Решение № 770 от 06.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Плевен, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430103372 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Е. П., чрез адв. Д. М., против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК***, с която се твърди, че на ***г., ищецът е сключил с ответника Договор за паричен заем №***, за сумата от 300лв., при ГПЛ от 40,32% и ГПР от 49,44%; при 7 двуседмични погасителни вноски. Твърди се, че по силата на чл.1, ал.3 от Договора, кредиторът предоставя услуга „експресно разглеждане на искането за заем“, съобразно която се начислява допълнителна такса от 63,91лв, която ще бъде разсрочена заедно с погасителните вноски. Твърди се, че по силата на чл. 4, ал.1 от Договора, заемателя се задължава да предостави на кредитора обезпечениепо посочени варианти, като при неизпълнение дължи неустойка от 42,56лв, включена в погасителната вноска от общо 60,77лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 425,39лв. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло задължението по Договора. Излагат се твърдения за нищожност на целият договор за заем. По отношение на клаузата за неустойка- по чл. 4 от договора се твърди, че същата противоречи на закона и го заобикаля, и противоречи на добрите нрави. Твърди се, че неустойката не е включена в ГПР, с което се заобикаля нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК. Твърди се също, че клаузата е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели 1 единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗПотр, същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка; клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗПотр. По отношение на чл.1, ал.3 от Договора, се посочва, че клаузата е в противоречие с чл. 10а от ЗПК, поради което е нищожна. Посочва, че таксата „бързо разглеждане“ е свързана с усвояването на кредита и не представлява допълнителна услуга, а също е в завишен размер. Посочва, че неправилно кредиторът не е включил двете суми – за такса и неустойка в ГПР по договора. Излагат се пространни теоретични съждения. В заключение моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗПотр, вр. чл.26, ал.1,предл. 2 и предл. 3, вр чл. 19, ал.4 от ЗПК, признае за установено в отношенията между страните, че клаузата по чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем №***/***г., с която се начислява такса „експресно разглеждане“ е нищожна; иск по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата по ч.4, ал.2 от Договор за паричен заем №***/***г. с която се начислява неустойка е нищожна и иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10лв.- като частичен иск от общо 110лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

Изрично се сочи, че не се предявява иск за нищожност на целия договор.

Допълнително, съобразно дадените от съда указания, с молба от 12.03.2024-л. 54, ищецът уточнява, че претенцията по осъдителният иск от общо 110лв., е формирана от сбора на сумата от 65лв.- такса и 45лв.неустойка, а частният иск от 10лв., съставлява сбор от 6лв.- такса и 4лв.- за неустойка. Направеното уточнение е прието от съда с протоколно определение от 29.03.2024г.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ВИВА КРЕДИТ“ООД, ЕИК***, чрез адв. А. Н., изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че от страна на ищеца е налице злоупотреба в право, тъй като са предявени установителен и осъдителен иск на едно и също основание. Оспорват се 2 твърденията на ищеца за нищожност, като се твърди, че договорът за заем е сключен в съответствие с чл. 11 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК. Посочва се, че клаузите по чл.1, ал.3 и чл.4 от Договора са действителни, не противоречат на закона и на добрите нрави. Посочва се, че двете суми не са включени в ГПР по договора. Излагат се пространни теоретични съждения.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото с определение №962/11.03.2024г, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на договор за паричен заем №***/***г

По делото, с протоколно определение от 09.05.2024г, по реда на чл.

214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на размера на предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чрез неговото увеличение, като същия е приет за разглеждане за сумата от 83,02лв.- общо, като сбор от сумата от 19,11лв.- неустойка и сумата от 63,91лв. такса „експресно разглеждане“.

По делото безспорно се установява, видно от представеният договор за заем №***/***г, че в полза на ищеца- Н. П., заемател, е предоставена сума от 300лв, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32% и ГПР от 49,44%.. установява се, че страните са уговорили погасяването на заема да се извърши за срок от 14 седмици, на 7 погасителни вноски, всяка с посочен падеж.

Установява се също, че съобразно чл. 1, ал.3, страните са уговорили, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 63,91лв. Установява се също, че таксата за експресно разглеждане е включена в погасителната вноска и същата е в общ размер от 54,69лв.

Установява се също, съобразно чл. 4, ал.1 от Договора за кредит, че е договорено задължение за потребителя, в тридневен срок от сключване на договора, да предостави на заемателя обезпечение, в една от следните форми: поръчител, който да отговаря на определени условия- посочени или да предостави банкова гаранция. Посочено е също, съобразно чл. 4, ал.2 от Договора, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи сумата от 42,56лв.- неустойка, която ще бъде включена в седмичната погасителна вноска. Посочено е, че погасителната вноска ще бъде в размер от 60,77лв, с общ размер на плащанията от 425,39лв.

3

Съдът намира за установено по делото , че ищецът- заемател е усвоил сумата по кредита, в размер на 300лв.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: общият размер на задължението по процесния договор за кредит е в размер от 425,39лв, от които 300лв. главница, 18,92лв.- договорна лихва при лихвен процент от 40,32%, 63,91лв.- такса експресно разглеждане и 42,56лвнеустойка за непредставено в срок обезпечение.; погасителната вноска е в размер на 60,77лв., включваща посочените компоненти. ВЛ е посочило, че договорна лихва е начислявана само върху главницата. ВЛ е установило, че процесния договор е погасен предсрочно на 22.10.2021г., като е заплатена сума от 405,45лв, с която са погасени: главницата от 300лв.-изцяло, сумата от 12,43лв- договорна лихва, сума от 63,91лв.- такса експресно разглеждане и неустойка от 19,11лв. ВЛ посочва, че сумата от 12,43лв- договорна лихва е начислена при уговореният лихвен процент, съобразно предсрочното погасяване на кредита. ВЛ е посочило също, че уговореният ГПР по договора е 49,44%, но ако към него бъдат включени таксата за експресно разглеждане и неустойката, същият ще надвиши 100 %. ВЛ е констатирало, че ищецът е заплатил и 10лв.- разходи за събиране на просрочени вземания /на 22.10.2021г/, но същите не са предмет на настоящето дело.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявените искове за нищожност.

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените 4 средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза по чл.1, ал.3 от Договора, по силата на която е уговорена услуга „експресно разглеждане на искането за заем“ и е начислена допълнителна такса от 63,91лв, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че усклегата „експресно разгрлеждане“, не представлява допълнителна услуга и няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора.

Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Установява се също, че ГПР по договора не обхваща уговорената такса за експресно разглеждане, респ. същата не фигурира като разход по кредит, поради което е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съобразно цитираната норма, договорът за кредит трябва да съдържа ясна информация относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза за неустойка в чл.46 ОУ и в чл.27 от Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на 5 предоставения заем. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Видно е, че същата е включена във вноската по погасителния план, със самото сключване на договора. Заемодателят е определил платимата на падежа сума, включваща и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока, в който заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка в чл.46 ОУ и чл.27 от Договора противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.