Решение № 604 от 09.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100514736 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20192430/30.09.2021 г. по гр.д. № 23393/2921 г. по описа на СРС, 33 състав е признато за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Ч. П. П. и П. В. К., че М. М. С. и Л. И. П., в качеството им на наследници на Е.Х. П., починала на 22.10.2015 г., са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 898 кв.м., трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, който е идентичен с ПИ с планоснимачен № 349, кв. 7 по плана на гр. София, Панчарево, с. Градище, с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***, с .

Панчарево, общ. Столична, по кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, находяща се в с. Панчарево, ул. „*******, като на основание чл. 108 от Закона за собствеността П. В. К. е осъден да предаде на М. М. С. и Л. И. П., в 1 качеството им на наследници на E, Х. П., починала на 22.10.2015 г., владението на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 898 кв.м., трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, който е идентичен с ПИ с планоснимачен № 349, кв. 7 по плана на гр. София, Панчарево, с. Градище, с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***, с . Панчарево, общ. Столична, по кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, находяща се в с. Панчарево, ул. „*******.

Против решението са постъпили въззивна жалба вх. №

25157308/27.10.2021 г., подадена от Ч. П. П. и въззивна жалба вх. № 25156374/25.10.2021 г., подадена от П. В. К., в които са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивниците поддържат, че приетата от първоинстационният съд фактическа обстановка не се подкрепяла от доказателствата по делото.

Неправилно било прието, че договорът за покупко-продажба, сключен между Ч. П. и П. К. не бил породил вещно – транслативно действие. Договорът бил сключен на 29.08.2012 г. не бил оспорен от трети лица, нито бил обявен за недействителен по надлежния ред. Липсата на постановено и влязло в сила съдебно решение, установяващо обратното, означава, че договорът е породил действие. Освен това, преди сключване на договора, страните по него необезпокоявано неколкократно посещавали имота. Продавачът набавил без проблеми всички документи, които представил пред нотариуса. Неправилно било прието, че свидетелските показания на Р.М. са непротиворечиви, а тя от една страна казала, че Е, П. живяла в процесния имот, а от друга, че при нейно посещение в имота не могла да го отключи и останала в лятната кухня.

Посочват, че свидетелката заявила, че 4-5 години преди показанията й, установила, че катинарът на входната врата бил сменен, но се усъмнила това да е първоначалната ищца, тъй като била болна и не можела да ходи в имота, което означавало, че в един не много малък период от време още преди сключването на договора на двамата ответници Е, отсъствала от имота.

Очевидно било, че тя не може да е упражнявала фактическа власт, а освен 2 това имотът бил записан в партидата на Ч. П., а впоследствие и на П. К.. Не се установявала също така от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза идентичност между претендирания от ищцата имот и процесния – собственост понастоящем на втория ответник. Това била така, тъй като в документа за собственост на Е, П. не фигурирал планоснимачен номер на имота, а към този момент съществувал имот с планоснимачен номер 58 по действащия кадастрален план. Но не се установявала идентичност между имота, който е придобит от наследодателя на ищцата и този, който е бил предмет на договор за продажба, сключен между ответниците. Поддържат също така, че въззивникът П. К. не е знаел при сключване на договора за покупко-продажба, че купува от несобственик. Праводателят му също не е знаел, че майка му не е придобила собствеността. Ответниците молят да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25171404/01.12.2021 г., подаден от Л. И. П. и М. М. С., с която оспорват въззивните жалби. Молят постановеното решение да бъде потвърдено.

Претендират направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, 33 състав (първоначален № 34070/2013 г. по описа на СРС, 49 състав) е образувано по искова молба, подадена от Е.Х. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Ч. П. П. и чл. 108 от Закона за собствеността против П. В. К.. С Определение от 05.06.2016 г. по гр. № 34070/2013 г. по описа на СРС, 49 състав, Определение от 27.07.2018 г. по в.гр.д. № 9800/2016 г. по описа на СГС, IV а състав и Определение от 29.04.2021 г. по гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, 33 състав като ищци вместо починалата в хода на производството Е, Х. П. са конституирани К. А. И., М. М. Г., Л. И. П., С. П.

П. и П. П. П.. С Решение № 20192430/30.09.2021 г. по гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, 33 състав производството по делото е прекратено в частта по отношение на К. А. И., С. П. П. и П. П. П..

3

Първоначалната ищца Е.Х. П. твърди, че е единствен наследник по закон на Я. Х. П., починал на 11.03.2007 г. Твърди, че с Договор за продажба, оформен с Нотариален акт № 96, т. ХV, д. № 2815/1956 г. на I ви Нотариус при СНС и Нотариален акт № 153, т. VII, н.д. № 1158/1958 г. наследодателят й придобил собствеността върху нива от 800 кв.м., находяща се в землището на с. Панчарево, местност „Градище“, при граници от две страни И.Д. Б., С.

С.И. – от две страни, представляваща част от нива от 3000 кв.м., при граници И.Д. Б. – от две страни, С. С., В.В., С. П., братя В., като продаваемата част е на югоизточния край на нивата, като западната гранична линия е успоредна на източната гранична линия. Съгласно регулационния план от 1959 г. закупеният имот представлявал парцел (УПИ) VI-1265, кв. 7 по плана Панчарево, София, в.з. Градище, съгласно кадастралната карта – имот пл. № 349, к.л. Г-10-5 В, с площ от 862 кв.м. с административен адрес гр. София, с.

Панчарево, в.з. Градището, ул. „******* (бивша ул. *******). Твърди, че през 1979 г. Я. П. изградил дървена вила с площ от 40 кв.м. Съгласно одобрената кадастрална карта и регистри в момента имотът представлявал поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 898 кв.м., трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

***, който е идентичен с ПИ, пл. 349, кв. 7 по плана на гр. София, Панчарево, м. Градище, с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***, както и сграда с идентификатор ***. Твърди, че от момента на закупуване на имота до смъртта си, а след нея до началото на 2013 г. имотът бил владян от наследодателя на ищцата и от нея непрекъснато и необезпокоявано в границите, които съществували и до сега. Твърди, че през 2013 г. била уведомена от съседи, че в имота се нанесъл нов собственик, който се легитимирал с Нотариален акт № 182а, т. ХV, д. № 885/1988 г., издаден от Iви Нотариус при СРС, по силата на който Л. П.а майка на Ч. П. П. била призната за собственик на процесния имот, както и с договор за продажба, оформен с Нотариален акт № 124, т. IV, д. № 687/2012 г., издаден от Нотариус, рег. № 274, вписан в АВ, в който като купувач бил П. В. К.. Поддържа, че ответниците не са придобили правото на собственост, както и че П. К. владее имота без правно основание. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик 4 на процесния имот, както и ответникът П. В. К. да бъде осъден да предаде владението върху него.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Ч. П. П. и П. В. К., с който заявяват, че оспорват предявените искове. Ответникът П. твърди, че имотът трайно е владян от неговата майка Л. П.а в периода от 1976 г. до 2012 г., която била призната и за собственик с издаването на Нотариален акт № 182а, т. ХV, д. № 885 от 1988 г. на I-ви нотариус при СРС. Владението на имота било установено въз основа на сключен предварителен договор, сключен между Я. П. и Л. П.а през 1975 г. От момента на сключване на договора П.а владяла имота. Твърди, че в периода от 1988 г. до 2007 г. Я. П. не оспорил владението й. Твърди, че след смъртта на майка си през 2004 г., Ч.

П. продължил владението й. Ответникът К. заявява, че е придобил собствеността по силата на цитирания от ищцата договор за продажба, като владението му било предадено от П. веднага след сключване на договора като му бил предаден ключ от катинара на портата и от вилата. Ответниците молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че Я. Х. П. е придобил правото на собственост върху имот пл. № 1265, находящ се в землището на село Панчарево – София, местността „Градище“, 800 кв.м., както и че първоначалната ищца Е.Х. П. е негов наследник по закон, както и че ответникът Ч. П. П. не е придобил право на собственост върху процесния имот и не го е прехвърлил на ответника П. В. К..

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Предмет на производството по делото са искове за собственост – чл.

124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността.

5

Основателността на предявените искове за собственост – чл. 108 от Закона за собствеността и положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е поставена в зависимост от това ищцата (ищците) да установи основанието, на което твърди да е възникнало правото на собственост, т.е., че Е, П. e придобила правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство.

Спорът между страните е в това дали към момента на смъртта на Я. Х.

П. през 2007 г., в патримониума му е било включено право на собственост върху процесния имот, както и дали е налице идентичност между този имот и имотът, за който ответниците твърдят, че е придобит от наследодателката на ответника Ч. П. П. по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С Нотариален акт № 96, т. ХV, д. № 2815/1956 г. на Първи Нотариус е сключен договор за продажба на недвижим имот, поправен с Нотариален акт № 153, т. VII, д. № 1158/1958 г. между С. С.И. и Я. Х. П., по силата на който Я. П. е придобил правото на собственост върху 800 квадратни метра реална част от нива, находяща се в землището на с. Панчарево – София, на местността „Градище“ с пространство на цялата нива от 3 дка при съседи по нотариален акт – И. Б. и В.В., а при сегашни съседи: И.Д. Б. от две страни, С.