Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3936 от 17.11.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32681/2021
Вид
Решение № 3936
Подписан
17.11.2021
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110132681 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, за издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, срещу която своевременно е подадено възражение.

Твърди, че е извършил ремонт на газов котел с подмяна на контактори и предпазител, на 23.12.2020г.-, в офис на длъжника, за което е съставен протокол № 003129, подписан без забележки, и е издадена фактура №0003001500/4.1.2021г-., поради което и предявява иск за установяване на вземане за сумата от 544,17 лв., неплатена главница за ремонт на газов котел с подмяна на контактори и предпазител, извършен на 23.12.2020г.-, за което е съставен протокол № 003129, и е издадена фактура № 0003001500/4.1.2021г. Ответникът , получил препис от исковата молба на 8.7.2021г., не е подал писмен 1 отговор в срока по чл.131 ГПК. Във възражението си е посочил, че ремонтът не е извършен, и не дължи сумите.

Преди първото о.с.з., на 8.10.2021г., ищецът уведоми съда, че на 26.7.2021г. ответникът е заплатил главницата от 544,17 лева като ищецът сочи, че претендира заплащане на сумата 16,93 лева –обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 6.4.2021г.датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до датата на плащането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Относно иска за главница.

На основание чл.235 ГПК, съдът съобразява извършеното след предявяване на иска от ответника плащане на съдебно заявената претенция, като искът следва да се отхвърли 1 поради извършеното плащане.

По въпроса дали е допустимо съдът да присъжда законна лихва от датата на предявяване на иска до датата на плащането, е налице задължителна за настоящия състав съдебна практика - Решение № 355 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2014 г., IV г. о., ГК. С това решение е прието, че това вземане е за парично задължение, което има за предмет плащане. То се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за плащане, имащи единен правопораждащ факт. Допустим е иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението във всички случаи, при които тяхната изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти, поради което и е допустимо, на основание чл.124,ал.2 ГПК. С оглед изложеното, претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от заявлението до плащането, следва да се уважи. Страните не спорят за размера й, който е отделен за безспорен в о.с.з. от 4.11.2021г.

Спорът по делото е концентриран по дължимостта на разноските. Плащането е в хода на исковото производство, поради което и ответникът, на основание чл.78,ал.1 ГПК дължи сумата 325 лева разноски на ищеца за заповедното производство – 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Относно разноските по исковото производство. Плащането, както се сочи от ответника, действително е в срока за отговор – препис от исковата молба е връчен на 8.7.2021г, а плащането е сторено на 26.7.2021г. Същевременно, плащането е извършено след образуването на исковото производство, образувано поради подаденото възражение от ответника, ищецът е представил доказателства за платена държавна такса. Поради изложеното, ответникът не може да използва предимството, дадено за заповедното производство, с приемането на разпоредбата на чл.414а ГПК.

По делото се установява, че на 18.2.2021г.ответникът е получил покана за плащане на исковата сума, като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 6.4.2021г., поради което и ответникът е станал повод за завеждане и на двете производства и на основание чл.78,ал.1 ГПК, дължи всички сторени от ищеца разноски. Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК е неприложима – за приложението на същата е необходимо едновременно ответникът да не е станал повод за завеждане на делото, и да е признал иска. Дори да се приеме, че плащането в срока за отговор е признание на иска /а плащането се приема за признание на дължимост на вземането, но само за платената част/, то ответникът е дал повод и за завеждане на исковото производство, именно - с подаването на възражението по чл.414 ГПК.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е частично основателно, за платеното възнаграждение за исковото производство. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и съдът приема, че следва и за исковото производство да присъди сумата 300 лева – минимално възнаграждение, а не платеното 360 лева, което е прекомерно, по посочените критерии.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на процеса плащане, предявения от .... ЕИК .... против ... ....... иск за признаване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 19307/2021г. от СРС, 125- ти състав за сумата от 544,17 лева – възнаграждение за ремонт на газов котел с подмяна на контактори и предпазител, на 23.12.2020г.-, в офис на длъжника, за което е съставен протокол № 003129, подписан без забележки, и е издадена фактура №0003001500/4.1.2021г.

ПРИЗНАВА за установено, че ... ....... дължи на .... ЕИК .... сумата от 16,93 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 6.4.2021г. до датата на плащането - 26.7.2021г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 19307/2021г. от СРС, 125- ти състав.

ОСЪЖДА ... ....... да заплати на .... ЕИК .... сторените разноски: сумата 325 лева за заповедното производство и сумата 325 лева за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3