Определение № 3334 от 11.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3334 гр. С., 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И.а Касационно търговско дело № 20248002900692 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Т. А. Г., малолетен, действащ чрез настойниците си А. Л. М. и С. Н. М., чрез адв. С. Н. обжалва решение № 208 от 06.11.2023 г. по гр.д. 296/23 г. АСВ.Търново, с което потвърждава решение на първоинстанционния съд относно отхвърляне на иска на Т. А. Г. за обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 29.09.2020 г в частта, за сумата над 140 000 лв до 300 000 лв.

Излага съображения за нарушения на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД. Не били вярно преценени както отношенията в семейството, така и възрастта на детето-ищец и на неговия баща, не била съобразена икономическата конюнктура в страната. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Освен това счита, че решението е необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Формално се позовава и на допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.

3 пр. 2 от ГПК.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. За приложението на чл. 52 от ЗЗД и разрешението в съответствие с ППВС 1

4/68 г., с което обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК.

2. Обективния характер на съпричиняването съгласно чл. 51, ал. 2 от ГПК и съответствие на разрешението с ППВС 17/63 г. , с което обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Далл богг : Живот и здраве“ оспорва искането на касатора за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е формулиран правен въпрос, който може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ чрез адв. С. Т. обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати над сумата от 20 000 лв до уважения размер от 140 000 лв.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения съгласно чл. 269 от ГПК, основание за отмяна съгласно чл. 281 т. 3, пр. 2 от ГПК. Също така неправилно приложение на материалния закон, съгласно чл.

52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ГПК. Освен това счита, че решението е необосновано. Претендира разноски за производството.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

Формулира основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В обжалваното решение, съдът не бил съобразил задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, не бил извършил цялостна комплексна оценка на доказателствата по делото, в резултат, на което бил постановил очевидно неправилен съдебен акт, при значително завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения. Твърди наличие на основание съгласно чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГК, конкретно практиката, обективирана с решение № 83 от 23.06.2015 г. по т.д. 1940/14 г. ВКС, решение № 136 от 11.02.2021 г. по гр.д. 1865/19 г., ВКС, решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.зд. 2040/14 г. г. ВКС, решение № 288 от 28.02.2020 г. по гр.д. 134/19 г, решение № 140 от 08.03.2021 г. по т.д. 2601/19 г.

2. Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението? Обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно на ППВС 5/79, ППВС4/68 г. както постановените решения по реда на чл. 290 от ГПК, решение по т.д. 705/11,, т.д. 211/2009 г, т.д.

1948/13 г, т.д. 795/08 г, т.д. 1197/21 г, определение по т.д. 1896/14 г, т.д.

1781/18 г, т.д. 236/18 , т.д. 50179/16 г. , както и решение № 50 101 от 07.10.2022 г. по т.д. 1197/21 г.

3. При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните 2 доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на деликвента и пострадалия в причиняването на общата вреда като ги съпостави. Твърди, че по този правен въпрос е налице противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в решение по гр.д.

60 304/16 г, 4 ГО, решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС; решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, II т.о.; определение № 750 от 30.11.2010 г. по т.д. № 442/2010 г. на ВКС; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, II т.о.; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 151 от 12.11.2010 г. по т.д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т.д. № 1643/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 92 от 24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 137 по т.д. № 1775/2019 г., с което обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

4. При доказано съпричиняване каква преценка следва да извърши съда при определяне на съпричинителната квота на пострадалия - оценка на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат или оценка на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносното събитие, или и двете? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск от застрахователя? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да постанови обжалваното решение след като е бил сезиран с въззивни жалби от двете страни в процеса, от ищеца за разликата над присъдения размер от 100 000 лв до претендирания 300 000 лв и от ответника за присъдения размер от 100 000 лв, на основание обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателя Тодор А. Г., причинени от смъртта на баща му в пътно-транспортно произшествие на 29.09.2020 г., въззивният съд е приел, че спорни са били размерът на следващото се обезщетение, на основание чл. 52 от ЗЗД и размерът на съпричиняването, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че пострадалият е малолетно дете, на много ниска възраст и има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му, настъпила в пътно-транспортно произшествие. С оглед анализа на доказателствата е приел за установени по делото фактите, че детето е било на 1 г и 8 месеца към момента на произшествието, начина на настъпване на смъртта на починалия баща – в пътно-транспортно 3 произшествие, причинено при управление на пътно-превозно средство от майката на детето, начина на настъпване на произшествието и конкретните причини, довели до настъпване на смъртта на пострадалия. Преценени са отношенията между пострадалия и неговия баща приживе. Субективното състояние на детето след смъртта на родителите му от усмихнато и лъчезарно, щастливо дете, станало тъжно и не толкова жизнено, изнервено. Загубата в най-ранна възраст на най-близкия човек, завинаги лишен от грижа и обич от баща си. Смъртта на бащата, настъпила в най-жизнените му години. Като релевантни обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от детето, съдът е приел и дефицитът на обич, който ще го съпътства, липсата на подкрепа при израстване и през целия му живот.

Също така свързаните негативни преживявания на детето както към настъпване на произшествието и след това, въпреки ранната му възраст, така и тези негативни преживявания, които ще го съпътстват през целия живот и най-вече в периода на съзряване, когато няма да има подкрепата на загиналия баща. Изключително ниската възраст на детето, в която е лишен от родителска грижа, присъствие и обич. Това е обусловило размер на следващото се обезщетение от 200 000 лв, за причинените на детето неимуществени вреди.

С оглед въведеното в срок и спорно възражение за съпричиняване, въззивният съд след анализ на доказателствата е приел, че починалият наследодател на пострадалия е съпричинил непозволеното увреждане. След като е изслушал заключение на вещо лице, въззивният съд е приел, че починалият е бил без поставен предпазен колан, с което е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Установено е, че тялото му вследствие непоставения предпазен колан е изпаднало от автомобила и в процеса на преобръщане и съприкосновение с пътната настилка е получило множество наранявания.

Установено е от огледа на тялото на пострадалия, след настъпилата смърт, че липсват следи от поставен колан, лентовидни коси наранявания на гръдния кош и по предната коремна стена. Установено е, че автомобилът е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани, както и че този, на дясната предна седалка не е бил закопчан , като може да бъде освободен при откопчаване чрез натиск върху бутона на заключващото устройство или да бъде прерязан с режещ предмет, каквито данни по делото няма да са били извършвани. С оглед анализа на съдебно-медицинските експертизи по делото e прието, че получените от пострадалия коремни травми са довели до масирана кръвозагуба и до настъпилия летален изход. Категоричните данни за отваряне на въздушните възглавници и липсата на деформации, водещи до навлизане на части от купето навътре в него с възможност да засегнат тялото на пътника, е прието, че коремните травми са получени чрез изпадане от МПС и последвалият силен удар в пътната настилка с приплъзване по нея, което е в синхрон с получените охлузвания, включително по цялата коремна стена и част от гръдния кош. Получените травми били характерни за удари и притискане на тялото във вътрешната част на купето на автомобила, а заради приплъзване върху твърд тъп предмет с неограничена повърхност с концентрация върху предната коремна стена и частично върху гръдния кош.

По отношение на спорното обстоятелство доколко поставен

4 обезопасителен колан би предотвратил леталния изход на пострадалия, баща на претендиращия обезщетение, въззивният съд е посочил, че предназначението на колана е да предпазва телата от изпадане и от тежки контузии при стълкновението им с твърди части от купето. Основавайки се на вещото лице, д-р Г., съдът е приел, че предпазният колан има защитно и възпиращо действие при скорост на движение на автомобила до около 70-90 км/ч, което в зависимост и от други фактори - конструкцията, реакцията на пътника, въздушната защита в купето, които могат да запазят или да намалят до голяма степен причиняване на наранявания. След покачване на скоростта, предпазният колан има негативен отпечатък върху тялото на пътника и може да бъдат получени редица увреждания, включително е възможно да бъдат получени и такива увреждания на коремните органи. Въззивният съд е приел заключението на вещото лице, че при установената скорост на движение на автомобила и при поставен обезопасителен колан от страна на пострадалия не може да се определи колко тежки биха били получените травматични увреждания, както и че установените в случая при пострадалия биха могли да се наблюдават, но и да не се наблюдават или да се различават от тях.