Решение № 3462 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3462 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100505438 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20013185/14.02.2022г. по гр.д. № 16525 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 65-ти състав Б. М. М., ЕГН ********** и Л. М.

М., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: адв. П. Р., гр. София, ул. **** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД поотделно всеки от тях сумите, както следва: сумата от по 255,44лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.03.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № 2 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г.

; сумата от по 5,45лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.03.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на цената за дялово разпределение на топлинна енергия в магазин № 2 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., с които суми са се обогатили неоснователно ; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от по 264,87лв. представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за лихви за забава на плащаните на главниците, както 1 следва: сумата от по 24,09лв. Като лихва върху главницата от 255,44лв. за периода от 03.03.2020г. До 11.03.2021г.; сумата от по 0,65лв. Като лихва за забава на плащането на главницата от 5,45лв. За периода от 01.07.2019г. До 11.03.2021г., като Топлофикация София“ЕАД е осъдена да заплати на Б. М.

М. и на Л. М. М. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 26лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25021299/14.03.2022г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Б.

М. М., ЕГН ********** и Л. М. М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени . Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са , че неправилно били възприети изводите на техническата експертиза. Вещото лице посочило, че изчисленията му са за обем на имота от 166 куб.м. които били по проект, но не огледало имота. Обем на имота бил 103 куб.м. , проект не бил представен по делото. По същият начин вещото лице посочило че в имота има лира без топлоразпределител. В имота нямало отоплителни тела затова и не били поставени топлоразпределители, а и това било задължение на ищеца , на третото лице-помагач. Притежавали само 62,254% ид.ч. от магазина, неправилно били осъдени да заплатят цялата стойност на потребената енергия в имота. Претендирали са разноски.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, е оспорил жалбата. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещните страни за разноски за горницата над минималния размер по Наредбата.

Третото лице помагач на ищеца – МХ Елвеко“ООД ЕИК **** изразило становище. не е

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22006298/24.03.2021г. по регистъра на СРС от Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Б. М. М., ЕГН ********** и Л. М. М., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците да му заплатят разделно всеки от тях сумите, 2 както следва сумата от по 255,44лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.03.2021г., до изплащането й , представляващи общо стойност на 62,254% от потребена топлинна енергия в магазин № 2 в гр.

София, ж.к. **** за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. ; сумата от по 5,45лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.03.2021г., до изплащането й, представляващи общо стойност на 62,54% от цената за дялово разпределение на топлинна енергия в магазин № 2 в гр.

София, ж.к. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., с които суми са се обогатили неоснователно за сметка на обедняването на ищеца; лихви за забава на плащаните на главниците, както следва: сумата от по 24,09лв. , представляваща лихва за забава на плащането на главницата от 255,44лв. за периода от 03.03.2020г. до 11.03.2021г.; сумата от по 0,65лв. , представляваща лихва за забава на плащането на главницата от 5,45лв. За периода от 01.07.2019г. До 11.03.2021г., като му се присъдят разноски.

Навело е твърдения, че ответниците били наследници по закон на П.И.М., притежаваща 62,54% от имота, между страните не бил подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди , ответниците били собственици на тези части от имота при равни квоти и потребявали енергия в имота и така се обогатили със стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднали в забава на плащането на сумите, изпратил им покана за плащането на сумите. Имотът бил магазин и в него топлинната енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност за които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение, ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им. Посочил е че до откриване на наследството на П.

М.а ответниците отговаряли като нейни наследници за заплащане на сумите, а след това – в личното си качество като собственици на съответните идеални части от имота.

Ответниците Б. М. М., ЕГН ********** и Л. М. М., ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не било 3 установено в имота да е потребена енергия в количества и на стойност за които са предявени исковете, извлечението не установявало тези обстоятелства . За периода до 24.03.2018г. била изтекла погасителната давност. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца МХ Елвеко“ООД , ЕИК **** е подкрепило исковете.

По делото са приети неоспорени от страните Заповед № 09-008/25.02.2004г., РД № 23-017/13.02.2004г. На областния управител на област София, писмо от 18.04.2019г. От кмета на СО, район Подуяне, Заповед № РД-57-176/01.06.2004г. на кмета на СО, писмо от 27.03.2015г., АОС № 1509/29.04.2002г., съгласно които за магазин № 2 в бл. 55, вх. А, ж.к.“ Хаджи Димитър“ , гр. София през 2002г. е бил издаден акт за общинска собственост, със заповед от 01.06.2004г. на кмета на СО е наредено 62,254% от този магазин да се отпише от актовите книги за общинска собственост поради утвърждаване на квота на П.И.М. за тази част от имота на основание на чл. 64 от ЗОС, поради издадената от областния управител заповед на основание на чл. 32, ал.1 от ЗА, чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ и § 6 от ПЗР към ЗОСОИ, останалата част от имота е собственост на Столична община – 37,746% ид.ч., СО е уведомила Топлофикация за тази съсобственост на имота, на 27.03.2015г.

Топлофикация София е съставила покана до П. М.а за сключване на договор за доставка на енергия в имота за стопански нужди.

Приети са протокол от ОС на ЕС от 14.08.2022г., договор от 01.10.2002г.

Съгласно който ОС на ЕС на сграда в ж.к. **** е възложило на МХ „Елвеко“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в имота.

Приета е справка по реда на Наредба № 14/2009г. , съгласно която П.И.М. е починала на 03.09.2019г. и е оставила за наследници по закон децата си Б.

М. М. и Л. М. М..

Приети са изравнителни сметки съставени от третото лице помагач, съгласно които начислената по партида на П. М.а за имот с абонатен № 348126 представляващ магазин № 2 бл. ****, гр. София, е начислена като потребена топлинна енергия за едно отоплително тяло без уред за измерване на потребление, както и за сградна инсталация , която за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. е определена при обем от 103 куб.м., а преди това – при обем от 166 куб.м.

4

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице - помагач е посочило, че за имота е начислявана енергия само за сградна инсталация и за отопление с лира в банята, на която не е монтиран уред за измерването на потреблението сградата е топлоснабдена, абонатната станция захранва входа, общият топломер се отчитал по електронен път ежемесечно, отчислявани са технологични загуби. Сградна инсталация за периода до април 2019г. по партида на П. М.а била начислена съобразно обема на имота от 166 куб.м. които били такива по проект, като в имота имало лира, без на нея да е монтиран уред за измерване на потреблението.

Посочило е, че за периода от май 2019г. до април 2020г. Начисленията били при обем от 103 куб.м. защото тогава било разделена партидата за имота на две – партида за СО с с № 340784 и партида за П. М.а с № 348126.

Изчисленията за потреблението съответствали на правилата по Наредбата за топлоснабдяване и

ЗЕ. За периода от 01.02.2018г. до 30.04.2018г. потребление било 167,96лв; за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. потребление било 255,29лв.; за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. потребление било 183,05лв., това били сумите по изравнителните сметки изчислени при обем съответно 166 куб.м. до април 2019г. , а за периода след това изравнителните сметки били за обем на имота от 103 куб м.

С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото , вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца за процесния период и имот е отразена сумата за топлинна енергия , нямало плащания, начислени били и сумите за цена на дяловото разпределение.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

5

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – иск за осъждане на ответниците за заплащане на сума , с която неоснователно са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца и за обезщетение за забава на плащане на сумите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че от приетите по делото заповеди на кмета на СО, на областния управител , удостоверение за наследници по делото се установява ч е П. И. М.а е била собственик на 62,254% от магазин № 2 вх. **** гр.

София, на останалата част от имота собственик е Столична община.

Установява се от приетата справка по Наредба № 14/2009г., че П. М.а е починала на 03.09.2019г., като е оставила за наследници по закон децата си Б. М. М. и Л. М. М., поради което и всеки от тях е придобил по ½ от притежавана от наследодателя им част от магазина – по 31,127% ид.ч. от магазина

Този имот е магазин, поради което и за да възникне валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, съответно за извършването на дяловото й разпределение е било необходимо да се сключи писмен договор за същото между страните. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД изиска установяване 6 кумулативно на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването м о же да е в резултат на увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му , включително и чрез спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши.