Решение № 48 от 18.04.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Кюстендил, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора А. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600120 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр. чл.425, ал.2 НПК- след възобновяване от САС с решение №62/28.02.2022 г. по НД № 86/22 г. на САС.

С присъда № 260057/14.09.2021 г. на ДнРС, постановено по НОХД № 144/2021 г. по описа на съда, подсъдимия П. Н. З., понастоящем в Затвора- Бобов дол е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.149 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 НК. На основание чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от 2 години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като е приспаднато времето на задържането му с МНО и по ЗМВР и е осъден да заплати и разноските по делото.

Срещу посочената присъда е постъпил протест на прокурор при РП Кюстендил, ТО- Дупница. Проестира се размера размера на наложеното наказание, което е прието за занижено . Моли се за изменение на присъдата, като наказанието ЛС се увеличи от 2 на 4 години.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба на подс. З.. В същата се поддържа, че не са налице никакви годни доказателства, установяващи извършването на престъплението от него. Сочи се още, че присъдата противоречи на чл.303 НПК и се моли за отмяната й и за оправдаването му. Иска се протеста да се остави без уважение. Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия адв.Е. Д. са релевирани оплаквания за 1 неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата; сочи се за липса на доказателства в подкрепа на престъплението по чл.149 ал.2 НК. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда.

Прокурорът поддържа протеста и пледира присъдата да се измени със завишаване размера на наказанието в пределите, посочени в протеста.

Частният обвинител М. В. М., призована редовно, както и майка й и законен представител К. В. Е., не се явяват пред окръжния съд и не вземат становище по жалбата и протеста.

Защитникът на подс. З.- адв. Е.Д. поддържа въззивната жалба и пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно- за преквалификация на деянието по основания състав на чл.149, ал.1 НК и за намаляване на наказането. Изтъква доводи за отхвърляне на протеста на КнРП.

Подсъдимият П. З. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира въззивната жалба и протеста за допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. От събрания от ДнРС доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Производството пред ДнРС е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК - чл.371 т.1 НПК. На 24.10.2020 г. пострадалата М. М., на 13 навършени години, била сама с 3годишното си тогава братче в къщи – в гр. Дупница, на ул.“Иван Вазов“ № 16, а майка й св.К. Е. и мъжът, с когото тя живеела на съпружески начала, били на работа в гр.София. Св.

**** Д., която е снаха на св.****** Н.а (последната е леля на майката на децата К. Е.), гледала децата през деня, докато родителите били на работа. На посочената дата обаче между 17 и 18 часа св.**** Д. отишла да пазарува до хранителния магазин и децата били сами. През това време в къщата дошъл подс. З., който бил кумова рода с фактическия съпруг на св. К. Е..

Пострадалата М. М. познавала З. и го наричала “*****“, тъй като той и съпругата му преди нейната смърт посещавали дома им. Подс. З., който бил употребил алкохол, влязъл в къщата през входната врата, която не се заключвала през деня и влязъл през коридора при децата. Попитал ги дали са сами и когато св.М. отговорила утвърдително, той казал, че ще отиде до тоалетната.

След като излязъл оттам, се върнал в стаята при децата, които седели на пода и си играели. Без да каже нищо, той взел на ръце св.М. М. и я хвърлил на разпънатия диван, 2 използван като легло, напречно, на късата страна на дивана и тя легнала на гръб. Подс. З. легнал върху нея и я затиснал с тялото си. Веднага започнал да я опипва по тялото и найвече в областта на гърдите. Св. М. се изплашила и му казала да се махне, да я остави и да си тръгва , като се опитвала да го отблъсне. Братчето й тогава се разплакало, а подсъдимият се подразнил от това. За да го сплаши да не плаче, той се надигнал от леглото, като се подпирал на едната си ръка, а с другата извадил от дрехите си нож и го насочил към братчето на пострадалата, като му казал да мълчи. Тогава пострадалата се възползвала от ситуацията, че натиска върху нея бил отслабен и с едната си ръка успяла да вземе единия от ролерите, които били до дивана-легло и с него ударила подсъдимия по глезена на единия крак. От болката той станал от пострадалата, а тя през това време бързо гушнала братчето си и избягали от къщата. Двамата отишли при св.****** Н.а, леля на майка им и баба на децата.

Св.М. била много уплашена и разстроена и разказала на св. Н.а какво се случило.

Малкият **** също бил уплашен. В това време св.**** Д., след като не намерила децата в къщата им, отишла в дома на свекърва си- св.К.Н.а и там разбрала какво се е случило от самата М.. Всички останали в дома на св. К. Н.а и малко преди 20,30 часа, когато се прибирали родителите, отишли при тях. Там св.Н.а и св. М. разказали на св. Е. какво се случило по-рано през деня с М.. Майката прегледала М. и не установила наранявания по тялото й, което е причина тя да не бъде прегледана от съдебен лекар. Братчето на М. също било изплашено и повтаряло, че чичо Пепи е извадил нож. Св.К. Е. и св. Стоичков отишъл в полицията и съобщили за извършеното престъпление.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Проведен е подробен разпит на св. М.М. (показанията на тази свидетелка от ДП, в това число тези по чл.223 НПК, са приобщени по надлежния процесуален ред на чл.281, ал.1, т.1 и по ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК); на св. К. Е., Х.С., Хр. Н.; приобщил е по процесуалния ред на чл.371, ал1, т.1 НПК показанията на св. Н.а, Д. и Малашков от ДП, приети са две СПЕ относно психолоческата годност на пострадалата да дава достоверни показания и относно психическата годност на малолетния брат на св. М.; разпитан е подробно и подс. З., който е дал обяснения по делото. Тези доказателствени средства са обсъдени подробно, съпоставени са помежду им и с медицинската документация по делото и по този начин ДнРС е проверил показанията на посочените свидетели.

Така възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция, като ДнРС при извеждане на релевантните по делото факти, не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. В тази насока са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при 3 спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо. Обясненията на подс.З. също не са пренебрегнати, като ДнРС се е съобразил с двоякия им характер- от една страна като на израз на защитна позиция, а от друга- като на пряко гласно доказателствено средство. В този аспект в оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизма на деянието и авторството на същото.

ДнРС е описал доказателствата, въз основа на които е възприел фактическата обстановка – гласните доказателства и СПЕ на малолетната пострадала. Свидетелските показания в основните си линии са непротиворечиви и затова не са подробно анализирани от съда. Като допълнение въззивният съд намира за необходимо да посочи, че фактите по делото се установяват от показанията на св.М. М., св.****** Н.а, и св.К. Е. и св.**** Стоичков, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Показанията на св. М. М., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК в отделни части, отразяват непосредствено възприетото от нея за случилото се на 24.10.2020 г. и се кредитират като обективни, предвид и заключението на СПЕ. В съдебното производство е уточнено и тя е посочила, че подсъдимият е показал нож и че тя го е ударила само по крака, но не и по гърба. Според СПЕ тя, макар и малолетна към датата на деянието ненавършила 14 години, е могла правилно да възприема фактите от значение за делото и да се ориентира в обстановката, както и да дава достоверни обяснения за тях и на ДП, и на СП.

Затова показанията на тази свидетелка следва да се възприемат като обективни и да се кредитират изцяло.

Като такива следва да се кредитират и показанията на св. ****** Н.а, при която децата са потърсили помощ, която е възприела тяхното състояние и която добросъвестно е предала възприятията си от тяхното поведение и от разказа на пострадалата относно случая.

Такива са и показанията на св. **** Д., която след св.К. Н.а е видяла децата и на нея също е било разказано за случая. Показанията на св. К. Е., майка на пострадалата, на която предните свидетели и самата М. разказали за случая, също се кредитират като обективни и незаинтересовани, въпреки качеството й на майка на пострадалата. Всички посочени гласни доказателствени средства са безпротиворечиви, логични и подкрепящи се в отделните детайли, поради което съдът няма основания да ги отхвърля. Наличието на отделни противоречия в отделни детайли е несъществено и на тях се придава значение, което не не притежават. Важно е да се подчертае, че по отношение на съществените факти- относно посещението на подсъдимия, предприетите от него действия спрямо пострадалата и нейната реакция, тези показания са напълно идентични и взаимноподкрепящи се. Показанията на св.Н., син на подсъдимия относно заинтересоваността на тези свидетели са напълно изолирани от събрания доказателствен материал. Твърденията му относно имуществена заинтеросваност от тяхна страна по отношение на имот, в който подс. З., няма никакви 4 права, са напълно нелогични и неподкепени с други доказателства, поради което следва да се отхвърлят като предубедени и като опит за компроментиране на посочените по- горе свидетели.

ДнРС декларативно е посочил, че отхвърля обясненията на подс. З., като окръжният съд дължи отговор на защитната теза за необходимостта от кредитиране на неговите показания. При тяхното изследване, настоящата инстанция се съобрази с двоякия им характер- като на годно пряко доказателствено средство от една страна и като израз на защитната позиция на подсъдимия от друга. Същите не се подкрепят от нито едно гласно доказателство- както по отношение на развитието на случката, така и по отношение на повода за посещението (твърдян ремонт, категоричено отречен от всички останали свидетели). В този аспект неговите обясениня следва да се разглеждат единствено като израз на защината му позиция.