Определение № 3908 от 21.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1841/2025
- Вид
- Определение № 3908
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- член 259, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 260 · Граждански процесуален кодекс
- член 261 · Граждански процесуален кодекс
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 267, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 11, алинея 2 · Закон за защита от домашното насилие
- член 11, алинея 3 · Закон за защита от домашното насилие
- член 5, алинея 1, точка 1 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3908 гр. Варна, 21.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501841 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. И. П. чрез адвокат Е. В. против решение № 2657 от 14.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 20253110104092 на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата лично и като майка и законен представител на детето Г. А. Д. ЕГН ********** против А. С. Д. с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо С. И. П. и детето Г. А. Д.; осъдена е С. И. П. да заплати по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лева на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН, както и на А. С. Д. сумата от 1 000 лева, представляваща разноски в производството пред първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК във връзка с член 11, алинея 3 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че след дългата раздяла на бащата с детето, същото е било стресирано, което допълнително се е усилило от заплашителния тон на бащата и изказаните от него думи по адрес на съжителстващия с майката мъж и дърпането на детето. Намира се, че изложените от съда мотиви са неубедителни относно това дали е налице извършен акт на домашно насилие и степента на опасност, както и какво е причинил този акт на насилие на детето, 1 което ги е възприело. Иска се отмяна на решението, като се приеме, че ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката и детето и налагане на мярка по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба е направено искане за назначаване на съдебнопсихологическа експертиза, която даде отговор на следните въпроси: Какъв е характера на поведение на детето в присъствието на всеки един от родителите заедно и поотделно? Има ли пряка или непряка манипулация от някой от родителите над детето? Конфликтът между родителите и спирането комуникацията с бащата с оглед факта, че същият търси детето на няколко месеца веднъж, оказва ли влияние върху емоционалното му състояние? Какви емоции е изпитало детето на процесната дата и как това му е повлияло?
Създадени ли са в детето негативни емоции и стрес и от това домашно насилие ли са породени?
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. С. Д. чрез адвокат Б. М., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Възразява се против направеното доказателствено искане с аргументи, че същото е преклудирано от една страна, а от друга – неотносимо към предмета на спора.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне 2 поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че направеното доказателствено искане е допустимо съобразно изложеното, но неотносимо към предмета на спора, който е защита от твърдян за извършен акт на домашно насилие, а поставените въпроси към вещото лице са такива, релевантни по иск за упражняване на родителски права или за определяне на режим на лични отношения.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, която даде отговор на следните въпроси:
Какъв е характера на поведение на детето в присъствието на всеки един от родителите заедно и поотделно? Има ли пряка или непряка манипулация от някой от родителите над детето? Конфликтът между родителите и спирането комуникацията с бащата с оглед факта, че същият търси детето на няколко 3 месеца веднъж, оказва ли влияние върху емоционалното му състояние? Какви емоции е изпитало детето на процесната дата и как това му е повлияло?
Създадени ли са в детето негативни емоции и стрес и от това домашно насилие ли са породени?
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 септември 2025 година от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители по телефона.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4