Определение № 738 от 14.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. Благоевград, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500633 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С Определение № 684/11.05.2026г., постановено по ч.гр.д. № 1121/2026г. на Районен съд Благоевград е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд Благоевград и Софийски районен съд. Посоченият съдебен акт е в резултат на постановено Определение № 14947/20.04.2026г. на Софийски районен съд, по ч.гр.д. № 10413/2026г., с което е прекратено производството за разкриване на информация по см. на чл.115, ал. 1 от ЗОНПИ и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград.

Настоящата съдебна инстанция, като съобрази материалите по делото и становищата на първостепенните съдилища, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 115 от ЗОНПИ Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл. 35, ал. 1 Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо. Установява се, че Софийски районен съд е сезиран с искане за разкриване на банкова тайна и тайната по ЗППЦК, с оглед образувана преписка по ЗОНПИ срещу проверяваното лице. В цитираните закони не е изрично посочено районният съд, компетентен да се произнесе по искането съгласно правилата за местната компетентност, но според настоящия състав 1 съдът се определя съобразно правилата на ГПК. Регламентираното в чл. 115 ЗОНПИ производство има едностранен характер, поради което и спрямо него важат общите правила на охранителните производства по ГПК. Този извод се обосновава от разпоредбата на чл. 530 ГПК, според която охранителни производства са не само изрично предвидените в ГПК, но и такива, които са регламентирани в други закони. Също така, това производство не може да бъде приравнено на наказателното производство по смисъла на НПК. ТД на КОНПИ и самата Комисия не са органи на досъдебно производство. Този извод се налага и от специфичните цели на ЗОНПИ. Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, установяват не само имуществото, придобито пряко от престъплението, за което лицето е осъдено или му е повдигнато обвинение, а цялото имущество на проверяваното лице, за да може да се направи преценка кое имущество подлежи на отнемане по реда на ЗОНПИ. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Определение № 77 от 24.04.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 702/2012 г., III н. о., НК/.

Ето защо и по арг. на чл. 531, ал. 2 ГПК искането за разкриване на информация следва да се отправи до районния съд по седалище на съответната териториална дирекция на КОНПИ. В случая искането е подадено от директора на ТД на КОНПИ - София и компетентен е Софийски районен съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искане с изх.

№

4

ТД10СФ/УВ3420/17.04.2026г. на Директора на ТД КОНПИ - София, е Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3