Решение № 2780 от 19.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11373/2023
- Вид
- Решение № 2780
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2780 гр. Варна, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110111373 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу „В. к.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., бл. ...., ....., искове, както следва:
- с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД (противоречие със закона) - за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем № 5869844/10.11.2022 г., сключен между П. Х. Н. - заемател, и „В. к.“ АД - заемодател;
- с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД (заобикаляне на закона) - за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем № 5869844/10.11.2022 г., сключен между П. Х. Н. заемател, и „В. к.“ АД - заемодател; в евентуалност:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗПП (поради накърняване на добрите нрави) за прогласяване на нищожност на клаузата, предвидена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5869844/10.11.2022 г., сключен между П. Х. Н. - заемател, и „В. к.“ АД - заемодател, с която е начислена такса експресно разглеждане в размер на 496,56 лева, както и на клаузата, предвидена в чл. 4, ал. 2 от 1
Договора, с която е начислена неустойка в размер на 330,96 лева за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Ищцата твърди, че между нея като заемател и „В. к.“ АД като заемодател бил сключен Договор за паричен заем № 5869844/ 10.11.2022 г., с който ответното дружество й предоставило заемна сума в размер на 700 лева при годишен лихвен процент от 40,32% и годишен процент на разходите 49,48%, със срок на погасяване 12 месеца и размер на погасителната вноска 113,22 лева. Твърди, че сумата, отпусната в полза на ищцата, е била усвоена от същата.
Сочи, че в чл. 1, ал.3 от Договора в тежест на заемателя е начислена такса в размер на 496,56 лева за предоставена „допълнителна услуга по експресно разглеждане“, която такса съгласно ал. 4 от същия член се разсрочва и включва в месечната вноска, като след начисляването й не става ясно какъв точно е размерът на месечната вноска. С чл. 4, ал. 1 е предвидено задължение заемателят да представи в 3-дневен срок от сключване на Договора обезпечение, което да отговаря на изрично посочени в Договора изисквания – физическо лице поръчител или банкова гаранция, която да е равна на цялото задължение по кредита, без да е посочен конкретен размер, като за неизпълнението на това задължение се начислява неустойка в размер на 330,92 лева, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора.
Заявява, че клаузата, с която е уговорена такса за експресно разглеждане, както и посочената неустоечна клауза, са нищожни. Позовава се на чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т.10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда твърдения, че отразеният в договора ГПР не съответства на действителния прилаган такъв.
Твърди приложение на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „В. к.“ ООД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и настоява същият да бъде отхвърлен. Оспорва приложимостта на чл. 22 ЗПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата П. Х. Н. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 46765/11.06.2024 г., чрез адв. Т. Ч. от АК - Бургас, поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответното дружество „В. к.“ ООД не се представлява. С молба вх. № 46701/11.06.2024 г., чрез адв. А. Н. от АК - Монтана, поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между ответника като заемодател и ищцата като заемател е сключен Договор за паричен заем № 5869844 от 10.11.2022 г. за предоставяне на заемна сума от 700 лева при следните условия: срок на заема - 12 месеца, брой вноски -12, размер на погасителната вноска - 113,22 лева (главница, лихва и такса експресно разглеждане), фиксиран годишен лихвен процент - 40,32%, лихвен % на ден, приложим при отказ от договора до 14-ия ден - 0,11%, ГПР - 49,48%.
2
Видно от представения по делото договор, в чл. 1, ал. 3 на същия е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 496,56 лева; с чл. 1, ал. 3 е уредено, че страните се съгласяват таксата по ал. 2 да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл. 4, ал. 1, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) поръчител физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представянето й, да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по безсрочен трудов договор; да има при настоящия си работодател минимален стаж от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „просрочие от 0 до 30 дни“, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; 2) банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, със срок на валидност 30 дни след падежа за плащане по Договора. С ал. 2 на същия член страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 330,96 лева, платима разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 140,80 лева, а общото задължение по кредита е в размер на 1689,60 лева.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, както и тези на ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20, и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Наведените от процесуалния представител на ищцата твърдения за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона, а именно с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален допустим размер на ГПР, съдът намира за основателни.
С нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай в чл. 2, т. 7 от сключения между страните договор е посочено, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 1358,64 лева, като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8. В т. 8 на същия член годишният процент на разходите е посочен като стойност, като е отразено, че при неговото изчисление са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
Посочената в чл. 2, т. 7 обща сума, дължима от потребителя, в размер на 1358,64 лева е формирана от чистия размер на предоставената със заема сума - 700 лева, договорна лихва 3 от 40,32% - 162,08 лева, и таксата за експресно разглеждане - 496,56 лева. Както посочва самият заемодател в същата точка на съставения от самия него договор, тази обща сума представлява сбор от заемната сума (предоставена на заемателя) и общите разходи по кредита. Т. е., заемодателят е напълно наясно и в сочената договорна клауза сам обявява, че таксата за експресно разглеждане представлява разход именно по кредита. Съгласно цитирания по-горе чл. 19, ал. 1 на ЗПК общите разходи по кредита - преки или косвени, следва да бъдат включени в ГПР. В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (Определение № 811 от 01.04.2024 г. по т. д. № 670/2023 г., ВКС, I ТО). В посочения в процесния договор ГПР от 49,48% обаче таксата за експресно разглеждане не е включена; при включването й ГПР значително надвишава допустимия размер, установен с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно константната съдебна практика, невярно посоченият ГПР, който не включва всички необходими компоненти, е равнозначен на непосочен ГПР, което предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора.
Само за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя довода на процесуалния представител на ищцата, че в ГПР би следвало да е включена и сумата от 330,96 лева, начислена к а т о неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора. С чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК изрично е уредено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Въпросната неустойка обаче води до нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 - поради заобикаляне на закона.
Уговарянето на клаузата за задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 4, ал.
1 на договора с многобройни изисквания - част от тях напълно необосновани (като възраст на поръчителя или изминал срок на стажа му при настоящия работодател), по т. 1 свързани с набавянето на ред документи и справки (от работодателя за доходите и стажа, от БНБ за кредитната история, от НАП за евентуални кредити или поръчителство, ако са декларирани), по т. 2 на практика невъзможни (за потребителя би било по-лесно да получи банков заем, отколкото исканата банкова гаранция) - с изключително кратък тридневен срок за изпълнение създава само по себе си предпоставки за неизпълнението от страна на заемателя на поставените изисквания и начисляване на неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Включена към погасителните вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за допустимия максимален размер на ГПР, като съдът намира, че именно последното е и целта, с която клаузата за нея е въведена в договора. Този извод се подкрепя и от необосновано високата цена на разглежданата неустойка. Същата дори не служи за обезпечение на главното вземане, но за сметка на това съставлява 47,28% от заемната сума и е повече от два пъти по-висока от обявената цена за целия кредит, каквато се явява възнаградителната лихва. Освен това, за сравнение, уговорената в чл. 8, ал. 4 неустойка за забава от 61 дни в плащането, включително на цялото задължение по договора, е в размер на 30 лева - т. е. 11 пъти по ниска от неустойката по чл. 4, ал. 2.