Определение № 390 от 01.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Варна, 01.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа доК.дваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000277 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от името на К. И. К. срещу разпореждане №260003/10.01.2025г. по ТД 81/2020(електронно дело № 20203200900081 от ЕИСС) по описа на ОС – Добрич, с което е била уважена молба на ищеца „БАНКА ДСК.Д за издаване на изпълнителен лист за присъдени с влязъл в сила акт разноски.

Частната жалба е подадена лично от осъдения ответник срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 407 ал.1 ГПК).

Спазен е едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 ГПК, отчитан от уведомяване на длъжника за упражнените по листа права на взискателя с покана за доброволно изпълнение. Внесена е таК. за настоящото обжалване, жалбата отговаря и на останалите изисК.ния по чл. 275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Насрещната страна е упражнила правото си на защита в срока за отговор по връчена на пълномощника й жалба.

Жалбоподателят

К. се оплаК. за неправилна преценка на предпоставките за издаване на искания изпълнителен лист, като сочи, че съдът не е отчел частичното обезсилване на постановен акт срещу солидарни длъжници и съответно частичното отпадане на отговорността за вече определените общо разноски. С доводи за нарушено правило по чл. 78 ал. 4 ГПК моли постановеното издаване на изпълнителния лист само срещу него за цялата присъдена сума да бъде отменено и съответно да не се уважава молбата на кредитора за частта от разноските, съответна на преК.тената част от претенцията.

Като насрещна страна м о л и т е л я т „БАНКА ДСК.Д, поискал издаването на спорния изпълнителен лист, чрез юрисконсулт е обосновал становище за неоснователност на жалбата, като е заявил, че с въззвино решение са установени като солидарни задължения всички вземания на банката, вкл. и тези за присъдени разноски, а смъртта на един от солидарните 1 длъжници не освобождава от отговорност другия солидарен длъжник. Моли за потвърждаване на обжалвания акт.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Производството пред Окръжен съд - Добрич е било водено по предявен от банката иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение, издадена срещу две солидарно задължени лица кредитополучателка К.К.К. и съдлъжник К. И. К.. Установителната претенция е била частично уважена с присъждане на разноски за заповедно производство и за първа инстанция. По реда на въззивния контрол определянето на разноски е потвърдено също като ОБЩО задължение на двамата осъдени длъжници до размери от 4097.23лв и 144.49лв за заповедно производство и 5060.45лв за първата инстанция, като допълнително са определени и 144.48лв за въззивната инстанция. В хода на касационно обжалване ответницата К. е починала и след установен отказ от наследник по закон, ищецът не е предприел действия по насочване на иска срещу други нейни правоприемници. С определение №50055/17.10.2024 по к.т.д. 670/22г на ВКС е констатирана пречката за продължаване на упражняване на правото на иск за това вземане и производството е било преК.тено спрямо това лице и правоприемниците му, като постановените спрямо него актове са обезсилени.

Производството в останалата част по спора, воден вече само спрямо ответника К. е приключило с недопускане на касационен контрол по същество, без да бъде разглеждано определянето на разноските.

След стабилизирането на аК. по същество на въззивната инстанция, ищецът е поискал издаване на изпълнителен лист за потвърдените и присъдени с решението на Апелативен съд - Варна разноски само срещу ответника К..

При така установените обстоятелства въззивният съд намира оплаК.нията на жалбоподателя за основателни. Снабдяването на кредитора с изпълнителен титул за присъдени разноски се основава на окончателно стабилизиран акт, в който е определен точен размер на задължението, присъдено като общ, а не солидарен дълг. За разлика от изрично посочена солидарност на установяваното по реда на чл. 422 ГПК кредитно задължение, съдът нито в първата, нито във въззивната инстанция не е определил такъв характер и на възложената на ответниците отговорност за разноски.

Пасивната солидарност на ответниците(обикновени другари), на която всъщност се е позовал молителя(поискал издаване на изпълнителния лист само срещу един от тях, но за целите суми), не се предполага, а следва да бъде установена като произтичаща от закон или договор и постановена изрично при присъждането на разноските. В случая обаче, такова присъждане няма и посочените като дължими от двамата ответници суми са установени като общи, т.е. сборни техни разделни задължения и при липса на друго уточнение, те се считат възложени в равни квоти.

При сезирането на съда с искане за легитимиране с изпълнителен лист само спрямо К., съдът е следвало за отчете, че неговото лично задължение не надхвърля половината от общо присъдените суми. Зачитането на обезсилването на частите от съдебните актове по същество по отношение на починалата първа ответница ограничава и действието на постановените 2 диспозитиви за определени в нейна тежест разноски и затова ищецът може да се ползва от тях като влязъл в сила изпълняем акт по чл. 404 ГПК само за останалата необезсилена част, удостоверяваща само задълженията на К..

В заключение, въззивният състав споделя извода за основателност на молбата на кредитора, легитимиран с влязло в сила определение за присъждане на разноски, само за половината от определените сборни задължения, възложени общо на ответниците и само за тези части обжалваното разпореждане за уважаване на основателното искане следва да се потвърди. За горниците над присъдените разделно части до поисканите от молителя общи суми изпълняемо основание спрямо К. липсва. Молбата на кредитора е неоснователна и следва да се отхвърли, след съответна отмяна на неправилното разпореждане.

По тези съображения и на основание чл.278, във вр. с чл. 406 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане

№260003/10.01.2025г. по

ТД

81/2020(електронно дело № 20203200900081 от ЕИСС) по описа на ОС – Добрич, с което е била уважена молба на ищеца „БАНКА ДСК.Д за издаване на изпълнителен лист срещу К. И. К. за присъдени с влязъл в сила акт разноски за сумите над 2048,62лв. и над 72,25лв за заповедно производство; над 2530,23 лв. за първа инстанция и над 72.24лв. за въззивна инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца „БАНКА ДСК.Д за издаване на изпълнителен лист срещу К. И. К. за присъдени разноски над 2048,62лв. до 4097,23лв. и над 72,25лв. до 144,49 лв. за заповедното производство, над 2530,23 лв. до 5060,45лв. за първа инстанция и над 72,24лв. до 144,49 лв. за въззивна инстанция.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист за тези горници.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане

№260003/10.01.2025г. по

ТД

81/2020(електронно дело № 20203200900081 от ЕИСС) по описа на ОС – Добрич, с което е била уважена молба на ищеца „БАНКА ДСК.Д за издаване на изпълнителен лист за присъдени с влязъл в сила акт разноски до половината от размерите на ОБЩИТЕ задължения на двамата осъдени ответници, дължими само от К. И. К. до размери 2048,62лв. и 72,25лв. за заповедно производство; 2530,23 лв. за първа инстанция и 72,24лв. за въззивна инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (ТР ОСГТК № 5/2015 г.)

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4