Определение № 1958 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1958 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002100155 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А. Д. против решение № 153/17.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 292/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 87/22.05.2024г. постановено по гр.д. № 209/2021г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което на основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Д. Р. А. с ЕГН [ЕГН] и Ф. С. Р. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

1/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ от Д. Р. А., недвижими имоти находящи се в [населено място], общ. К., обл. Силистра, а именно:

- търговски обект – магазин със склад, със застроена площ от 60 кв.м., построен в УПИ, съставляващ имот с пл. № 398, за който е определен парцел XVIII - общински, от квартал 26 по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 7080/30.11.1971г., заедно с правото на строеж върху имота;

- дворно място с площ от 283 кв.м., съставляващо УПИ в кв. 15, за който е отреден парцел VII за обществено обслужване по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № РД 09-126/02.03.2017г., идентичен с част от парцел II, кв. 15, заедно с построената в имота едноетажна сграда - търговски обект, с площ от 91 кв.м., състояща се от: входно предверие 1 търговска зала, битово помещение и склад.

На стойност 22 000 лева.

2/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 8”, рег. [рег.номер на МПС] , придобит с Договор за замяна на МПС от 04.09.2020г., собственост на Д. Р. А. на стойност в размер на 26 000 лева:

3/ на основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ сумата в размер на 8000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „В.”, рег. [рег.номер на МПС] , рама № WDF63970313107899, придобит от Д. Р. А. с Договор от 12.09.2018г. и фактура № 0000000178/12.09.2018г., отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС от 06.01.2020г.

4/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Ф. С. Р., недвижими имоти, както следва:

- нива с площ от 12.500 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 17333, общ. К., обл. Силистра, в м. „Алчаците 2“, трета категория, съставляваща имот № 031022 по плана за земеразделяне;

- нива с площ от 13.001 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 68357, общ. К., обл. Силистра, в м. „Могилите“, пета категория, съставляваща имот № 001018 по плана за земеразделяне.

На стойност в размер на 25 000 лева.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че общата стойност на придобитото в периода и налично в края му имущество трябва да е над 150 000 лева. С този подход съдът е въвел допълнителна материалноправна предпоставка за основателност на предявения иск, каквато не е уредена в закона. Поддържа, че законът не поставя изискване за минимална стойност на имущество, като предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество. В дефиницията на „значително несъответствие“ акцентът е поставен върху разликата между нетен доход и имущество, а не върху абсолютната стойност на имуществото. Несъответствието над 150 000 лева е предвиденият в закона праг за преценка на пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица, чрез запазване на справедливия баланс между индивидуалните права и обществения интерес. Сочи, че въвеждането на такъв праг за стойността на самото имущество по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ противоречи на целите на закона, създава неравноправност между субектите и не съответства на законодателната воля. Поддържа, че нетният доход на проверяваното лице може да е положително или отрицателно число, като в последния случай лицето се е издържало от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Тогава към отрицателния нетен доход следва да се прибави наличното имущество и така да се образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. На отнемане в полза на държавата ще подлежи наличното имущество, независимо от 2 неговата стойност, защото се предполага, че е незаконно придобито.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. Р. А. и Ф. С. Р., чрез процесуален представител адв. И. А. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: ответницата Д. А. е била привлечена в качеството на обвиняема по досъдебно производство № 6518 ЗМ-73/2019г. по описа на ОДМВР - [населено място], пр.пр. № 1660/2018г. по описа на Окръжна прокуратура – Силистра за това, че в периода от 01.06.2008г. - 25.09.2012г. в [населено място], обл.

Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5464.18 лв. по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, като не е подала съответните данъчни декларации, изискуеми по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ и Наредба № 15 на [община] за определяне размера на местните данъци на територията на [община], в нито един случай за получени общо 171 бр. дарения в общ размер на 109 283.59 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. С присъда № 15/25.10.2019г. по НОХД № 188/2019г. по описа на Окръжен съд – Силистра Джаснур Р. А. е призната за виновна в извършване на описаното престъпление, поради което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

На 03.09.2019г. ТД на КОНПИ – Варна е уведомена от СОП, че на 05.07.2019г. Д. Р. А. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С протокол от 05.09.2019г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й.

Проверяваният 10-годишен период е от 05.09.2009г. до 05.09.2019г. В този период Д. Р. А. е била във фактическо съжителство с Ф. С. Р.. С решение № 818/31.03.2021г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците, а с решение № 1895/07.07.2021г. на КОНПИ въз основа на доклад от 23.06.2021г. на директора на ТД - Варна – и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от Д. Р. А. и фактическия й съжител Ф. С. Р..

От заключението на приета по делото СИЕ съдът приел за установено, че през проверявания период ответниците са придобили възмездно и притежавали към края на периода – 3

05.09.2019г. следното имущество: четири недвижими имота – магазин със склад в [населено място], общ. К. с пазарна стойност към датата на покупката 16.01.2012г. от 7575 лв.; дворно място с търговски обект в [населено място] с пазарна оценка към датата на покупката 20.12.2017г. от 11 060 лв.; нива в [населено място] с пазарна оценка към датата на придобиването 29.04.2014г. от 8800 лв. и нива в [населено място] с пазарна оценка към датата на придобиването 26.05.2014г. от 6510 лв., всички с обща пазарна стойност от 33 945 лв.; един лек автомобил „Ауди“, придобит на 04.09.2020г. по договор за замяна след края на проверявания период срещу притежаван и придобит в проверявания период лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 350 ЦДИ М.“ с пазарна оценка към замяната от 44 700 лв.; налично салдо по сметки на ответниците в края на периода в размер на 765.20 лв., както и сума от 8 000 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден след края на проверявания период, придобит на 12.09.2018г. и наличен в края на проверявания период 05.09.2019г. лек автомобил „Мерцедес“, модел „В.“.

Въз основа на установеното общата стойност на придобитото имущество през проверявания период, което е налично към неговия край – 05.09.2019г., въззивният съд определил на 87 580.20 лв. При общ размер на установените доходи на проверяваните лица през периода от 74 679.65 лв., а на обичайните разходи на 245 567.65 лв., обосновал, че нетният доход е с отрицателна величина.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че основната предпоставка за отнемане по реда на специалния закон е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Изтъкнал, че отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение приел, че подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането обосновал като възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични средства, позовавайки се на практиката на ВКС приел, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/.

Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изтъкнал, че законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се 4 включват в него, независимо от техния размер.

Приел в тази връзка за неоснователни оплакванията на въззивника КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и налично имущество /без оглед на неговата стойност, която може да е под 150 000 лв./. Обосновал, че в случая имуществото на ответниците в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. С оглед липсата на соченото превишение в имуществото приел, че не е необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход.