Решение № 115 от 24.06.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Сандански, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Венета Бл. Петрова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20221250200092 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по повод депозирана жалба от ЦВ. Д. АКШ., ЕГН**********, с постоянен адрес в град С............, улица „С..........“ №......... против заповед за задържане на лице рег. № 339зз-......./.............г., издадена от Р........ И........ И........ – разузнавач в Г“КП“ при РУ Сандански, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се незаконосъобразност, понеже била постановена в нарушение на материалния закон и административно производствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата, дава обяснения. В хода на съдебните прения представителя на жалбоподателя иска отмяна на същата като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата Р......... И........., се явява в съдебно заседание, като заявява, че жалбата е основателна и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-Сандански.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На .............г. жалбоподателя бил уведомен от баща си, че са го търсили полицейски служители. Същият отишъл сам в РУ Сандански, където бил насочен към издалият заповедта И.............. Били снети обяснения, проверено било алибито му във връзка с данни 1 за съпричастност към престъпление по чл.216 от НК и бил освободен. За присъствието му в РУ Сандански И............ издал обжалваната заповед, с която задържал А.. В същата като фактическо основание посочил, че има данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, ДП№339ЗМ-......../............г. по описа на РУ Сандански, а като правно основание – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.

В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната заповед действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва посочване на фактическите основания за задържането на А., а посочените правни основания не са достатъчно прецизирани и не е възможна преценката за относимост към фактическите основания.

Посочено е, че А. се задържа поради данни за извършено престъпление от общ характер – чл.216, ал.1 от НК. От това описание по никакъв начин не става ясно, какво общо има А. с това престъпление. Не е описано той да е извършител на инкриминираното деяние и какви точно действия е осъществил, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление по посочения текст – унищожаване и повреждане на чужда вещ. Словесното формулиране на фактическо основание за задържане, а именно вписаното в заповедта данни за извършено престъпление от общ характер – чл.216, ла.1 от НК също не изяснява конкретните причини за задържане на лицето. От това описание по никакъв начин не става ясно какви действия е извършил А..

Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на заповедта, несъмнено опорочава от формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и административно производствените правила, което представлява и основание за нейната отмяна.

Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок до 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая от самата заповед не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването й и постановеното с нея задържане.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.

Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът, 2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 339зз-......../..........г., издадена от Р..........

И......... И............ – разузнавач в Г“КП“ при РУ С.........., с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на ЦВ. Д. АКШ., ЕГН**********, с постоянен адрес в град С........, улица „С........“ №...

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3