Решение № 110 от 17.12.2021, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр.Мадан, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100119 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК от П. Е. ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, вх. А, ет.2, ап.11, чрез пълномощника адв. И.

А. А. против ЕМ. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. П. Х. № *, вх. *, ет. * ап. * и ХР.

С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ****, вх.*, ет.9, ап.* за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност сумата от 6 905 лв. /шест хиляди деветстотин и пет лева/, от която сума - главница в размер на 4 585 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и пет лева/, договорна възнаградителна лихва в размер на 1 320 лв./ хиляда триста и двадесет лева/ за периода - 10.09.2018г. - 10.08.2020г. и неустойка в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, произтичащи от Договор за паричен заем № 00369-63 от 09.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20205430100294, по описа на Районен съд-Мадан;

Ищецът твърди, че след проведено заповедно производство в полза на П. Е. ООД, ЕИК ***срещу ответниците в настоящото производство била издадена Заповед за изпълнение № 122 от 17.11.2020г. по ч.гр.д.№ 20205430100294 по описа за 2020г. на Районен съд-Мадан за процесните вземания. Срещу издадената заповед за изпълнение били депозирани възражения от ответниците, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Твърди се, че с Договор за паричен заем № ... с нотариална заверка на подписите рег.

№ ...от ..г. на К. Д., нотариус с район на действие PC-К., с рег.№ **на НК ищецът като заемател бил предоставил по банков път на ЕМ. Л. Д. като заемател и ХР. С. Д., солидарен длъжник, паричен заем в размер на 5 000 лв. Срокът на заема е бил 24 месеца, с условия и начин на изплащане уговорени в погасителен план на основание чл. 3 от Договора, а именно 23 месечни вноски по 378.33 лв. всяка и една последна 24 вноска в размер на 378.34 лв., включващи главница и договорна възнаградителна лихва. Заемната сума била предоставена на 09.08.2018г. по посочена от длъжниците банкова сметка. За погасяване на договорното си задължение заемателите направили 9 вноски за периода 25.09.2018г.- 15.07.2020г. като внесли обща сума в размер на 3 175 лв., след което преустановили плащане по заема си.

1

Към момента договорът е изтекъл, но въпреки това остатъкът от заемната сума не е заплатен. Дължимата сума от длъжниците към момента била в размер - главница в размер на 4 585 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 1 320 лв. за периода - 10.09.2018г. 10.08.2020г. Съгласно чл. 6 от договора за паричен заем, при забавяне на плащане, на която и да е от дължимите погасителни вноски, описани в погасителния план, неразделна част от договора или при неплащане в срок задължението си за връщане на заемната сума с повече от 15 календарни дни заемателите дължат неустойка в размер на - 1000 лв. С оглед разпоредбата на чл.7 от договора при забава в изпълнението на някое от поетите задължения в договора от страна на заемателите, заемодателят има право, на основание Гражданския процесуален кодекс, да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички дължими вземания, които има срещу заемателите, в това число главница, лихви и неустойка. Твърди се, че общото задължение на длъжниците е в размер на 6 905 лв., от която сума - главница в размер на 4 585 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 1 320 лв. за периода - 10.09.2018г. - 10.08.2020г./и неустойка в размер на 1000 лв. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответниците чрез процесуалния им представител адв. К.Г., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответниците твърдят, че са изпълнили изцяло задължението си по процесния договор за паричен заем, който бил сключен за сумата от 5000 лева. Ответниците посочват, че са изплатили на дружеството- ищец сумата от 5930 лева, за което били представили 17 бр. вноски бележки. Посочва се, че с определение № 48/21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 294/2020 г. на РС Мадан било постановено, че чл. 3, б. „е“ и б. „з“ и чл. 6 от договора за паричен заем били неравноправни, съпоставяйки ги с изискванията на чл. 19, ал. 4 чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, като същите клаузи били определени като нищожни. Прието било, че процесният договор е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото действителният размер на възнаградителната лихва по договора бил 65,38 %, а не посочения в чл. 3, ал. 1, б. „е“ от договора 40.8%. ГПР възлизал на 89,0072%, а не посоченият в договора 49,65%. Посоченият ГПР противоречал на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което били нищожна клаузата на чл. 5 от договора; клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща задължение за неустойка била нищожна като противоречаща на чл. 21, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК. Районният съд бил изяснил и установил, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, защото посоченият ГПР 49,65 % не отговарял на действителния. Ответниците възразяват, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и че не дължат лихва и други разходи по кредита, а само чистата стойност, която е в размер от 5000 лева. По изложените съображения молят за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ответниците. С оглед изложените в отговора на исковата молба съображения твърдят, че процесният договор за паричен заем бил недействителен, като се дължало връщане единствено на чистата стойност на кредита, която била в размер от 5000 лева. Доколкото насрещните ищци били заплатили сумата от 5930 лева във връзка с твърдяното правоотношение, посочват, че са се обеднили със сумата от 930 лева, съставляваща горницата над чистата стойност на кредита, с която сума ответникът по насрещния иск се бил обогатил за тяхна сметка. Оспорват по съдържание представения от първоначалния ищец документ - банкова референция изх. № 191/230/28.06.2020 г., според която по кредита били платени само 9 вноски за общо 3175, лева. Излагат се съображения за недействителност на договора, както и на отделни негови клаузи. Посочва се, че при формулировки относно лихвения процент, ГПР и неустойка в договора, като потребители насрещните ищци не можели да преценят дали реалните икономически последици, каквито има за тях договора за кредит. На съглашението бил придаден вид, че заемът се предоставя при много по-ниска лихва. Молят да бъде осъден ответникът по насрещния иск да им заплати сумата от 1715 лева като получена без правно основание, ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. /дата на депозиране на насрещния иск/ до окончателно изплащане на вземането.

В срока за отговор на насрещната искова молба, такъв е постъпил от Профи Експерт ООД, с който се взема становище за неоснователност насрещния иск. Посочва се, че общата сума, която длъжниците е следвало да заплатят по договора възлизала на 9080 лева. Оспорва представените от насрещната страна вноски бележки с дати 2018/11/22, 2018/09/25, 2

2018/12/20, 2019/05/21, 2019/04/23, 2019/03/22/, 2019/02/27, 2019/01/29, 2019/06/23,

2019/07/29 като посочва, че в същите не е упоменато изрично като основание процесния договор за заем. Представената от ищеца банкова референция била коректна. Неправилни били и изводите относно нищожността на договора за паричен заем. Всички параметри на договора били законосъобразни и съобразени с изискванията на действащата нормативна уредба по време на сключването на договора - 09.08.2018 г. Посочва, че цитираното от насрещната страна определение № 48 от 21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 294/2021г. на РС Мадан е обжалвано пред ОС Смолян и се чака произнасяне по жалбата. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск. Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 294/2020 г. по описа на РС Мадан, предявените с първоначалната искова молба вземания съответстват на тези по издадената по реда на чл.

417 от ГПК заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжниците, като в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от последните. Исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Представен е договор за паричен заем № ... г., сключен между П. е. ООД, в качеството на заемодател и ЕМ. Л. Д. – заемател и ХР. С. Д. – солидарен длъжник, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателите сумата от 5000 лева. Срокът на договора бил 24 месеца при 23 бр. месечни погасителни вноска в размер на 378,33 лева и една месечна погасителна вноска в размер на 378,34 лева, включваща главница и лихва, с падеж на последната погасителна вноска 09.08.2020 г. Договорената лихва за периода на кредита възлизала на 81,60 %, а фиксирания годишен лихвен процент по заема 40,8%, при общ размер на всички плащания 9080 лева, ГПР 49,65%. Договорът е сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег. № 27652 от 09.08.2018г. на нотариус Калин Димитров, с район на действие РС Кърджали.

Като доказателство по делото е прието платежно нареждане, видно от което заемната сума от 5000 лева била преведена по банкова сметка на заемополучателя ЕМ. Л. Д., за което е представена и разписка удостоверяваща получаването по банков път на заемна сума съгласно договор за паричен заем от 09.08.2018г. подписана от заемополучателя ЕМ. Л. Д..

От ищеца е представена банкова референция от 28.09.2020 г. от Райфайзенбанк България, видно от която за периода от 09.08.2018г. до 24.09.2020 г. по банкова сметка с титуляр Профи Експерт ООД са постъпили суми в размер на 370 лева на 25.09.2018г.; 385 лева на 18.10.2018г., 250 лева на 30.08.2019г., 390 лева на 11.11.2019г., 390 лева на 09.12.2019г., 390 лева на 08.01.2020 г., 400 лева на 12.02.2020г., 400 лева на 11.05.2020г., 200 лева на 15.07.2020 г., наредител на сумите е посочен ответникът Е. Л. Д..

Общият размер на внесената сума от ответниците съгласно представената банкова референция от 28.09.2020г. възлиза на 3175 лева.

От ответниците са представени 15 бр. вноски бележки /л. 27 – л. 41 д/, от които се установява внасянето на следните суми от страна на заемополучателя по банкова сметка на дружеството- ищец при Райфайзенбанк ЕАД, на 08.01.2020 г. – 390 лева, на 11.11.2019 г. – 390 лева, на 22.11.2018 г. – 380 лева, на 25.09.2018г. – 370 лева, на 08.10.2019г. – 400 лева, на 20.12.2018г. – 380 лева, на 21.05.2019г. – 380 лева, на 23.04.2019г. – 380 лева, на 22.03.2019г. – 380 лева, на 30.08.2019г. – 250 лева, на 09.12.2019 г. – 390 лева, 27.02.2019 г. – 380 лева, 29.01.2019 г. – 390 лева, на 26.06.2019 г. – 220 лева, на 29.07.2019 г. – 250 лева или общо 5330 лева. Представени са и 2 бр. извлечения от извършени транзакции, съгласно които на 11.05.2020 г. заемополучателят ЕМ. Л. Д. е превел по сметка на ищеца сумата от 400 лева, с основание: Плащане на вноска и номер на договор 00369-63, а на 15.07.2020 г. заемополучателят Е. Л. Д. е превел по сметка на дружеството ищец сумата от 200 лева, с основание „плащане на вноска по номер на договор 00369-63“ По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза вх. № 1709/11.10.2021 г, съгласно което внесената сума по сметка на П. е. ООД погасяваща задължения по кредита е 5930 лева. В о.с.з. от 19.10.2021 г. е вещото лице уточнява, че сумата от 5930 лева е определена въз основа на представените вноски бележки на ответниците. Съобразно зададените параметри в договора за кредит вещото лице е изготвило няколко варианта за погасителен план, като първият е изчислен на базата на 24 3 вноски по 378,33 лева, включващи по равно главница и лихва, вторият е изчислен на базата на 24 вноски по 378,33 лева, включващи главница и лихва, при който главницата намалява с погасените вноски и третият вариант е отново 24 вноски, но при ГЛП 40,80 лева и ГПР 49,65 % лева, като в този случай съгласно заключението погасителната вноска възлиза на 308,10 лева. По отношение на поставения въпрос относно действителния размер на възнаградителната лихва и ГПР вещото лице отново е предоставило три варианта. Съгласно първият вариант при главница от 5000 лева и лихва 4080 лева, общо дължима сума от 9080 лева, 24 равни вноски от 378,33 лева, в които главница и лихва са равни, при лихвен процент на възнаградителната лихва 40,80 % ГПР възлиза на 89,0142 %. Съгласно втория вариант при главница 5000 лева, лихва 4080 лева, общо дължима сума 9080 лева на 24 равни вноски от 378,33 лева, в които лихвата е върху намаляваща главница, при лихвен процент на възнаградителната лихва от 65,383 % ГПР е 89,0072%, а при третия вариант – при лихвен процент на възнаградителната лихва от 40,80% и ГПР от 49,65% дължимата лихва възлиза на 2394,47 лева, общо дължимата сума на 7394,47 лева, платима на 24 вноски в размер на 308,10 лева всяка. По делото е допусната и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вх. № 1915/08.11.2021 г., според която съгласно представената справка от Райфайзенбанк ЕАД вх. № 1790/21.10.2021 г., за извършени преводи по сметка на П. е. ООД от ответниците за периода от 25.09.2018 г. до 15.07.2020 г. общо платената сума по сметка на ищцовото дружество възлизала на 6715 лева. Посочени са плащания както следва: