Определение № 2462 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2462 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502693 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. С., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. И. Р., против Определение №8429 от 25.07.2023г., постановено по гр. д. №7312/2023г. на Районен съд- Пловдив, V гр.с., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба вх.

№47510/23.05.2023г. против С. И. С. и е прекратено е производството по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му.

Ответната страна по частната жалба- С. И. С., ЕГН **********, не взема становище по нея.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Г.И.С. против съпругата му С. И. С. иск за заплащане на сумата от 5330 1 лв., представляващи обезщетение за ползването от ответницата на притежаваната от ищеца ½ идеална част от семейното им жилище в периода 06.12.2021г.-23.05.2023г., през който период ищецът е бил отстранен от жилището съгласно издадена по реда на ЗЗДН заповед за защита от домашно насилие. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира сумата на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. С обжалваното определение, за да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че така предявеният на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД иск е недопустим съгласно ал.2 от същата разпоредба, тъй като ищецът разполага с възможността да защити правото си с иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД.

Частната жалба срещу така постановеното основателна, но не по съображенията, изложени в нея. определение е

Неправилно съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът е длъжен да посочи само фактите, на които основава претенцията си, а определянето на правната квалификация на претендираното от него право се извършва от съда въз основа на изложените от него факти. В случая ищецът е изложил твърдения, че с ответницата притежават семейното жилище в режим на съпружеска имуществена общност, както и че в процесния период, за който ищецът е бил отстранен от жилището, то е било ползвано само от нея. Формулиран е петитум за осъждане на ответницата да му заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД обезщетение за ползваната от нея ½ идеална част от имота, принадлежаща на ищеца. При така изложените от ищеца факти за наличие на бездялова съсобственост върху процесния имот спорното правоотношение се регулира от разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно решение №5 от 24.06.2017г. на ОСГК на ВКС по т.д.

№5/2014г. Предвид горното именно тази разпоредба следва да се приеме за правно основание на предявената от ищеца претенция. Без значение за определяне на правната квалификация на иска е обстоятелството, че ищецът не излага твърдения за отправено до ответницата писмено искане за заплащане на обезщетение, тъй като този факт е относим към основателността на предявения иск. Без значение е и посочената от ищеца 2 друга правна квалификация- по чл.59, ал.1 от ЗЗД, която не е обвързваща от съда. Цитираното в исковата молба и частната жалба решение на ВКС, в което е прието, че искът е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, е неотносимо към настоящия казус, тъй като по спора, по който ВКС се е произнесъл, жилището не е в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на отстранения от него съпруг, което обосновава посочената правна квалификация.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №8429 от 25.07.2023г., постановено по гр. д.

№7312/2023г. на Районен съд- Пловдив, V гр.с., с което е върната подадената от Г. Т. С. искова молба вх.№47510/23.05.2023г. против С.

И. С. и е прекратено е производството по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3