Решение № 2377 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110212245 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. К., чрез адв. М. срещу Заповед за задържане от 05.12.2022г., издадена от 06 РУП-СДВР, с която жалбоподателят Н. Й. К. е задържан на основание чл.72 ал.1 ЗМВР.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се иска от съда да бъде отменена.

В съдебното заседание, в което е обявено съдебното следствие за приключено, жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно

Приложени са писмени бележки. призована, не се представлява.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.12.2022г. била съставена Заповед за задържане на основание чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР на Н. К.. Заповедта била връчена на К..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – заповед за задържане, 1 протокол за обиск.

Събраните в производството доказателства и доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.

Съгласно чл. 74 ал.2 ЗМВР в заповедта, следва точно да са описани фактическите и правни основания за задържането. Необходимо е наличие на правно единство между квалификацията и описаното. В съдържанието на издадената заповед се съдържа словесно описание на фактите, които според административния орган сочат основанието за задържане. Нужно е в обстоятелствената част да е изведено точно и ясно не приписване на законов текст, който според съответния орган осъществява конкретен състав престъпно посегателство/правно основание за задържане, а да се сочат обстоятелствата, които го описват. В процесната хипотеза е изписана правната квалификация - „чл. 343б ал.3 НК“ и е въведено онагледяване на обстоятелствата свързани с конкертното изпълнително деяние. Описанието на конкретното поведение е от същестевно значение, тъй като то следва да очертае фактическите параметри и даде отговор какво се твръди да е извършено – от кого, къде и какво е фактическото основание за задържането.

В процесната хипотеза това е сторено, като в съдържанието на заповедта е посочено конкретна фактическа конструкция.

В този смисъл не са били нарушени правата на задържаното лице, тъй като същият е имал възможност, посредством връчването на заповедта, да установи кои действия, според твърдението на властническия орган, обуславят задържането му – „употреба на наркотични вещества или техните аналози“.

2

Вярно е, че в съставената заповед не е посочено словесно „управление на МПС..“ /правната квалификация е въведена в заповедта/, обуславяща задържането, но този пропуск не влияе върху законността на извършеното действие, тъй като словесното описание на фактите очертава параметрите, предпоставящи задържането, както и е въведена конкретната правна норма.

Ирелевантно в производството е обстоятелството, касаещо последващо установяване или не на извършено престъпно посегателство. Подобна конструкция не се явява изискуема по смисъла на закона, както и не касае законността на фактическото ограничение.

Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на производството Н. Й. К. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Н. Й. К. срещу Заповед за задържане № 4332зз-381/ 05.12.2022г. издадена от 06 РУ-СДВР, с което е задържан Н. Й.

К..

ОСЪЖДА Н. Й. К. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3