Определение № 1601 от 30.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1601 гр. София, 30.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Частно касационно гражданско дело № 20268003100908 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 24659/19.09.2025 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инсп. И.

Ц., против определение № 2211 от 27.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 186/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане молба вх. № 19256/15.07.2025 г., подадена от КОНПИ, в частта, в която се иска да бъде изменено въззивното решение № 756 от 03.06.2025 г. относно присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Г. за осъществено процесуално представителство пред първата съдебна инстанция, като недопустима.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението и иска отмяната му.

Насрещната страна М. Й. Д., чрез процесуалния представител адв. Г., е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

С обжалваното определение е прието, че в частта, в която се иска да бъде изменено въззивното решение относно присъденото адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Г. за осъществено процесуално представителство пред първата съдебна инстанция молбата от 15.07.2025 г. следва да бъде оставена без разглеждане, защото: въззивната инстанция е била сезирана с частна жалба от адв. Г. срещу първоинстанционното 1 определение от 16.10.2024 г., с което искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е оставено без уважение. В обжалваната му част първоинстанционното определение е прието от въззивния съд за неправилно и като такова е отменено, вместо това е постановено изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските като в полза на адв. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от адв. Г. процесуални действия по защита на доверителката й, които като краен резултат са довели до отхвърляне на ищцовите претенции срещу ответницата М. Й. Д..

Прието е, че при липсата на касационна жалба срещу въззивното решение в частта, му в която е отменено определението на първата съдебна инстанция от 16.10.2024 г., четено в производство по чл. 248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение искането на адв. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. Г. по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв., молбата от 15.07.2025 г. се явява недопустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В случая с въззивното решение съдът е осъществил инстанционнен контрол на постановеното по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК определение от 16.10.2024 г. по гр. д. № 7395/2019 г. по описа на Софийски градски съд, касателно претендираните от М. Й. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Г.. В тази част решението има характер на определение и подлежи на самостоятелно обжалване с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 248 ГПК и при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Ето защо, подадената молба № 19256/15.07.2025 г. с посочено от КОНПИ основание по чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта, с която изрично е поскано за изменение на решението в тази част, чрез намаляването на присъдените на адвоката разноски за първата инстанция, е недопустима. Оплакванията на КОНПИ са, че съдът не е дал конкретни указания, че недоволната страна следва да подаде частна жалба срещу решението в частта му с характер на определение, съдържаща произнасяне по частна жалба срещу определение от 16.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7395/2019 г. на Софийски градски съд. Настоящият състав намира, че така дадените от Софийски апелативен съд указания, че решението може да обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, са точни и ясни. Същите не са въвели в заблуждение жалбоподателя във връзка с реда на обжалване за да се разгледа молбата му с правна квалификация по чл. 248, ал. 1 ГПК, като частна касационна жалба срещу осъждането за разноски пред първата инстанция.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставено без разглеждане исканото изменение с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2211 от 27.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 186/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане молба вх. № 19256/15.07.2025 г., подадена от КОНПИ, в частта, в която се иска да бъде изменено въззивното решение № 756 от 03.06.2025 г. относно присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Г. за осъществено процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3