Определение № 176 от 15.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Варна, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600231 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъденото лице Г. П., чрез адв. К. К., срещу определение №706/27.06.2025г., обективирано в протокол от 25.06.2025г. на състав на ВОС по ЧНД№846/25г., с което на жалбоподателя е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от определеното му общо наказание по чнд №3026/2023г. на РС-Варна в размер общо на една година и шест месеца лишаване от свобода.

В първата част на жалбата се излагат съображения за наличието на безспорни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения, а допуснатото нарушение отразено в заповед № 346/27.05.2025г. представлява „недоразумение“. Във втората част са изложени пространни съображения, досежно житейското развитие на жалбоподателя и здравословното състояние на неговата майка, която се нуждае от неговата помощ. Моли се постановеното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а молбата да бъде уважена, предвид наличните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК.

Депозирано е и становище от Началника на Затвора – гр.Варна, с което се счита жалбата на л.св. П. за допустима, но неоснователна.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, както и с наведените в жалбата доводи, намери следното:

1

Жалбата на осъденото лице Г. П. е процесуално допустима – като подадена в срок, и от лице, разполагащо с процесуална легитимация.

Разгледана и по същество тя обаче е неоснователна.

С определение отразено в протокол №5523 от 13.11.2023г. по ЧНД №3026/2023г. на Районен съд-Варна на осъдения Г. П. е определено за изтърпяване едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Предмет на групирането са били наказания по: НОХД №1560/2022г. на ВРС /престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК/;

НОХД №637/2022г. на ВРС /престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК/ и това по НОХД №729/2023г. на ВРС /престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 7 вр. с чл. 194, ал.1 от НК/.

Към датата на постановяване на атакуваното определение, осъденият П. е изтърпял 1 година, 2 месеца и 29 дни, от които 11 месеца и 10 дни са изтърпени фактически, 3 месеца и 12 дни са зачетени от положен труд и 7 дни от арест. Неизтърпеният остатък от наказанието му възлиза на 3 месеца и 1 ден.

От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към датата на постановяване на определението на решаващия съд, Г. Б. П. е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 – от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

На преценка в настоящето производство, подлежи обстоятелството дали към датата на постановяване на атакувания съдебен акт, л.св. П. е дал доказателства за своето поправяне и превъзпитание, каквато е другата положителна материалноправна предпоставка за приложение нормата на чл.70 от НК.

Събраните обаче по отношение личността на П. доказателства са доста противоречиви. От една страна те сочат на лице стриктно по отношение на трудовата дисциплината и вътрешния ред, награждавано общо 5 пъти /веднъж с писмена похвала; два пъти с домашен отпуск и два пъти с удължено свиждане/, изпълняващо своевременно разпорежданията на затворническата администрация. Използвал престоя си по пълноценен начин и наред с трудовата си ангажираност е участвал в достъпните за него мероприятия от корекционно естество. От друга страна, след като е подадената разглежданата 2 молба за УПО и е получил положително становище от затворническата администрация от 13.05.2025г. на 16.05.2025г. осъденият е допуснал нарушение на установените правила, като е отнел телевизор на друг лишен от свобода, без неговото знание - да го ползва. Видно от осъжданията на л.св. П. в по-голямата си част касаят различни състави на престъплението кражба, а родов обект на тези престъпления са именно обществените отношения свързани със зачитане правото на собственост на другите лица.

В разглеждания случай, незачитането на вещните права на друг лишен от свобода е атестат за липсата на достатъчно позитивно развитие в личностен план, поведението му не сочи по недвусмислен начин осъзнаване на вината му и причините, довели до настоящото му положение. Очевидно и изразената у него самокритичност е декларативна. Наред с това не е претърпяла особени промени и оценката му за риск от рецидив – 42т., макар и да е налице като цяло тенденция за снижаване /първоначално е бил 46т./. Само с един пункт е намалял и показателя умение за мислене, като е отбелязано от администрацията на затвора, че все още не е завършил в пълнота процеса по разпознаване на проблемите, които стоят пред него и да осъзнава последствията от тях. Както вече бе отбелязано по-горе, всички положителни оценки, в т.ч. и отчетеното намаление в оценката на риска от рецидив на затворническата администрация са били валидни към 13.05.2025г., доколкото същите са опровергани с извършеното нарушение от 16.05.2025г. и не следва да се вземат предвид безкритично.

Поради изложеното и без да изключва положителните характеристики и индикации на осъдения /трудовата ангажираност, награждаванията, участието в мероприятия от корекционно естество/, настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за трайни положителни промени в насока поправяне и превъзпитание към този момент.

В този смисъл следва да се приеме, че все още не са постигнати преследваните цели на индивидуалната и генерална превенция, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода Г. П. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се продължи работата в условията на затвора.

3

Предвид изложеното, и като намира определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано, което пък не предполага неговата отмяна, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №706/27.06.2025г., обективирано в протокол от 25.06.2025г. по ЧНД№846/25г.по описа на Варненски окръжен съд, с което на Г. Б. П. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от определеното му общо наказание по ЧНД №3026/2023г. на РС-Варна в размер общо на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4