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2244 гр. Варна, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова

Антония Якимова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500966 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 21295/10.03.2025г. от Е. Н. Н. срещу Определение № 2416/21.02.2025г. по г.д. № 20233110114971 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважена молба с вх. № 100716/12.12.2024 г. от ищеца Е. Н. Н., чрез пълномощника адв. Ц. С. Д. за изменение на Решение № 3701/22.10.2024 г. по гр. д. № 14971/2023 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. В условията на евентуалност се претендира неговата нищожност. Твърди, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна е следвало да бъде уважено, тъй като този тип дела не се отличават с фактическа и правна сложност, същите са формални и присъствието на адвокат не е необходимо. Моли се да бъде съобразена и практиката на СЕС, в което се сочи, че разноските следва да бъдат „пропорционални“. Счита, че възнаграждение в двойния размер на минимума се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до минимума.

В отговора на частната жалба се сочи, че фактическата и правната сложност на делото не е минимална, че са проведени три съдебни заседания и са изслушани двама свидетели и две експертизи, поради което възнаграждението не подлежи на намаляване.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба вх. № 6799/25.01.2024г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт срещу подлежащ на обжалване акт и са изпълнени останалите формални изисквания на закона, вкл. заплащане на дължимата държавна такса.

По същество съдът намира следното:

С решение № 3701/22.10.2024 г. по гр.д. №20233110114971 по описа за 2023г. на ВРС, съдът ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК о т Е. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ******* срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258 с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Е. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес гр. Варна, ул. ******* не дължи на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЬРС— Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата в размер на 1830,74 лева начислена с Фактура №0109405550 от 17.08.2023г. за периода 29.04.2023г. до 27.07.2023г. по партида с клиентски № 1100305792, абонатен № 0102001316 за адрес на потребление находящ се в гр.

Варна, ул. ******* по проведена корекционна процедура.

Със същото решение съдът ОСЪЖДА Е. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ******* ДА ЗАПЛАТИ на “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата 1502 лева, представляваща сторени в производството разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Срещу решението в частта за разноските е подадена молба по чл. 248 от ГПК, по която съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. В същия съдът е разгледал направеното в срок възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна и е намерил същото за неоснователно.

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд.

Съдът съобразява задължителните за националните юрисдикции 2 указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), съгласно които при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Приемайки за недопустим задължителният й характер, посочената наредба може да се ползва само като ориентир при определяне на прекомерността във възнагражденията на адвокатите. В посочения смисъл е и трайната вече съдебна практика на ВКС, обективирана в /но не само/ определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК, определение № 1301/17.05.2024г. на ВКС по т. д. № 885/2024 г., 1 ТО, ТК и др.

Критериите, относими към определянето на размерите на адвокатските възнаграждения, са: конкретните действия на адвоката; действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес.

Именно при преценка на защитавания материален интерес следва да бъде взет предвид размера на възнаграждението, посочен в Наредбата. Тя дава възможност да бъде оценена по еднакъв начин от съдилищата „пропорционалността“ между защитавания материален интерес и размера на адвокатското възнаграждение, което прави произнасянията на съдилищата предвидими и в този смисъл максимално унифицирани и справедливи.

Предмет на исковото производство по настоящото дело е иск с цена от 1 830,74 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, в редакцията й към датата на подаване на отговора на исковата молба, към която дата следва да е бил сключен и договора за правна защита и съдействие /19.12.2023 г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 483,07 лв. без ДДС или 579,68 лв. с ДДС. Отделно от това съдът съобрази и факта, че по делото са проведени три открити съдебни заседания, поради което, на основание чл. 7 3 ал. 9 от Наредбата, в полза на адвоката се дължи и допълнително минимално възнаграждение за явяване в третото по ред о.с.з. в размер на 250 лв. без ДДС или 300лв. с ДДС. Оттук общият размер на минимално дължимото възнаграждение е 879.68лв. Фактическата и правната сложност на делото не е прекалено висока, но не е и минималната такава, поради което не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия минимум. Определеното от страната възнаграждение в конкретния случай е завишено от минималния размер с около 30 % /1152/880лв./, което съдът намира за напълно съответстващо на фактическата и правната сложност на делото и на извършената от адвоката конкретна работа по процесното дело.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 2416/21.02.2025г. по ч.г.д. № 20233110114971 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2416/21.02.2025г. по ч.г.д. № 20233110114971 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна, 51 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4