Определение № 142 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 39/2025
- Вид
- Определение № 142
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.519, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.519, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142 гр. Пазарджик, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с искова молба от Н. Н. А., ЕГН **********, от с.
****, общ. ****, ул. „****“ №*, която е предявена против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 1214466656, за заплащане на обезщетение на основание чл.519, ал.1 КЗ, в размер на 200 000 лв. - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от смъртта на нейния син И.К.А., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.12.2024 г. (датата на сезиране на ГФ на основание чл.493, ал. 1, т. 5 КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
В ИМ се твърди, че на 12.02.2021 г. около 16.30 ч. в местността „****“ в землището на село ****, обл. Пазарджик, при управление на МПС - едноместно четириколесно АТВ *** с идентификационен номер № *****, управлявано от И. Л. Н., ЕГН **********, движейки се по местен земен/неасфалтиран път с посока на движение от север на юг нарушава правилата по ЗДвП, като не се е съобразил със състоянието на пътя и на превозното средство, а именно, че се движи по земен/неасфалтиран път с едноместно АТВ, не се е съобразил с превозвания товар наличието на пътник зад него, движел се е с несъобразена скорост от 37 км./ч., която не му е позволила да премине през следващия десен завой по избраната крива, загубил е контрол над моторното превозно средство, вследствие на което предизвикал ПТП и причинил смъртта на пострадалия И.К.А. – син на ищцата, в резултат на което същата търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от неговата загуба.
Сочи се, че във връзка с инцидента се водело ДП № 47/2021г. по описа на РУ Септември и пр. пр. № 3203/2021г. по описа на ОП-Пазарджик. Било образувано и 1
НОХД № 925/2024г. по описа на ПзОС, в което за обвиняем бил привлечен водачът на едноместното четириколесно АТВ *** с идентификационен номер № ******** - И. Л.
Н..
С уточняваща молба вх. № 2940/17.03.2025 г. ищецът е посочил, че във връзка процесния инцидент по НОХД № 925/2024 г. на ПзОС имало и постановена присъда от 14.01.2025 г., която все още не е влязла в сила, тъй като е била обжалвана от подсъдимия.
По делото не извършена размяна на книжата по реда на чл. 367-373 ГПК.
Съдът след служебна справка установи, че действително посоченото наказателно производство по НОХД № 925/2024 г. на ПзОС е приключило пред първата инстанция с постановена присъда №2/14.01.2025 г., с която подсъдимият И. Л.
Н., сочен като деликвент и в настоящото производство, е признат за виновен в това, че на 12.02.2021 г., около 16.30 часа в местността „****“, в землището на с. **** обл.
Пазарджик, при управляване на моторно превозно средство - едноместно четириколесно АТВ *** с ид. номер *********, движейки се по местен земен/неасфалтиран път в посока от север на юг е нарушил правилата за движение по пътищата, не се е съобразил с превозвания товар - наличието на пътник зад него, движел се е с несъобразена скорост от 37 км./ч., която не му е позволила да премине през следващия десен завой по избраната крива, загубил е контрол над моторното превозно средство, вследствие на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.К.А.. Установява се, че присъдата по НОХД № 925/2024 г. все още не е влязла в сила, тъй като делото е изпратено на въззивната инстанция, където е образувано ВНОХД № 101/2025 г. на ПАС, насрочено за разглеждане в о.с.з. на 27.03.2025 г.
С оглед на така установените данни съдът намира, че в конкретната хипотеза са налице предпоставките за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда възможността производството по делото да бъде спряно в случай, че в същия или в друг съд се разглежда дело, крайният акт по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Предпоставка за приложението на тази норма е наличието на установена връзка между делата, т.е. преюдициалност на едното дело спрямо другото.
Съдът намира, че в разглеждания случай такава връзка е налице.
Предявената претенция по настоящото т.д. № 39/2025 г. против ответника ГФ е за обезщетяване на причинените неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 12.02.2021 г., във връзка с което деяние именно е образувано и съдебното производство по НОХД № 925/2024 г. по описа на ПзОС, респ. ВНОХД № 101/2025 г. на ПАС. В случая обусловеността между двете производства произтича от 2 идентичността на деянието, за които е повдигнато обвинението по НОХД № 925/2024 г. и противоправното деяние, за което в предявената искова молба по т.д. № 39/2025 г. се твърди, че са настъпили вредите, ангажиращи отговорността на ответника Гаранционен Фонд по реда на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.519, ал.1, т.1 КЗ.
В актуалната практика на ВКС (виж така например Определение № 10 от 7.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. №2470/2021 г., II т.о. и др.), е възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, (а в конкретния случай и иска във връзка с чл.562, ал.5, изр. 2-ро КЗ) от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца- чл.300 ГПК; изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на същия спор и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК -когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - когато наказателното производство е в съдебна фаза. Прието е от ВКС, че извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В съдебната практика на върховната инстанция е изразено становището, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ., а в разглеждания случай във вр. с предявения иск по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.519, ал.1, т.1 КЗ.
Затова при тези данни съдът приема, че образуваното наказателно производство, намиращо се в съдебната си фаза, е предпоставка за спиране на сега разглежданото дело. За правилното решаване на спора по настоящото т.д. № 39/2025 г. е необходимо окончателно да приключи производството по НОХД № 925/2024 г. по описа на ПзОС, присъдата по което, при условията на чл.413, ал.2 във вр. ал.1 НПК и във вр. чл.300 ГПК, ще формира сила на присъдено нещо, обвързваща настоящия съдебен състав относно преценката на обуславящите факти от значение за повдигнатия спор по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ вр. чл.519, ал.1, т.1 КЗ.
При тези данни и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д. № 39/2025 г. по описа на Окръжен съдПазарджик до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД № 925/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4