Решение № 347 от 23.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100506360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.

Постъпила е молба от ответницата Е. Д. К., с която се прави искане отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в постановеното по делото решение на въззивния съд, както и за неговото изменение по реда на чл. 248, ал. 1 в частта за разноските. Изложени са съображения за допусната очевидна фактическа грешка в съдебния акт в частта, с която е присъдена сумата от 745,58 лв. в полза на ищцата Б. Ф., както и мораторна лихва за периода 30.11.2016 г. - 11.04.2017 г. Излага доводи, че с първоинстанционното решение са присъдени разноски в полза на ищцата са в завишен размер, а присъдените в полза на ответницата - в занижен. Прави искане за преразглеждане на съдебните разноски, присъдени от първоинстанционния съд и за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Поддържа, че присъдените допълнително разноски в размер на 220,05 лв. с въззивното решение са недоказани и в завишен размер.

Постъпил е писмен отговор от ищцата Б. Ф., с който са развити доводи за неоснователност на молбата.

Постъпило в становище от насрещната страна Е. Д. К., с който поддържа изложените в сезиращата молба съображения.

Софийски градски съд, въз основа на изложените в искането по чл. 247 ГПК и чл.

248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

По искането с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК:

1

Според нормата на чл. 247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето.

За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената воля, обективирана в диспозитива на същото. По този ред могат да се поправят единствено грешки, допуснати в някои от елементите на решението, съставляващи неговото съдържание. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението /така решение № 347/30.07.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 157/27.06.2016 г. по гр. д. № 6645/2014 г. на ВКС, I г.о. и др./ Такава грешка в съдебното решение може да бъде допуснатата аритметична грешка при пресмятане на сумите, пропускането да се изрази в решението на част от формираната воля на съда /така решение № 285/ 16.01.2018 г. по гр. д. № 5261/2016 г. на ВКС, IV г.о./, непосочване на имената на страните в диспозитива на съдебния акт /така решение № 64/01.08.2017 г. по гр. д. № 3004/2016 г. на ВКС II г.о./ и др.

С оглед изложеното, в настоящия случай в мотивите към решението съдът е приел, че е сезиран с иск за сумата от 3737,28 лв., представляваща ½ част от направени от ищцата необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения апартамент № 3, находящ се в гр. София, ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 30.11.2016 г. до датата на депозиране на ИМ в размер на 138,35 лв. В мотивите към решението въззивният съд е формирал воля за основателност на претенцията за разноски, като е приел, че съобразно дела си в съсобствения апартамент ответницата-съсобственик дължи доказаните по делото действително направени разноски за ВиК инсталация - до размера на ½ от 1491,16 лв., т. е. дължи сумата от 745,58 лв. Съдът е формирал воля за основателност на претенцията за ищцата за мораторна лихва върху уважения размер на претенцията за необходими разноски до размер на сумата от 27,55 лв. Така формираната воля е изразена в диспозитива на съдебния акт, с който ответницата Е. Д. К. е осъдена да заплати на ищцата Б. Ф. сумата от 745,58 лв., представляваща ½ част от направените от ищцата необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения на страните апартамент № 3, находящ се в гр.

София, както и сумата в размер на 27,55 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2016 г. - 11.04.2017 г. Следователно не е налице несъответствие между формираната в мотивите към съдебния акт воля и нейното външно изразяване в диспозитива. Изложени са мотиви и е постановен съответен диспозитив по така предявените искове, поради което не е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението. Съдът намира за необходимо да отбележи, че за страната не е допустимо чрез искане за поправяне на очевидна фактическа грешка да се замести веднъж вече формираната воля на въззивния съд по същество относно основателността на така предявените искове /така решение № 124/15.03.

2021 г. по т. д. № 1374 по описа за 2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение/.

Предмет на преценката при постановяване на решение, с което съдът се произнася по 2 подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка, не е основателността на предявените искове. В производството по чл. 247 ГПК съдът не разполага с правомощието да се произнася по съществото на спора, а следва само да съпостави действителната воля, изразена в мотивите към основното решение с диспозитива на същото, т. е. само да констатира вече направените изводи по основателността на иска, както е разяснено в решение № 245/22.10.2012 г. по гр. д. № 277/2012 г. на ВКС, II г.о.

Предвид изложеното молбата, съдържаща искане по чл. 247, ал. 1 ГПК, следва да се остави без уважение.

По искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК:

Искането по чл. 248 ГПК е депозирано в срок /в месечен срок от постановяването на съдебното решение/ от страна в производството, притежаваща правен интерес.

Искането за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се направи във всяка инстанция за направените в производството пред нея разноски.

Решението в частта относно разноските може да бъде отменено или изменено от горна инстанция, само ако е последица от отмяната или изменението му в обжалваните части. Ето защо е недопустимо от настоящата въззивна инстанция преразглеждането изцяло на разноските по реда на чл. 248 ГПК, които СРС е присъдил в производството пред първа инстанция. В тази част молбата следва да бъде оставена без уважение.

В хипотеза на частично уважаване на предявените искове от въззивната инстанция, какъвто е настоящия случай, на страната, в чиято е полза е въззивното решение се дължат, както съответната част от разноските във въззивното производство, така и съответната част от разноските в първоинстационното. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от исковете. С постановеното по делото решение Е. К. Д. е осъдена да заплати на Б. Ф. сумата от още 220,05 лв. - сторени разноски в производството пред СРС.

Предвид изложеното съдът, като взе предвид доказателствата за направените от ищцата Б.

Ф. разноски в първоинстанционното производство /л. 91, л. 104, л. 278, л. 338-339/ намира, че с оглед изхода на спора ответницата дължи сумата от 154,37 лв. - разноски за първата инстанция, вместо 220,05 лв. Предвид изложеното постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за дължимите за разноски за първоинстанционното дело.

В случая въззивното решение не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК и същото следва за определението по чл. 248 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ решение от 22.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 6360/2021 г. по описа на СРС, II „E“ въззивен състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. К. да заплати на Б. Ф. сумата от 154,37 лв. - сторени разноски в производството пред СРС, вместо 220,05 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. К., в частта, с която е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и искане за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на решение от 22.08.2022 г. по в. гр. д. № 6360/2021 г. по описа на СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4