Определение № 1951 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1951 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Частно касационно гражданско дело № 20268003101414 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на ответницата Д. И. П. срещу определение № 145/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3179/2025 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС). Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателката срещу решение № 221/25.03.2025 г. по възз. гр. дело № 88/2025 г.

Бургаския окръжен съд – в частта му, с която е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на правото на собственост върху четири поземлени имота (ниви), находящи се в землището на [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № ....г. на нотариус с рег. №...

При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира частната жалба за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения:

На жалбоподателката редовно са връчени на 03.02.2026 г. съобщение и препис от обжалваното определение № 145/14.01.2026 г. Връчването е извършено редовно, съгласно чл. 51, ал. 2 от ГПК, като процесуалният пълномощник на жалбоподателката по делото адв.

В. Д. е отказала да получи съобщението и преписа от определението, посочвайки пред връчителя, че няма връзка с клиента (жалбоподателката) и няма пълномощия пред ВКС.

Отказът е надлежно удостоверен с подписа на връчителя. Адв. Д. е надлежно упълномощена от жалбоподателката-ответница както с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба (лист 112 от първоинстанционното дело), така и с пълномощно, представено при администрирането на касационната й жалба (лист 25 от касационното дело) С първото пълномощно адв. Д. е овластена да представлява жалбоподателката-ответница по граждански дела до окончателното им свършване във всички инстанции, а с второто – изрично – да я представлява пред ВКС при обжалването на въззивното решение № 1

221/25.03.2025 г., да осъществява процесуално представителство и да извършва всички процесуални действия по делото, предвидени в ГПК пред касационната инстанция; респ. – овластена е и да получи преписа от обжалваното определение № 145/14.01.2026 г. на ВКС.

Никое от двете пълномощни не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда за това. При това положение, посоченото от адв. Д. при отказа да получи съобщението с преписа от обжалваното определение, – че тя нямала пълномощия пред ВКС, е фактически невярно, и тя не е могла да откаже да ги получи съгласно чл. 51, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Другото посочено от пълномощника-адвокат обстоятелство, – че тя няма връзка с жалбоподателката, е изцяло ирелевантно за направения от нея отказ, който от своя страна не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 2, изр. последно от ГПК.

От гореизложеното следва, че преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК за подаването на частната жалба е изтекъл на 10.02.2026 г. (вторник, присъствен ден), като частната жалба е подадена по пощата много след изтичането на този срок – на 24.02.2026 г.

Предвид императивните разпоредби на чл. 63, ал. 3, чл. 64, ал. 1 и чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275 от ГПК, този извод не се променя от предприетото от администриращия съдия, ново връчване на съобщение и препис от обжалваното определение – лично на жалбоподателката, което не съставлява определяне на по-дълъг срок по смисъла на 62, ал. 3 от ГПК, при положение, че връчването е вече редовно извършено чрез пълномощника на жалбоподателката и срокът е започнал да тече и е изтекъл, считано от същото.

Подадената след изтичането на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК частна жалба, респ. – и образуваното по нея частно производство по настоящото дело, съгласно чл. 64, ал. 1 и чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275 от ГПК, са процесуално недопустими, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. И. П. срещу определение № 145/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3179/2025 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, – в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 221/25.03.2025 г. по възз. гр. дело № 88/2025 г. Бургаския окръжен съд – в частта му, с която е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на правото на собственост върху четири поземлени имота (ниви), находящи се в землището на [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № ...; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1414/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

В останалата част определение № 145/14.01.2026 г. не е обжалвано.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния 2 касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката с връчване и на препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3