Решение № 266 от 15.12.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Карнобат, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130100643 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Изи Финанс ЕООД гр. София с която това дружество чрез неговия пълномощник юрк. А. Г. е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против З. Г. А. от село С. , община Карнобат с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи общата сума от 1 726, 20 лв. поради неизпълнение на договор за предоставяне на кредит № 451861 от 29.08.2023 г. сключен между Изи Финанс ЕООД и З. Г. А. , представляваща неизплатени задължения от ответника З. Г. А. включваща следните суми , а именно: : 1. Неплатена просрочена главница в размер на сумата от 1437, 50 лв. и 2. сумата от 288, 70 лв. представляваща договорна / възнаградителна / лихва дължима се за периода от 28.09.2023 г. до 25.04.2024 г., както и законната лихва върху същата горепосочена сума главница , считано от датата на подаването на заявлението за издаване на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането . Освен това ищецът посочен погоре моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в настоящото съдебно производство на основание чл.

78 ал.8 във вр. с ал.1 от ГПК, както и направените от дружеството разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 430 / 2024 г. по описа на Районен съд Карнобат.

С нарочна молба вх. № 2063 от 04.04.2025 г. от Изи Финанс ЕООД , същото дружество е заявило оттегляне на исковете си за главница и договорна лихва по реда на чл.

232 от ГПК в следните им части : 1. По отношение на вземането на главница за размера над претендираната такава от 62, 50 лв. за вноска с падежна дата 25.02.2024 г. и 2. За вземането за договорна лихва за периода от 28.09.2024 г. до 29.10.2024 г. за размера над 49, 50 лв. , което искане съдът е уважил с нарочно съдебно определение и е прекратил производството по делото по отношение на оттеглените части за главница и договорна лихва , като по този начин е разгледал исковете на ищеца само за претендираната сума от 62, 60 лв. главница за вноска с падежна дата 25.02.2024 г. и договорна лихва за периода 28.09.2024 г. до 29.10.2024 1 г. в размер на сумата от 49, 50 лв..

В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява законен или процесуален представител на ищеца , но негов процесуален представител с нарочна писмена молба поддържа така предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло от съда.

В законния едномесечен срок ответникът , редовно уведомен чрез пълномощника си е представил писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК и в същия преклузивен срок по този начин е взел становище по така предявените срещу него искове , като по този начин не оспорва, че същите се явяват допустими за разглеждане , а оспорва същите искове като неоснователни , като прави многобройни възражения за нищожност на процесния договор за кредит и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.В края на отговора си на исковата молба ответника признава , че дължи само главницата по процесния договор за кредит , но не и претендираната за установяване възнаградителна лихва , като по този начин прави искане съдът да отхвърли иска за претендираната за установяване възнаградителна лихва изцяло като неоснователен и да уважи иска за дължимата се от него главница по същия процесен договор за кредит .

В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява ответника З. Г.

А. , както и неговия пълномощник и процесуален представител адв. Л. Б. , но същият чрез подадени от същият негов пълномощник и процесуален представител адв. Б. молби поддържа становището си за основателността на предявения иск за главница и неоснователността на така предявения иск за претендирана договорна респ. възнаградителна лихва и моли същия да бъде отхвърлен изцяло , като претендира за присъждане на разноски по съдебното и заповедното производства.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за предоставяне на кредит № 451861/29.08.2023 г. и приложените към него общи условия към договорите за предоставяне на кредит от Изи Финанс ЕООД се установява, че същият е сключен между ищеца Изи Финанс ЕООД гр.

София , в качеството му на кредитор и ответника З. Г. А. в качеството му на кредитополучател. Съгласно същия договор ищцовото дружество е дало респ. отпуснало кредит на ответника в размер на сумата от 1500 лв., като срокът на кредита е 720 дни месеца, при ГПР – 48. 44 % и при фиксиран годишен лихвен процент – 40. 15 %, лихвен процент на ден – 0. 11 % и общо дължимата сума по кредита в размер на 2118, 60 лв. при предоставяне на обезпечение по чл. 3 ал.1 от договора и обща дължима се сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3 ал.1 от договора в размер на 2892, 48 лв. , като същият договор е сключен при условията на ЗПФУР чрез съответна електронна платформа.

По делото ищцовото дружество е приложило към исковата молба разписка за извършено плащане от което да е видно , че същото дружество е превело на ответника З. А. кредитната сума от 1500, 00 лв., по посочен от него начин , в случая по касово на каса на Изи пей АД, който е получил същата сума видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

От приложените от ищцовото дружество писма респ. известия към исковата молба , а също и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетовадна 2 експертиза се констатира, че ответникът З. Г. А. в изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит на дати 28.09. 2023 г. и 30.09.2023 г. е заплатил на дружеството само първата вноска по договора за кредит в размер на сумата от 240, 98 лв. включваща – лихва, главница и неустойка , като същия ответник не е правил други плащания по сключения процесен договор за кредит.

По делото е представен обективиран имейл от Изи Финанс ЕООД , адресиран до ответника З. А. с дата на същия от 16.05.2024 г. , с който последният е информиран от ищеца Изи Финанс ЕООД , че задълженията му по процесния договор за кредит считано от същата дата 16.05.2024 г. са обявени за предсрочно изискуеми, поради неизпълнение от негова страна на плащане на две последователни месечни вноски , но не са представени категорични доказателства , че ответникът е получил същият имейл.

Горепосоченото е обусловило правния интерес на кредитора да инициира съответното заповедно производство , като е образувано по този повод ЧГД № 430/2024 г. по описа на Районен съд Карнобат по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 258/20.05.2024 г., съгласно която е разпоредено длъжникът З. Г. А. да заплати на кредитора Изи Финанс ЕООД гр. София сумата 1437, 50 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 451861/29.08.2022 г., сумата от 288, 70 лв., представляваща неплатена договорно възнаграждение респ. договорна лихва за периода от 28.09.2023 г. до 25.04.2024 г., , ведно със законната лихва върху главницата от 1 437, 50 лв., считано от 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 34, 52 лв. представляваща платена държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение . Във визирания едномесечен срок е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на ответника З. Г. А. .

Съдът с нарочно разпореждане е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяването на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Ищецът е предявил иск респ. съответните искове по съответния ред в указания му срок.

Не се спори между страните , че ответната страна е извършила само първата погасителна вноска по процесния кредит.

Съдът счита, че в конкретния случай са предявени по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договор за кредит, признати в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 86 от ЗЗД. Предявените искове са допустими тъй като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК в указания едномесечен срок.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на претендираните суми по 3 процесния договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника.

Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. По делото безспорно се установи, че между ищецът Изи Финанс ЕООД и ответникът З. Г. А. е налице твърдяното договорно отношение – договор з а кредит, по силата на който посоченото дружество е отпуснало сумата 1500 лв. на последния, който факт не се оспорва и от ответника, който дзоговор за кредит е редовно сключен видно от заключението на вещото лице В. Р. по назначената по делото съдебнотехническа експертиза . Ответникът поел задължение да върне заетата сума, ведно с договорна лихва на 24 месечни погасителни вноски, като първата била с падеж 28.09.2023 г., а последната с падеж 18.08.2024 г. По делото е безспорно, тъй като от представените писмени доказателства – твърдяните разписка за извършено плащане и разписка № 0700019636075890 от които да се установява , че кредитополучателят А. е получил сумата 1500 лв. по отпуснатия кредит на каса на Изипей АД.

С оглед представеното доказателство съответния имейл , за който не са посочени доказателства , че е приет от длъжника , съдът намира , че не е била обявена тогава – на дата 16.05.2023 г. на длъжника предсрочната изискуемост на задълженията по сключения между тях договор за кредит.Въпреки това с връчването на длъжника на исковата молба и приложенията към нея – респ. и процесния имейл , съдът приема , че същата предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит е била връчена надлежно на длъжника. Въпреки това , съдът намира , че дори и да не е била съобщена по надлежен път предсрочната изискуемост на цялото задължение на длъжника – ответник по процесния договор за кредит преди подаването на съответното заявление за инициирането на заповедното производство по чл. 410 от ГПК срещу него , то не би могло да се отрече съществуването в полза на кредитора на вземането му за неизплатената част от задължението , което включва сбора на всички непогасени вноски с настъпил техен падеж към момента на приключване на устните състезания по делото по аргумент на разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК, респ. към същата дата са налице падеж на всички вноски по процесния договор . .

Съдът намира, че по отношение на процесния договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Същият има характер на потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания, уредени в ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.