Протокол № 272 от 23.02.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 272 гр. П., 22.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220103224 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът С. Х. Т. - редовно призован, се явява лично и с адв. И.Т. от АКП. - надлежно упълномощен с исковата молба.

Ответницата В. Н., гражданка на Република Кипър - редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. К.Ш. от АК-П. – назначена в качеството на особен представител.

За Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. – редовно призовани, не изпращат законов или процесуален представител. Постъпил е Социален доклад с вх. № 2916/08.02.2022 г., идентичен със Социален доклад с вх. № 3251/14.02.2021 г.

АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т.: Поддържам исковата молбата. Правя следното уточнение.

1

Моля искът да се счита предявен в лично качество от С. Х. Т.. Искът касае упражняването на родителски права само по отношение на едното дете Х. Т. и моля да считате, че заявеният петитум е само по отношение на малолетното дете Х. Т.. Допуснати са ни двама свидетели, които ще са за едни и същи обстоятелства, но водим само един свидетел днес. Отказваме се от втория свидетел.

АДВ. Ш.: Поддържам подадения писмен отговор. Не оспорвам иска, същият е допустим и основателен.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която ищецът сочи, че с ответницата В. Н., гражданка на Република Кипър са имали сключен граждански брак, който е бил прекратен с решение за развод, издадено на 19.09.2018 г. от Семеен съд Л., което е било признато с Решение № 01-07-13-001 от 26.08.2020г. от Община П. в производство по КМЧП. Твърди се, че страните от брака си имат родени две деца, които са и с българско гражданство: С. Т., с ЕГН:

********** и Х. Т., с ЕГН: **********, като с бракоразводното решение не бяха разгледани въпросите относно родителските права след развода ни по отношение на децата ни, не сме договаряли и извънсъдебно споразумение.

Ищецът твърди, че след прекратяване на брака си през 2018 г. той се върнах да живея и работя в България, а децата им останали при бившата му жена в Република Кипър. В средата на 2020 г., тя и децата им пристигнали в Р. България и остана близо година. Нещата отново не потръгнали между родителите и ответницата решила да тръгне или за Р.Кипър или за Р.Гърция.

Твърди се, че детето С. Т., не е пожелала да остане в България и е тръгнал с майка си. Малкият им син Х. Т. не е пожелал да тръгне с майка си, харесало му е много в България, започнал е да учи с голям хъс български език. Х. не искал и да чуе за прибиране в Р.Кипър и да сменя поС.но градовете, в който живеят в Кипър или да ходи в Р.Гърция. Твърди се, че ответницата е решила да го остави да живее при баща си и той да се грижа за него.

Ищецът твърди, че двамата с детето са се привързали много един към друг, детето създало много приятелства и всичките роднини на бащата му се радвали много и го обичат.

Ищецът твърди, че преди да замине бившата му съпруга, той е поискал да подпишат споразумение по отношение на родителските права на децата 2 им. Ищецът е предложил големият им син да остане при нея, а малкият при него и да има възможност всеки един от тях, когато пожелае и има възможност да вижда другото си дете, което не е при него. Ответницата е казала, че не желае да подпише подобно споразумение, но ще му остави пълномощно, за да може да го запише в детска градина, след това и в училище, промяна на поС.ния му адрес, да му намеря личен лекар и др. На 28.08.2020 г. ответницата е подписала пълномощно и за двамата им сина, ако реши големият да се върне при него в България, защото до пълнолетието му оставали още няколко години. Към настоящия момент ищецът твърди, че не знам къде се намира ответницата с големия им син. Нямам никакъв контакт с тях. Не знае дали се намират и в Р. Кипър или са в някоя друга държава, защото двамата са си разменили и декларации, децата им да пътуват свободно с всеки един от тях, без ограничение на държавата и периода.

Ищецът твърди, че има собствено жилище - апартамент, находящ се гр.

П. ул.’Т.С.Р.” № 5, ет.12, ап.71, за което прилагам доказателство - копие на НА за продажба на недвижим имот от 23.10.2003г., с вх.рег. № 4132 от 23.10.2003 г. АВ П.. Състои се от: стая, всекидневна с кухня и сервизни помещения. Майка му живеела наблизо и също много му помага. В грижите за детето му помага и негова братовчедка И. С.. Твърди, че работи в собствено търговско дружество, в което е и управител «ДЕРМАСТРОНГ» ЕООД, ЕИК: ****, осъществяващо търговия в областта на козметиката и кабинет, с търговски обект МЦ 1 в гр. С..

Твърди се, че в момента детето Х. посещава Детска градина „Приказни герои“ в град С., като по този начин ищецът му е осигурил неговото пълноценно участие в подготовката и за бъдещия учебно - образователен процес, който му предстои като по този начин съм и създал и среда за общуване с много други деца в градината, както и възможности за създаване на приятелства. Участва и в извънучебни форми - футбол и народни танци. За здравното съС.ие на детето се грижи личен лекар д-р Колчакова от гр. П..

Ищецът твърди, че е в съС.ие да даде дължимите се родителски отношения към детето включващи - материалните грижи и възпитание, да упражнявам необходимия надзор над Х. Т. и да му помага да расте с необходимия морал и авторитет в подходящата за него социална среда, като ще полага необходимата грижа и ще продължава да го обича и ще осигури 3 възможност за пълноценни контакти с майка му при посочения в петитума на исковата молба режим на лични отношения.

Твърди се от ищеца, че по отношение на големият им син С. Т., няма претенция същият да живее с майка си, но желая заявява, че желае да има режим на лични отношения с него.

Моли се съдът да постанови решение, с което съдът да:

-Предостави упражняването на родителските права над малолетното дете - Х. Т., с ЕГН: ********** и да бъде определено, че детето следва да живее при бащата в гр. П. ул.’Т.С.Р.” № 5, ет.12, ап.71;

Ответницата следния режим на лични отношения с децата:

-Майката В. Н. да вижда Х. Т. на адреса на бащата в гр. П., на който ще живее детето, както следва: всяка първа и трета Събота и Неделя от месеца, от 10 ч. до 18 часа в събота и от 10 ч. до 18 часа в неделя, без преспиване; 10 дни през лятото, когато същият не е в платен годишен отпуск всеки ден от 10 ч. до 18 часа и на рождения ден на детето от 17:00 до 19:00 часа, като в случай, че детето празнува с мен, майката ще взима детето на следващия ден, за времето от 17:00 ч. до 19:00 ч.

-Бащата С.Т. да вижда С. Т. на посочен от майката адрес, както следва: всяка втора и четвърта Събота и Неделя от месеца, от 10 ч. до 18 часа в събота и от 10ч. до 18 часа в неделя, без преспиване; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск всеки ден от от 10ч. до 18 часа и на рождения ден на детето от 17:00 до 19:00 часа, като в случай, че детето празнува с майката, бащата ще взима детето на следващия ден, за времето от 17:00ч. до 19:00ч.;

-Страните няма да дължат месечна издръжка за децата си, в следствие на това, че едното от децата остава при единия родител, а другото при другия.

-Разноските по делото остават така както са сторени за всяка една от страните.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който се изразява становище по ИМ.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на всяка една 4 от страните, че следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си.

АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

Нямам други доказателствени искания, освен разпита на допуснатия ни свидетел.

АДВ. Ш.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

ЛИДИЯ ИВАНОВА СЕРАФИЕВА – на 67 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

С В . СЕРАФИЕВА: Съседи сме със С., познавам и детенцето Х..

Комуникираме си с тях, в добри отношения сме. С. много се грижи за детето Х.. Доставя му храни, осигурява му разходки, купува му дрехи, а бе всичко дава за детето си. Детето изцяло живее с бащата. С. има братовчедка, която много му помага в грижите. С. няма родители, но има първа братовчедка, която му помага. Майката на децата съм я виждала, когато е идвала тук в България. Виждала съм майката през м. С. 2020 г. за последно и оттогава не е идвала. С. и тя имат две деца. Другото дете съм го виждала само веднъж. Той се казва С., за голямото им дете говоря. Големият е при майка си в Кипър, той не е тук. Той идва тук с майка си през 2020 г. и оттогава не съм го виждала.

Аз имам преки впечатления от С., защото си комуникираме ежедневно.

Детето Х. е много добро дете, живо дете е. Детето се чувства много добре с баща си. Ние живеем в къщи и сме врата срещу врата с тях и поС.но се виждаме. С. си има добра работа и прилични доходи. Обгрижва си детето добре. Даже детето ми е казвало, че не иска да ходи въобще в Кипър. Иска да си стои тук в България, да си учи и да си е при татко му. Като съм разговаряла със С. и с детето не съм разбрала да осъществяват от 2020 г. някаква комуникация през социалната мрежа с майката. Даже сега декември 2021 г.

5 знам, че С. искаше да води Х. на гости в Кипър, но малкия не пожела и си останаха тук.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СЪДЪТ