Решение № 116 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330106278 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. П. Г., ЕГН **********, чрез а. С. Н., срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК за признаване за установено, че Договор за паричен заем № ......./04.05.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е недействителен поради неспазване изискванията на Закона за потребителския кредит за посочване в договора на годишния процент на разходите и на общо дължимата от потребителя сума, както и иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ......./04.05.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен в ущърб на потребителя и в противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № ......./04.05.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 266,72 лева. Ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем № ....... от 04.05.2023 г. с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който й е предоставена сумата от 650 лева. Посочва, че е усвоила заемната сума, но не я е изплатила, както и не е изплатила възнаграждението в размер на 266,72 лева по Договор за предоставяне на гаранция № ......./04.05.2023 г., който е сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Излага доводи, че договореният фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер 40,00 % накърнява добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди, че е налице нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Поддържа, че посоченият в договора за заем ГПР в размер 48,07 % не отговаря на действително приложения. Счита, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението на гаранта в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение.

Твърди, че действително приложеният ГПР е различен от посочения в договора, с което 1 кредиторът заблудил потребителя, а това довело до неравноправност на уговорката за ГПР.

Счита, че в случая е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Посочва, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр с различни данни от тези по договора за кредит. Твърди, че на собствено основание е нищожен и сключеният между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция от 04.05.2023 г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. По посочения договор длъжникът не получавал никаква престация, което нарушавало принципа за справедливост. Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредиторът са в изключителен интерес на последния и във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението.

Поради това счита, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не е заплатена дължимата държавна такса и не е представено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза на а. Н.. Твърди, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване, доколкото всяка от страните по договора за заем е изпълнила своите задължения по него. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на исковете, като се твърди, че договорът за заем е сключен в съответствие със законовите изисквания. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати потребителят, както и годишният процент на разходите. Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по кредита, тъй като не е част от заемното правоотношение, не представлява пряк разход, свързан с кредита и не е установено към момента на сключване на договора. Твърди, че ГПР изразява общите разходи по кредита и в случая същият съответства на посочения в договора. Счита, че неточното посочване на годишния процент на разходите не води до недействителност на договора за кредит, а приложение следва да намери разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че в съответствие с изискванията на ЗПК, в договора са посочени, както лихвеният процент и условията за прилагането му, така и размерът на ГПР и общата дължима сума към момента на сключване на договора. Ответникът сочи, че възнаграждението за предоставяне на гаранция/поръчителство не следва да е включва при формиране на ГПР по кредита, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за предоставяне на заемната сума и сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит.

Посочва, че възнаграждението за гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на „Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не. В конкретния случай се твърди, че кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, следва да се предостави обезпечение. С оглед изложените съображения, моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не е заплатена дължимата държавна такса и не е представено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Н.. Твърди, че исковото производство е недопустимо поради липса на правен интерес, като се изразява и становище за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Моли производството по делото да бъде прекратено. По същество излага доводи в насока неоснователност на предявените искове. Посочва, че сключеният между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца договор за предоставяне на гаранция отговаря на законовите изисквания. Твърди, че същият не е акцесорен на договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство, а е договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит. Поддържа 2 се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорват се твърденията в исковата молба, че договорът между страните е лишен от правно основание, доколкото ответникът поддържа, че е сключил договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Оспорват се и твърденията за нищожност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция. Излагат се съображения, че договорът за гаранция е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта, като не е налице нарушение и на ЗЗП, доколкото договорът за предоставяне на гаранция е сключен по възлагане от ищеца. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявените искове са допустими за разглеждане, тъй като съдът е сезиран с искове за установяване нищожност на договор за заем и договор за предоставяне на гаранция, а при условията на евентуалност на клауза от последния. След като ищецът твърди, че е страна по посочените договори и същите съдържат нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя, то ищецът всякога разполага с правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договорите или на клаузи от същите. Поради това, искането на ответниците за прекратяване на производството по делото като недопустимо, следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че: между ищеца А. П. Г. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ......./04.05.2023 г.; между ищеца А. П. Г. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ......./04.05.2023 г.

Относно недействителността на договора за заем:

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.

11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.