Решение № 179 от 02.09.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20231450100842 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М. С. М., ЕГН ********** от гр. Мездра е предявил иск против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1712, р-н Младост, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 691.69 лв., платена без основание по договор за предоставяне на потребителски кредит, на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на иска е чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Предявен и приет за разглеждане в настоящия процес е и насрещен иск от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК200599406 против М. С. М., ЕГН **********, с който ищецът по същия моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 631.97 лв. представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202529 от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на настоящата насрещна искова молба -16.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 47.57 лв. представляваща договорна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202529 от 05.10.2022 г.

1

Претендират се и разноски.

Правната квалификация на насрещния иск е чл. 79 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 384лв., която сума била платена от ищеца на ответника при начална липса на правно основание. Между страните по делото не е спорно, че са сключили договор за потребителски кредит № 1202529 от 05.10.2022г . за сума в размер на 1000 лв. за срок до 04.11.2023 г., при ГПР 49.11 % и лихвен процент 23 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Общата дължима сума, състояща се от главница и лихви възлиза на 1230 лв. , която представлява сбора на сумата на отпуснатия кредит от 1000 лв. и лихва в размер на 230 лв.

Не се спори между страните, че сумата е била усвоена от ищеца. Съгласно чл.

5 от договора е предвидено, че кредитът ще бъде обезпечен, чрез поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на ответника. Ищецът в качеството си на длъжник, сключил с „Multitude bank“ договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от 950 лв., които следвало да се платят на 12 вноски, за период от 04.11.2022 г. до 30.09.2023 г. на посочена банкова сметка. Ответника е представил справка за получени плащания по процесния договор, която не е оспорена от ищеца, и от която се установява, че същия е погасил задължения по договора в размер на 1391.69 лв. включващи главница, лихва, такси и суми по незадължителна услуга.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне.

Разпоредбата на чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и 2 случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване. В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното основание за това имуществено разместване от патримониума на ищeца в неговия патримониум.

Ищецът твърди, че е дал нещо без основание – че е платил сумата от 1691.69 лв., без основание, тъй като сключения договор за кредит бил нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че процесния договор за кредит е нищожен поради противоречие и заобикаляне на норми на ЗПК и ЗПП, както и че накърнява добрите нрави. Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.

ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.11 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота по отношение посочените обстоятелства липсва.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на 3 практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в договора в чл. 5 кредитът е обезпечен с поръчителство от „Multitude bank“ в полза на дружеството и по договора за поръчителство ищецът дължи сумата от 950 лв., представляваща дължимо на поръчителя „Multitude bank“ възнаграждение.

Посочено е също, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита, а самото обезпечение не може да се отмени от никоя от страните по него. По този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Също така в разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България". Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. Уговореното в договора за поръчителство възнаграждение в размер на 950 лв., води до увеличение на общия разход по кредита за потребителя. В договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният размер, но кредитополучателя дължи и възнаграждение за поръчителството в размер на 950 лв., която сума като се включи като компонент на ГПР неизбежно ще доведе до надвишаване на размера му 4 посочен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и ответника договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК в такива случаи потребителят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, т.е. само главницата. В конкретния случай това е сумата в размер на 1000 лв. и всичко платено от ищеца на ответника над този размер се явява платено без основание.

В конкретния случай, видно от справката за извършени плащания по процесния договор, представена от ответника по искане от ищеца и неоспорена от него, е видно, че ищеца е погасил сума от 1391.69 лв. включващи главница, лихва, такси и суми по незадължителна услуга.

Предвид на това искът с правно основание чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД е основателен за сумата от 391.69 лв., която сума се явява платена без основание и се дължи от ответника на ищеца.

По горните съображения следва да се приеме, че предявения насрещен иск от първоначалния ответник против ищеца за сумата от 631.97 лв. е неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1712, р-н Младост, ж.к.

„Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, сумата от 391.69 лв., като платена без основание по договор за кредит № 1202529/05.10.2022 г. сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над сумата от 391.69 лв. до пълния предявен размер от 691.69 лв., като неоснователен и недоказан.

О Т Х ВЪ РЛ Я предявения от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК200599406, иск против М. С. М., ЕГН **********, с който ищецът по същия моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 631.97 лв. представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202529 от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 5 считано от датата на настоящата насрещна искова молба -16.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 47.57 лв. представляваща договорна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202529 от 05.10.2022 г., като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6