Решение № 23256 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23256 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110120089 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Р. Д. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 93,98 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.07.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,21,44 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г.,5,68 лева сума за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до 30.07.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,1,94 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г.

В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно правоотношение,при което ответницата Б. в качеството на клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за периода м.05.2021 г. до м.07.2021 г. стойността на доставена топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 93,98 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва от 21,44 лева. С исковата молба са претендирани сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца съществува правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да 1 постанови решение,с което да бъдат уважени исковете.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище за допустимост,но неоснователност на исковете. Сочи се,че ответницата не отговаря за заплащане на задълженията,защото има и друг ползвател на имота. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение срещу Р. Д. Б. за сумите от 93,98 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.07.2021 г.,21,44 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г.,5,68 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2021 г. до м.07.2021 г.,1,94 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 48300/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт от 20.03.2015 г. М Й С и Р. Д. Б. са дарили съсобствения си недвижим имот в гр.С над магазините,ап.2,като са запазили вещно право на ползване върху имота.

Представена е декларация за отказ от вещно право на ползване,подписана от Р. Д. Б. на 13.08.2021 г.

Установява се,че на 06.02.2005 г. Р. Д. Б. е поискала от „Т С“ЕАД откриване на партида.

С договор от 25.10.2001 г.,сключен между „Т С“ЕООД и етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост на ***** и ***** са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

Прието е съобщение към фактура с получател Р. Д. Б. и издател „Т С“ЕАД от 31.07.2022 г.

Установява се от договор,сключен на 03.06.2020 г.,че „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

Според справка от НБД „Население“ М Й С е починала на 17.04.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

2

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В настоящия случай следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергия и размерът на вземането,а в тежест на ответната страна е възложено доказването,че е изпълнила точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,предвид които паричната сума е недължима. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от събщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 09.08.2024 г.

Съдът счита,че от събраните в хода на производството доказателства може да бъде възприето,че договорно правоотношение към процесния период между страните съществува – дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,в това число в сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответницата Б. е клиент на топлинна енергия,защото е вещен ползвател на топлоснабдения имот,за което по делото е представен нотариален акт. В хипотезата,когато върху имота има учредено вещно право на ползване,именно ползвателят,който има правомощието да си служи с имота,е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия. Неоснователен е доводът на ответницата Б. чрез назначения особен представител,че не е единственото лице,което е задължено да заплаща стойността на доставена топлинна енергия,тъй като се установява,че другата ползвателка е починала през 2019 г.,т.е. към процесния период единствен ползвател на имота е именно ответницата Б.. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или ползвателят на имота,а по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона договорното правоотношение възниква при отчитане притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. За да счете,че ответницата Б. е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия към процесния период,съдът взе предвид и подадената молба за откриване на партида от ответницата Б.,с която ответната страна предлага да встъпи в договорно правоотношение с ищцовото дружество. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че е доказано съществуването на договорно правоотношение между страните. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството ищец. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на топлинна енергия е заплатена в срока,предвиден според общите условия – 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.

Доказването факта на плащане е възложено в тежест на ответната страна,която следва да докаже,че е изпълнила задълженията,с което да обоснове,че искът е недоказан по основание. В хода на производството не са представени 3 доказателства стойността на доставена топлинна енергия да е заплатена,поради което съдът счита,че искът е доказан по основание,а и по размер за сумата от 93,98 лева,в която насока в писмения отговор изрично се сочи,че липсва спор относно начина на разпределяне на топлинна енергия.

Съдът приема,че е доказана и исковата претенция за сумата от 5,68 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.-м.07.2021 г. Общите условия на дружеството доставчик регламентират,че сумата за дялово разпределение купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача,който от своя страна превежда сумата на дружеството,което реализира дялово разпределение.

Отчитайки клаузата на чл.36 от общите условия на дружеството доставчик,съдът намира,че искът за сумата от 5,68 лева е доказан по основание и ищецът има право да претендира изпълнение на това задължение.

Изводът на съда,че исковете са основателни налагат да бъде разгледано своевременно формулираното възражение за погасителна давност в писмения отговор. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.

Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Съдът счита,че възражението за давност е основателно за задължението за доставена топлинна енергия за м.05.2021 г.,което е платимо в периода 01.06.-15.07.2021 г. и се явява неоснователно за задълженията за м.06.2021 г. и за м.07.2021 г.,които са платими съответно в периодите 01.07.2021 г. – 15.08.2021 г. и 01.08.2021 г. – 15.09.2021 г.,тъй като към предявяване на иска – на 09.08.2024 г. е изминал период от време,по-кратък от три години. Съдът счита,че задълженията за суми за дялово разпределение за периода м.06.и м.07.2021 г. се явяват погасени по давност,тъй като за изпълнението на тези задължения няма срок,уреден в общите условия и при съобразяване правилото на чл.114 от ЗЗД изискуемостта настъпва,считано от възникване на задължението. При това положение тези задължения са възникнали през м.06.2021 г. и м.07.2021 г. и към 09.08.2024 г. е изминал период от време,по-дълъг от три години. Така мотивиран,съдът приема,че искът за главница подлежи на уважаване за сумата от 68,15 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне,както и искът за сумата от 5,68 лева за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва е обусловено от доказване,че парично вземане е изпълнено неточно във времево отношение,при което за периода на забавата кредиторът отговаря за заплащане на обезщетение. Когато задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или следваща послединя ден от срока,длъжникът изпада в забава,докато ако задължението няма падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо отправяне на покана. Съдът счита,че искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по основание,защото предвид наличието на регламентиран срок за плащане главницата за топлинна енергия,задължението възниква като срочно,а предвид липсата на плащане към периода,за който е претендирана мораторна лихва искът е доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 17,93 лева,докато за разликата от 21,44 лева искът подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че искът за сумата от 1,94 лева 4 мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне,защото общите условия не регламентират срок за изпълнение,а същевременно ищецът не доказва да е отправил покана. Отделно от това,отчитайки неоснователността на иска за сума за дялово разпределение поради уважаване възражението за давност,съдът счита,че лихвата като акцесорно задължение също се явява недължима.