Разпореждане № 11096 от 25.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11096 гр. София, 25.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110121084 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с подадена от Д. С. Д. срещу Т. Б. К.-К. искова молба.

Ищецът твърди, че ответницата е била назначена за вещо лице по гр.д.

№52524/2023г. по описа на СРС, по което същият е страна. Сочи, че съгласно Обединен списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ за съдебния район на Софийския градски съд за 2024г. /обн. ДВ бр.11/06.02.2024г./ същата притежава специалност „Промишлено и гражданско строителство, оценка на недвижими имоти“. Поддържа, че за изготвяне на допуснатата по гр.д. №52524/2023г. експертиза е необходимо вещо лице със специалности „Водопровод и канализация“, „Химия“ и „Електроинженер“, каквито ответницата няма. С оглед на посоченото, счита, че последната не е била компетентна да изготви депозираното от нея заключение. Обосновава наличието на интерес от предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че с неговото уважаване ще се установи нищожност на експертизата и съдът ще бъде задължен да я изключи от материалите по делото, което ще породи изгодни за ищеца правни последици. Посочва, че с настоящия иск не оспорва истинността на заключението и установените с него факти. По изложените съображения отправя искане да уважаване на предявения от него иск и признаване за установено, че ответницата Т. Б. К.-К. не е имала право извърши експертното изследване и да даде заключенията, описани в документа „Съдебно-техническа експертиза“ вх. №314596/06.11.2023г., протокол №26626/14.11.2023 г., и протокол №30259 /12.12.2024 г. по дело №52524/2023 по описа на СРС.

С Разпореждане от 10.11.2025г. съдът е констатирал, че депозираната искова молба не отговаря на изискванията за нейната редовност, като е указал на ищеца да посочи изрично дали оспорва истинността на процесната експертиза, в който случай да изложи конкретни факти, обосноваващи твърденията му. В случай че не оспорва истинността на констатациите на вещото лице, да обоснове интереса си от предявяване 1 на иска, като съобрази, че въпросът относно компетентността на вещото лице да изготви заключение по дадено дело се разглежда от съда, който го назначава.

На 01.12.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, в която същият изрично посочва, че не оспорва истинността на процесната експертиза. Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че въпросът относно правото на назначеното вещо лице да изготви заключение не може да бъде разрешен в рамките на същото производство.

Поддържа, че в ГПК са предвидени само две възможности съдът да разреши окончателно спор за липса на право, а именно- чрез установителен иск по чл.124 пр. 2 ГПК или с инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК

Съдът, след като съобрази изложените от ищеца твърдения, намира предявеният иск за недопустим, като аргументите за това са следните:

С депозираната от ищеца Д. С. Д. искова молба се отправя искане към съда да установи със сила на присъдено нещо, че ответницата Т. Б. К.-К. не е имала право да изготви заключение по гр.д. №52524/2023г. по описа на СРС поради липсата на компетентност. Макар ищецът да квалифицира претенцията си като отрицателен установителен иск за липса на право по чл.124, ал.1, пр.2 ГПК съдът намира, че с предявяването й се цели да бъде установен фактът, че ответницата не притежава необходимата според ищеца специалност, обосноваващи възможността й да даде заключение по допуснатата експертиза. С оглед на това правната квалификация на отправеното към съда искане е чл.124, ал.4 ГПК, който предоставя възможност на лицата да предявят иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение единствено в предвидените от закона случаи. В случая липсва правна уредба, която да предвижда подобна възможност, поради което и предявеният иск се явява недопустим.

Следва да бъде посочено, че въпросът относно наличието на необходимата за изготвяне на заключението квалификация на назначеното вещо лице се решава по реда на чл.198 ГПК от съда, който го е назначил. В случай че страната счита, че вещото лице не притежава необходимите специални знания за изготвяне на заключението може да поиска неговата замяна или да оспори вече изготвеното от него заключение, като поиска допускане на повторна експертиза. Преценката на съда относно основателността на направеното оспорване не подлежи на самостоятелен контрол, но при наведен от страната довод при обжалване на постановения от съда акт по същество на спора този въпрос се разглежда от горестоящия съд. От изложеното следва, че за ищеца не е налице правен интерес от повдигане на въпроса за компетентността на вещото лице в самостоятелно производство, доколкото в закона изрично е уредена възможността същият да бъде релевиран при разглеждане на делото, по което вещото лице е назначено.

По изложените съображения съдът намира предявения от ищеца Д. С. Д. срещу 2

Т. Б. К.-К. иск за недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. №128797 от 10.04.2025г., подадена от Д. С. Д. срещу Т. Б. К.-К..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3