Присъда № 34 от 27.02.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 34/27.02.2026 година по НОХД № 464/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимата М. М. А. /M M A/, родена на ********** год. в гр. Дералзор, Сирия, гражданка на Сирийската Арабска Република, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за това, на 15.07.2024 година, в района на гранична пирамида №267, в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимата, с участието на назначен й служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимата редовно призовА. не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си.

Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимата не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото й на защита е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения й служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и й бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, а именно пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да й бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимата – адв. И. Б. в хода на съдебните прения поддържа становище за недоказаност на обвинението и моли подзащитната му да бъде призната за невиновна. Алтернативно в случай, че съдът приеме за доказано, че извършеното от подзащитната му осъществява признаците на престъпния състав на чл. 279, ал.1 от НК да приеме, че случаят е маловажен.

Подсъдимата в хода на образуваното досъдебно производство е дала обяснения по делото и се е признала за виновен по повдигнато й обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдима по делото е пълнолетната М. М. А. /M M A/, родена на ********** год. в гр. Дералзор, Сирия. Същата е сирийска гражданка, с постоянен адрес в град Дералзор, Сирийска Арабска Република, със средно образование, безработна.

Подсъдимата М. М. А. /M M A/ около три месеца преди 17.07.2024 година напуснала Сирийската Арабска република и влязла в република турция. Тъй като желаела да отиде при свои близки във Федерална република Германия, подсъдимата по време на престоя си в република турция се свързала и договорила с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимата от република Турция до Федерална република Германия, през република България, не по предвидения от закона ред, без необходимото й във връзка с влизането й в стрА.та ни разрешение от надлежните органи на властта.

В изпълнение на договореното подсъдимата била придвижена от гр.Истанбул, република Турция в близост до турско - българската граница. На 15.07.2024г. около обяд 1 подсъдимата като част от група от десет души, състояща се от осем мъже и две жени, имащи намерение да влязат в република България не по установения от закона ред, водени от двама водачи, достигнала възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница в района на землището на с. Лесово, обл.Ямбол. Водачите на групата направили отвор във възпрепятстващото съоръжение, след което на 15.07.2024 година около обяд подсъдимата влязла през границата на стрА.та ни от република Турция в република България, в района на 267 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминала през отвора във възпрепятстващото съоръжение, на българо–турската границата, направен от водачите на групата. ОстА.лите 9 лица от групата и двамата водачи влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.

При влизането си в стрА.та ни на 15.07.2024г. подсъдимата не е притежавал документи, даващи й право да влезе в република България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимата и спътниците й, водени от двамата водачи продължили движението си пеш на територията на република България.

На 16.07.2024 година подсъдимата и спътниците й стигнали до път I-7, в участък от пътя в близост до разклона за с. Мелница община Елхово, обл.Ямбол, а водачите на групата си тръгнали.

Малко след това около 19.00 часа групата, в която била подсъдимата била забелязА. от граничен полицейски наряд на ГПУ - Елхово, придвижващ се по същия път - I-7 към ГКПП – Лесово, в който бил и св. М. К. Б. - младши полицейски инспектор в ГПУ – Елхово при РД ГП – Елхово. Полицейските служители извършили проверка на лицата от групата, вкл. и на подсъдимата, никое от лицата не представило документи за самоличност, вкл. и подсъдимата.

Във връзка със случая и установяване на мястото през което подсъдимата и спътниците й са влезли в стрА.та ни, св. Х. А. - старши полицай в ГПУ-Елхово извършил проверка на линията на държавната граница. В хода на проверката свидетелят констатирал нарушение на 267 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, изразяващо се в отвор /дупка/ в долната част на възпрепятстващото съоръжения.

Тъй като при задържането на подсъдимата, в нея не са били намерени нейни документи за самоличност, самоличността й е била снета, по нейни данни. Лицето се е идентифицирало с имената М. М. А. /M M A/, родена на ********** год. в гр. Дералзор, Сирия, живуща в град Дералзор, Сирийска Арабска Република, гражданка на Сирийската Арабска Република, със средно образование, неомъжена, безработна, без документи за самоличност.

Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита си като обвиняема в хода на досъдебното производство. Така установената във фазата на досъдебното производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представени и в хода на съдебното производство документи за самоличност на подсъдимата.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че същата не е осъждА..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на бързото производство в качеството й на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите М. Б. и Х. А., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

2

Обясненията на подсъдимата макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Х. А. факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези на св.

М. Б. към действията на подсъдимата след влизането й в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата М. М. А. /M M A/, е осъществила с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 15.07.2024 година, в района на гранична пирамида № 267, в землището на село Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимата М. М. А. /M M A/ е осъществила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в стрА.та ни, с оглед гражданството й, нито друг заместващ я документ. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля М. Б.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимата е нарушила установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че й липсва изискуемото се разрешение от надлежните органи на властта за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същата е влязла в Република България.

Подсъдимата е съзнавала, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това виза, следователно в съзнанието й е била формирА. представата за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева стрА. пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Федерална република Германия, преминавайки през република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимата е влязъл в стрА.та ни с цел да търси 3 убежище, поради това, че в държавата й по произход - Сирийската арабска република, както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е била преследвА. заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Видно от обясненията на подсъдимата целта на влизането й в стрА.та ни е не да търси убежище или закрила, а да достигне трета държава - Федерална република Германия.

Начинът на придвижване на подсъдимата на територията на република България, укривайки се от органите на властта, сочи за липса на намерение у подсъдимата да се полза от правото на убежище или закрила. Подаването на молба за закрила от подсъдимата в последствие е без значение, след като към момента на влизането й в стрА.та ни тази цел не е била налице.

Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимата.