Решение № 2159 от 01.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2159 гр. Варна, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110117464 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба на ПЛ. Д. Г. срещу Решение №9/12.03.*г. на Общинска служба по земеделие гр.Варна.

Жалбоподателят излага, че наследодателят му Г.Д.К. е собственик на поземлен имот в гр.Варна, м-ст“Елекин Трала“ съгласно НА №***, дело 1318/*. с площ от 1 дка, съставляващ нива и НА №** рег.№*, дело №260/*. с площ от 1 дка нива в м-ст“Юрганджията“, като сочи, че двата имота са съседни. По сега действащата КК на гр.Варна имотът бил идентичен с част от ПИ **. твърди, че допълнителна молба към заявление за реституция вх.

№30026 от **. , подадено до ПК Варна били заявени и тези имоти.Сочи, че протокол от 09.02.2011г. до **. за извършване на анкета за установяване на бившите собственици сестра му Г.Д.М. била анкетирана като посочила, че площта на имота е 2 дка. Към анкетата имало скица с границите на имота. В проекто плана на старите имотни граници имотът бил с №* с площ 2.431 дка и наследодателят му бил записан като бивш собственик, но впоследствие в обяснителната записка комисията, която разглеждала плана решила като собственик на имо №* да бъде вписан неидентифициран собственик. Излага, че са подаде многобройни възражения срещу злаичаването на наследодателя му като собственик и въпреки това в Протокол от 27.11.2014г, комисията, назначена със Заповед №0238/20.01.2014г. и 017/24.01.2014г. на Кмета на Община Варна решила, че в срока по чл.13а, ал.7 ППЗСПЗЗ няма постъпили възражения, което не било вярно, тъй като било подадено възражение АУ**ВН_042ВН.

На 11.12.*г. получил отказ да бъдат вписани в помощния план по чл.13 1 а от ППЗСПЗЗ за установяване на старите собственици на ПЗ“Планова“, мст“Елекин тепе“ относно стар имот №*, поради това, че имотът в представените нотариални актове не отговаря на нито един имот от плана по площ и граници. Обжавала този отказ и поповод жалбата му било образувано адм.дело №60/*г. по описа на Адм. съд гр.Варна. Жалабта била оставена без разглеждане, тъй като решението на комиситяа по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ било част от производството по издаване на заповед по чл.11 ППЗСПЗЗ и не подлежи на самостяотелен контрол. По плана този имот останал с вписан неидентифициран собственик. След постоняване на това определение жалбоподателят предприел действия по продължаване на реституционната процедура като подал заявление за издаване на скица и удостоверение по чл.13 и сл. ППЗСПЗЗ. След постановяване на решение на Адм.съд гр.Варна№253/12.02.*г. Община Варна издала скица и удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, въз основа на което ОЗС Варна следвало да се произнесе с решение за възтсановяване на правото на собственост или при наличие на реституционни пречки да постанови отказ.

Административнията орган не се произнесъл по същество, а отказал да разгледа преписката, тъй като имотът не бил заявен за реституция, а описаните в заявлението имоти не били идентични с претендирания. Оспорва решението в тази му част с твърдението, че съгласно проведена частна техническа експертиза се установявало, че имотът на наследодателя му е имот №* и границите имота по нотариални катове съвпадали с имот №* и бил част от ПИ **.

Твърди се, че имотът е заявен в срок, била проведена анкета за него, в първоначлано обявения вариант на плана имот №* бил записан на наследодателя му, след което била извършена корекция в разписния лист поради неправилна информация от ОСЗ.

Отправя се искане за отмяна на решението, с което е постановен отказ за рагзлеждане на заявлението и връщане на преписката за постановяване на акт по същество или постновяване на решение от съда, с което да се възтсанови правото на собственост върху посочения имот.

В предоставения й срок ответната страна ОСЗ –Варна оспорва жалбата като се излагат съображения за неоснователност на същата. Счита се, че оспорваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в изпълнение на действащите мариалноправни норми по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Твърди се, че на наследниците на Г.Д.К. са възстановени всички заявени за реституция земи. Сочи се, че правилно и законосъобразно е поставен отказ за произнасяне на комистията, защото нямало такъв заявен имот. Отправя се искане за оставяне в сила на решението.

Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

2

Представено е заверено копие на преписка по заявление с вх.33006/**.

Съгласно представеното удостоверение за наследници жалбоподателят е законен наследник на Г.Д.К..

С решение №9/12.03.*г. ОСЗ варна отказва да се произнесе по заявление вх.№30026/**. и оставя без раглеждане заявление вх.№АУ-10-126/28.01.*г., подадено от ПЛ. Д. Г. за издаване на решение за възтсановяване правото на собственост на наследниците на Г.Д.К. върху имот №* от Помощния план на ПЗ Планова, тъй като имотът не е сред заявените в заявление №3006/**. имоти, в тях не фигурира имот с такава площ и местност, а описаните под №12 и №13 имоти не са идентични с него. Посочено е имотът не е заявен в сроковете на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и за него не е представено съдебно решение по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.

Съгласно заключението на вещото лице Рени Попова по проведената по делото СТЕ със заявление вх.№30026/10.11.*г. наследниците на Г.Д.К. са заявили за взъстановяване 52.250 дка земеделски имоти. В това заявление не е заявен за възтсановяване имот в м-ст“Елекин тепе“. При проведената анкета в границите на стар имот №* е записано заявление №3006/10.11.*г. с претендирани 2.000 дка за възтсановяване на наследниците на Г.Д.К..

Анкетата е подписана от Г.Д.М.. За всички заявени земеделски имоти по заявление №3006/10.11.*г. ПК Варна се е признесла с решения. Имот, заявен в позиция 13 в заявление №67/25.09.*г., представляващ нива от 1.1 дка м.Дюз челик с наименования още : Дюс чалии; Дюс челии; Дюс чал, Дюс чешма, Дюс челия, Дюс чалък попада в обобюена местност „Дюсчелии“, „Трошеви ниви“, какво и вобобщената местност „Клюклюк“. Местността „Елекинч тарла“ не е включена в обобщените местности на кв.Владиславово. в онхвата на промишлена зона „Планова“ имотите се възстановяват в стари или във възстановими граници по списък на собствениците, заявлили имоти в мст“Елекин тепе“, „Елекинч тарла“, заверен от ръковдител сектор „Кадастър и регулация“ при Община Варна. Съгласно заключението на изгответната допълнителна СТЕ от същия експерт не е налице налице идентичност между имотите, описани в т.12 и т. 13 от описа и процесния имот. Имотът по т.13 от описа Нива от 1.1 дка землище Владиславово, м-ст Елекин тарала не е заявен в подаденото заявление №3006/10.11.*г.

Съгласно заключението на назначената повторна СТЕ, изготвена от вещото лице Йовка Атанасова наследниците на Г.Д.К. не са заявили за възстановяване имот в местността „Елекин тепе“ в заявление №3006/10.11.*г. извършена е анкета от 09.02.2011г. и 23.02.2011г. като под №3 в анкетния лист е положила подпис Г.Д.М. за имот с площ 2.000 дка по заявление №3006. В анкетния лист не е посочено в кой имот по плана на старите имотни граници се анкетирал наследника, както и за кой от имотите от заявените за възтсановяване. Заключението е, че е налице анкета при изготвяне на помощни план на ПЗ“Планова“, но не са налице достъчно доказателства, че лицето Г.Д.М. се е анкетирала точно за стар имот *, както и не е посочено за 3 кой от имотите по преписка с вх.№30026. ОСЗ Варна се е произнесла с решения за всички заявени със заявление №3006/10.11.*г. от наследниците на Г.Д.К. имоти. Имот, заявен в т.13 в заявление №67/25.09.*г., представляващ нива от 1.1 дка м.Дюз челик с наименования още : Дюс чалии; Дюс челии;

Дюс чал, Дюс чешма, Дюс челия, Дюс чалък попада в обобюена местност „Дюсчелии“, „Трошеви ниви“, какво и вобобщената местност „Клюклюк“.

Не може да се направи извод за съвпадение на м-ст Екелинч тарала и м-ст Дюсчелии, тъй като местностите не са се отразявали с граници по плановете и картите. Не е налице идентичност между имотите в т.12 и т.13 в описа и заявените за възстановяване със заявление №67/25.09.*г. с процесния имот.

Съгласно заключението на проведената тройна СТЕ в заявление №3006/10.11.*г. няма заявен имот, идентичен с процесния имот №* по помощния план на ПЗ“Планова“. Налице е анкета при изготвяне на помощния план на ПЗ“Планова“, но не са налице доказателства за съответствие на имота по тази схема с някой от зявените в заявление №3006/10.11.*г. По заявление №3006/10.11.*г. ПК гр.Варна се е произнесла за всичи заявени имоти с решения за възстановяване с план за земеразделяне и стари/възстановими реални граници или отказ за възстановяване. Не се установява съвпадение меджу местност „Елекинч тарла“ и местност „Дюсченлии“. Не е налице идентичност меджу имотите, описани в заявление №67.68/25.09.*г. ои т.12 и т.13 от описа с процесния имот, представляващ имот №* по помощния план на ПЗ“Планова“.

Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

При подадено заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда и в сроковете по чл.11, ал.1 ЗСППЗ Общинската служба по земеделие се произнася с решение по същество на искането чл.14,ал.1 ЗСППЗ.

Компетентен да се произнесе по искане за възстановяване собствеността върху земеделски земи е Общинска служба по земеделие – Варна, поради което оспореното решение е издадено от компетентен орган.

На следващо място оспореният административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

От представената административна преписка се установява, че със заявления от *г. наследникът на Г.Д.К. - Д.Д. е отправил искане за възстановяване на земеделски земи, като съобразно и трите приети по делото СТЕ ОЗС Варна се е произнесла по всички заявени имоти, сред които не попада процесния имот №* по помощния план на ПЗ“Планова“ . Обосновава се извода, че заявителят Д.Д. не е сезирал Поземлената комисия – Варна с искане за възстановяване на имот №*.

Подаденото последващо заявление може да породи правни последици , задължаващи административният орган да се произнесе по същество, само 4 когато то е подадено в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. при пропускане на регламентираният в нормата 17-месечен срок от влизане на закона в сила, административното производство се явява процесуално недопустимо.

Въпреки, че е налице отказ от прозинасяне по заявлението от 20.11.*г., а заявлението от 28.01.2019 г. е оставено без разглеждане с един административен акт, обективиран в решение №9/12.03.* г. , то последващото заявление не представлява процесуално продължение на предходното такова, тъй като същото касае искане за възстановяване на имота, който изначално не е заявен в предвидения преклузивен срок. По тази причина, правното действие на заявлението от 28.01.* г. е с начален момент от датата на подаването му, която дата е след изтичането на срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ – 31.01.1998 год. и тъй като същият е преклузивен, то правилно с постановеното от ОСЗ- Варна решение №9/12.03.* г. това заявление е оставено без разглеждане, тъй като е била налице е пречка по чл.27, ал.2, т.6 АПК за разглеждане на искането на жалбоподателя и произнасяне с решение по същество от административния орган. Иревантни в настоящия случай са обстоятелствата относно собствеността върху имота, вписванията в плана на старите имотни граници и проведената анкета. Тези обстоятелства биха имали значение при отказ за възстановяване по подадено в срок заявление.

Не са налице основания съобразно горните мотиви съдът да се произнесе относно възтсановяване на правото на собственост.

Гореизложеното обуславя извод неоснователност на жалбата, поради и което същата следва да се отхвърли.

Предвид изхода по спора и на осн. чл.143 АПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева и 200 лева за заплатен депозит за СТЕ.