Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 736 от 16.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14003/2021
Вид
Решение № 736
Подписан
16.02.2023
В сила
16.02.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Ванина Младенова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от И.ка И.а Въззивно гражданско дело № 20211100514003 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20177111 от 26.08.2021 г., постановено по гр.д. № 52356/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В. Б. Д. и И. В. Д. установителни искове с правно основание чл.422, ГПК във вр. с чл.124 от ГПК - за признаване за установено дължимостта на сумата от 2 453, 63 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2019 г. и № 00820543348/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г., мораторна лихва в размер на 118, 52 лв. за периода от 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г., сумата от 74, 36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11, 87 лв. за периода 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2019 г. по ч. гр. д. № 63755/2018 г. по описа на CPC, 154 състав. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върху имота. Твърди, че ответниците са собственици на процесния имот и като такива същите са потребители на топлинна енергия и дължат нейната цена. Моли съда да 1 отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.

Претендира и направените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците В. Д. и И. Д.. В съдебно заседание се представляват от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Д., която оспорва въззивната жалба. Поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди същото.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема следното:

СРС съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к.

„Левски – Г“, бл.9, ет.6, с абонатен № 321437. Във връзка с доставена топлинна енергия до посочения имот са издадени фактури, които не заплатени от ответниците. Тяхната обща стойност възлиза на 2 658, 38 лв., от която: 2 453, 63 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2016 г. до м.04.2018 г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2019 г. и № 00820543348/31.07.2017 г., 118, 52 лв. - законна лихва за забава от м.10.2015 г. до 19.09.2018 г., сумата от 74, 36 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2016 г. до м.04.2018 г., лихва в размер на 11, 87 лв. за периода 15.09.2016 г. до 06.08.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на задължението. Във връзка с подадено на 02.10.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 63755/2018 г., СРС, 154 състав, е постановил заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми. Във връзка с указания на заповедния съд и в рамките на установения едномесечен срок предявява иск за установяван на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, за които е постановена заповедта за изпълнение, като му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорват предявените искове. Позовават се на изтекла погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Видно от представения договор за замяна на недвижим имот от 26.02.2003 г. Столична община е прехвърлила на В. Б. Д. и И. В. Д. общински жилищен имот – частна общинска собственост, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. *******, заедно с избено помещение № 14, като срещу прехвърлянето на този имот В. Д. и И. Д. са предоставили в замяна, в собственост на Столична община свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им, съгласно нотариален акт за замяна на недвижим имот № 124, том XXXXIII, дело № 8157/01.07.1991 г. на 2 РС – 2

София, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. *******, заедно с избено помещение № 12.

По делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 63, том 2, рег.№ 1947, дело № 226 от 19.04.2007 г. от който се установява, че В. Д. и И. Д. са учредили в полза на „БАНКА ДСК“ договорна ипотека върху процесния недвижим имот апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. *******, заедно с избено помещение № 14. В нотариалния акт е удостоверено, че при съставянето му е представено удостоверение за граждански брак № 079962 от 13.03.1987 г.

От представения протокол от проведено на 08.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******* вх. Б, се установява, че етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Съставен е и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 18.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „******* вх. Б, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е прието писмо с изх.№ 2375/09.07.2012 г. от „Т.С.“ ЕАД до В. Б. Д., с което последната е поканена, като собственик на процесния имот, да смени партидата на свое име с копие от нотариален акт в седмодневен срок от уведомяването, както и да заплати доброволно дължимата сума за отопление на имота в размер на 6 204, 41 лв. за периода м.03.2003 г. – м.04.2012 г.

От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т. по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция, находяща се в гр. София, ж.к.

*******, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 163 334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. В процесното жилище има 5 бр. монтирани отоплителни тела и 5 бр. топлоразпределители. Процесният имот има отопляем обем по проект 215 куб. м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от „Т.С.“ ЕООД. За периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. стойността на потребена топлинна енергия в размер на 2 453, 63 лв., от която 292, 21 лв. за сградна инсталация, 2 161, 42 лв. – за отопление на имот. не са начислени суми за битово горещо водоснабдяване. За исковия период ответниците не са осигурили достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на уредите в имота., поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела.

По делото са представени изготвените изравнителни сметки за исковия период, които са съобразени от вещото лице при изпълнение на възложената от съда задача.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б.. Съгласно изготвеното експертно заключение за процесния период липсват данни за извършвани от ответниците плащания, които да погасяват процесните суми. Общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. възлиза на 2 509, 20 лв., от които: 2 453, 62 лв. за топлинна енергия и 55, 58 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от датата, следваща срока на плащане, отразен в съответните фактури до 19.09.2018 г. в общ размер на 124 лв., от които: 117, 82 лв.ь начислени върху вземането за топлинна енергия и 6, 17 лв., начислени върху вземането за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно 4 хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.