Решение № 1736 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря П. П. С. като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100901585 по описа за 2022 година

С исковата молба „В. БГ“ предявява срещу М. Й. Р., с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 237, ал. 2 ТЗ за сумата от 500 000 лева, част от вземане в общ размер на 2 800 310,00 лева, представляваща претърпяна от дружеството вреда под формата на пропусната полза, формирана както следва: 250 000 лева, част от пропусната полза в общ размер на 1 434 711,00 лева от несвоевременното упражняване/разпореждане с правата по call опции за 55 000 тона пшеница деривативен инструмент, търгуван на френския международен пазар на фючърси МATIF на 18.01.2021г.; и 250 000 лева - част от пропусната полза в общ размер на 1 365 599 лева от нереализирането на съхраняваните на пристанище Бургас 25 000 тона пшеница по пазарни цени в периода 13.01.2021 г. - 04.02.2021 г. към К.- Италия, евентуално към АДМ България.

Претендират се и разноските за производство.

В исковата молба се твърди, че ответникът е член на съвета на директорите на ищцовото дружеството заедно с Е.Г.. През месец май 2019 г. между В. и CACEIS Bank (Франция) е сключен договор, по силата на който CACEIS Bank се задължава да предоставя на В. клиърингови услуги във връзка с търговия с деривативни инструменти (фючърси и опции) на пшеница, царевица, рапица и др., като от страна на дружеството оторизираното лице, което да указва на CACEIS Bank извършването на съответната операция е ответникът М. Р.. Във връзка с този договор, към 26.11.2020 г. В. разполага със суми в размер на EUR 468 253.36 и на USD 8 005.39 по две клиентски сметки в CACEIS Bank и три позиции с деривативни инструменти на MATIF, една от които представлява call опции (дълга позиция), по силата на която дружеството придобива правото да закупи 55 000 тона хлебна пшеница (по 1100 договора, всеки за по 50 тона пшеница) при цена от EUR 210 за тон (stоke price) в 1 срок до 15.02.2021г. (краен срок за упражняване на правото). За да придобие тези call опции В. заплаща сума в общ размер на 414 500,00 евро (7.53636 евро за тон за общо 55 000 тона хлебна пшеница по 1100 отделни договора). Освен да упражни правата по call опциите, В. може и да се разпореди със същите до 15.02.2021 г. като ги продаде (незабавно). Стойността на call опциите като актив варира във времето в зависимост от покачването/понижаването на борсовата стойност на хлебната пшеница на MATIF. На 25.11.2020 г. М. Гиавроглу (един от членовете на Съвета на директорите на В. и представител на мажоритарния акционер С.М.) изпраща до М. Р. имейл, с който го кани да предприеме необходимите действия, за да прехвърли правата за управление на сметките на В. в CACEIS Bank, в който смисъл е проведен разговор между тях предходен ден. Още същия ден (25.11.2020 г.) Б.Б. (друг член на Съвета на директорите на В.) изпраща до CACEIS Bank имейл с искане за промяна на оправомощените от страна на В. лица за управление на сметките на дружеството и за отправяне на инструкции във връзка с операциите с деривативни инструменти. Посочено е, че тези лица следва да бъдат Е.Г., К.П. и Б.Б. (членове на Съвета на директорите на В.). На 26.11.2020 г. е изпратен още един имейл в тази връзка, с който е направена актуализация на Приложение № 6 към договора с CACEIS Bank относно правомощията на съответните лица от В. по договора в смисъла, посочен в имейла, изпратен от Б.Б.. В отговор на това искане, отново на 26.11.2020 г. представител на CACEIS Bank изпраща до В. имейл с прикачен документ, който е следвало да бъде подписан от М. Р., за да бъде извършена исканата от В. промяна на лицата, оправомощени да оперират със сметките на В. и да дават инструкции за извършването на операциите с деривативни инструменти. М. Р. получава този документ, доколкото имейлът е адресиран и до него. На 09.12.2020 г. е проведено събрание на Съвета на директорите на В., на което е взето решение търговските сметки на дружеството в CACEIS Bank да бъдат възложени за управление на Е.Г., Кристос Прентос и Б.Б..

Протоколът от това събрание е изпратен на М. Р. на 17.12.2020 г. На 13.01.2021 г. М. Р. изпраща до В. нотариална покана, с която информира дружеството, че ще приема за релевантна само и единствено кореспонденция, изпратена до него на адрес на курортен комплекс във Франция. На 21.01.2021 г. М. Р. изпраща до CACEIS Bank изрично искане да не бъдат отваряни или затваряни каквито и да било позиции с деривативни инструменти, без негови изрични инструкции. На 27.01.2021 г. CACEIS Bank изпраща имейл до В., вкл. до М.

Р. второ писмо, с което уведомява дружеството, че прекратява договора за предоставяне на клиърингови услуги с оглед неизпълнението на задълженията на В. да предостави на банката изисканата информация за отговорните лица за упражняването на правата на В. по договора. В писмото е посочена и информация, че отворените позиции с деривативни инструменти ще бъдат принудително затворени от банката на 11.02.2021 г. На 12.02.2021 г.

Е.Г. изпраща до М. Р. пореден имейл, с който информира последния, че предходния ден всички позиции на В. с деривативни инструменти при CACEIS Bank са принудително затворени, като сумата, получена от дружеството след затварянето им, е с 733 000 EUR помалко от сумата, която В. би получило при затваряне на позициите на 18.01.2021 г. Въз основа на изложеното се поддържа, че ответникът не само не предприема действия за упражняване на правото по процесните call опции в изгоден за В. момент, но допуска 2 поведението му да доведе до прекратяване на договора с CACEIS Bank, респективно до принудителното упражняване на правата по call опциите от инвестиционния посредник, с което причинява вреда за В. под формата на пропусната полза в размер на 1 434 112,00 лева.

Отделно се поддържа, че в началото на 2021 г В. притежава физически 25 000,00 тона пшеница, която съхранява на Пристанище Бургас. Тази пшеница е продадена с договор от 12.04.2021 г на ETG Commodities B.V., Холандия за сума в общ размер на 5115000,00 евро (при цена от 204.60 евро за тон). В периода от м.януари до началото на м. февруари 2021 г.

В. може да продаде това количество пшеница на по-висока цена, респективно да реализира по-голяма печалба от продажбата на пшеницата, но дружеството е препятствано да стори това поради бездействието на ответника Р.. Задължението му да действа се извежда от една страна, от писмо на пристанище Бургас 26.01.2021 г, че за съхраняваната пшеница ще се начислява такса за съхранение в размер на EUR 0,39 за тон след 01.02.2021 г. От друга, че пшеницата е застрашена от разваляне. Към 13.01.2021г има очаквана оферта за закупуване на пшеницата от К., Италия с неформално очаквана цена от USD 280 – 285 за тон. Очаквана оферта има и от „АДМ Б. ЕООД, ЕИК ******* дружество, с което В. е в трайни търговски отношения по повод продажбата на зърнени култури, който с имейл от 04.02.2021 г изисква оферта от В. за продажбата на 25 000 тона пшеница с качествен показател на протеин от 12.5%, като с изпълнителния директор Б.Б. купувачът споделя, че приемливата продажна цена на пшеницата би била USD 280 за тон. Въпреки, това пшеницата не е продадена, поради бездействието на ответника и неговото очакване цената да продължи да се покачва.

Продажбите не могат да се извършат от друг от членовете на съвета на директорите, тъй като договорът може да има само, ако е подписан и от двамата изпълнителни директори, представляващи заедно ищцовото дружество В. - М. Р. и Е.Г.. В крайна сметка пшеницата е продадена при цена от EUR 204.60 за тон, като при реализацията на 25 000 тона пшеница по тази цена дружеството получава общо EUR 5 125 000, което е с EUR 698 220 (с левова равностойност 1 365 599 лева) по-малко, отколкото би получило при продажба на същото количество по заявката на К., Италия или „АДМ Б. ЕООД от м. януари и февруари същата година, при цена от USD 280 за тон.

По изложените съображения се иска осъждането на ответника да заплати частично по двата иска.

В срока за отговор ответника М. Р. оспорва редовността на исковата молба и допустимостта на исковете. По същество твърди, че е поставен в невъзможност от страна на В. да извърши разпореждане с правата по call опциите в CACEIS Bank към найблагоприятния за Дружеството момент. Причината за това са имейлите на Б.Б. и Е.Г. изпратени от името на В. до CASEIS Bank, в резултат на които Банката преустановява приемането на нареждания от името на В. до изясняване на самоличността на лицата, имащи представителна власт за ищцовото дружество. Тези действия на Е.Г. са попречили на М. Р. да реализира намерението си да изчака покачване на пазара в сравнение със стойностите през началото на януари 2021 г. и да се разпореди с правата по call опциите в най-подходящия за В. момент. По отношение на иска за пропуснати ползи от сключване на 3 договор за продажба на физически налична пшеница, съхранявана в складове на „КРЗ Порт Бургас“, се поддържа, че индивидуализираните в исковата молба две запитвания са индикативни/проучвателни, а не твърда оферта, (твърд бид) на потенциален купувач.

Оспорва твърдението, че без участието му, ищцовото дружество не е могло да предостави оферта по евентуално направеното искано за закупуване на наличното количество пшеница.

Оспорва да е отказал да положи подпис за сключването на договор, с който и да е от посочените купувачи. Твърди, че в процесния период служители на ищцовото дружеството са отказвали да му предоставят информация и да му съдействат при осъществяването на дейността на дружеството, като твърди, че: на 12.01.2021 г. С.Х., счетоводител на В., отправя искане до доставчика на пазарна информация (котировки на фючърси и опции в реално време) за прекратяване на абонамента на В., без която информация търговията с деривативни инструменти е невъзможна; на 10.12.2020 г. Б.Б. е направил опит да спре достъпа му до информацията, получавана от „Strategie grains“, която е необходима за успешна търговия; сменена е ключалката от офиса му в ищцовото дружество без негово знанието; по искане на изпълнителния директор Е.Г. е направен опит за смяна на паролите на всички служебни имейли на В., в това число на ответника; по искане на Б.Б. от името на членовете на СД, е ограничена функционалността на електронната поща на ответника, за да изпраща имейли само до посочени от членовете на СД адреси; спрени са входящите и изходящите обаждани от служебния му телефонен номер и са отклонени към друг телефон входящите обаждания към служебния му номер. Това наложило и посочването на физически адрес за кореспонденция във Франция, тъй като, от една страна, изпълнението на служебните му задължения е тясно свързано с тази държава, той често пребивава там със семейството си, а от друга страна, посоченият адрес е сигурен, за разлика от електронния, и на него винаги има лице, което по всяко време би получило кореспонденцията, адресирана до ответника. Оспорва твърденията, че при търговията с финансови инструменти на регулиран пазар съществува сигурност за увеличаване на имуществото на търговеца, тъй като е високо рискова. Тенденциите в развитието на пазара могат да бъдат отчетени със сигурност единствено и само постфактум, като се проследяват в ретроспекция, поради което сигурността в увеличаването на имуществото на ищцовото дружество е изключена по презумпция. Изразеното пред СД мнение в периода ноември 2020 г. -януари 2021 г., че цените на пазара предстои да се повишават и че това не е подходящ момент за разпореждане с правата на В. по деривативни финансови инструменти, е формирано при полагане на съответната грижа, на база на предходния му опит в търговията с деривативни финансови инструменти, с оглед извършен анализ на данните за развитието на пазара и преценка на съвкупността от външни фактори, които ответникът е очаквал да окажат влияние на пазара.

Твърди, че пряка последица от имейла на Е.Г. от 07.01.2021 г. е преустановяване от страна на банката на приемане и изпълняване нарежданията на В.. Към 18.01.2021 г. Банката вече не приема и не изпълнява нареждания от страна на ищцовото дружество до изясняване на въпроса с неговото представителство. По отношение на иска за пропуснати ползи от продажбата на количества пшеница, физически налични на склад в „КРЗ Порт Бургас“ се поддържа, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 240, ал. 2 от ТЗ и за 4 двете сделки. Продажбата на пшеницата е извършена по време, когато М. Р. не е участвал в управлението на дружеството и не е могъл да ръководи или направлява вземането на решенията. Оспорва твърдението в исковата молба за наличие на твърд интерес от дружеството К. (Италия) на посочените цени от USD 280 - 285 за тон или от „АДМ България трейдинг“, тъй като до него не е достигнала информация за твърд интерес на подобни цени.