Решение № 304 от 22.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101748 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета на общината К. К., действащ чрез пълномощника си адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 466 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 743/2024 год. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 289/25.07.2024 г., постановено по гр. д. № 464/2024 г. по описа на РС – Велинград, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че [община], ЕИК[ЕИК], дължи на адвокат Г. Х. Б. - АК Пловдив сума в размер на 10 305,08 лв. адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на [община] по ч. гр. д. № 1072/2013 г. по описа на Районен съд Велинград, определено с решение № 142/13.03.2024 год. на Адвокатски съвет - Пловдив по протокол № 7/13.03.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 1

26.03.2024 год. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 207/27.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 373/2024 г. по описа на Районен съд-Велинград.

С определение № 5638 от 03.12.2025 година, постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и да основе изводите си на събраните по делото доказателства?

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е тълкувал неправилно нормите на закона като не е взел под внимание възраженията за справедливо адвокатско възнаграждение.

Касаторът заявява, че още с писмено становище в първото заседание по делото пред първоинстанционния съд е поискал да бъде постановено решение, което да е съобразено с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438 от 2022 г. по описа на СЕС, с което на практика бил възразил срещу размера на определения адвокатски хонорар. Счита, че съдът е бил длъжен и е трябвало да извърши съдебен контрол и проверка за основателността, законосъобразността и валидността на решение № 142/13.03.2024 год. на Адвокатски съвет - Пловдив, взето с протокол № 7/13.03.2024 год. Моли за частична отмяна на обжалваното въззивно решение с присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.

Претендира присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба Г. Х. Б. счита, че въззивното решение е правилно. Поддържа, че въззивният съд е разгледал всички защитни възражения на ответника. Излага съображения, че нормата, която намира приложение в настоящия правен спор, е разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и тази норма не е в обхвата на решението на СЕС, както и че решението на СЕС се отнася единствено и само до хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и касае разноските за адвокатско възнаграждение, които загубилата страна по делото следва да заплати; съдът може да намали единствено и само 2 тези разноски и то при направено своевременно възражение от другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заявява, че правилно въззивният съд бил приел, че извършените от него процесуални действия по заповедно производство по ч. гр. д. № 1072/2013 г. по описа на РС-Велинград били извършени в защита интересите на общината - нямало пропуснати процесуални срокове, неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване законните интереси на [община], като ищецът бил взел и активно участие в преговорите с процесуалните представители на „Е. Т.“ Е. и едноличния собственик на капитала, в които бил изразил становището си, което било подробно застъпено и в заповедното производство. Претендира присъждането на направените разноски по делото.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г.о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и 3 възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства).

След изведените собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, задължение на въззивната инстанция е да направи също и констатация за частичното им или пълно съвпадение с тези на първоинстанционния съд и в съответствие с последната да се произнесе по основателността на наведените във въззивната жалба оплаквания и противостоящи им защитни тези.

Извършването на тези последователни процесуални действия, насочени към постановяването на въззивното решение са гаранция както за спазване на принципа на състезателност в гражданския процес, така и за реалното осъществяване на правото на защита на страните в процеса. Необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички наведени доводи и своевременни възражения при разглеждане на спора по същество е съществено процесуално нарушение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

36, ал. 3 ЗА, въззивният съд е приел, че видно от материалите по приложеното ч. гр. д. № 373/2024 г. по описа на РС- Велинград се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение № 207/27.03.2024 г., с която е разпоредено [община] да заплати на Г. Х. Б. сумата от 10 305,08 лв. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, ведно със законната лихва за периода от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането; че срещу заповедта за изпълнение длъжникът [община] е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск, предявен в срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съдът е приел, че не е спорно между страните, че на 04.02.2019 г. [община] е упълномощила ищеца адвокат Г. Х. Б. от АК - Пловдив да го представлява по ч. гр. д. № 1072/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена форма; процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

Въззивният съд е установил, че по силата на учредената представителна власт 4 пълномощникът е депозирал молба по ч. гр. д. № 1072/2013 г. по описа на РС Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на РС- Велинград в полза на „Е. Т.“ Е. - клон София, като издадени срещу неправосубектна страна; че по тази молба заповедният съд се е произнесъл с разпореждане по ч. гр. д. №1072/2013 г., с което на молителя са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности; че в изпълнение на тези указания на съда адвокат Б. своевременно е предприел процесуални действия, че съдът е оставил молбата без разглеждане; че адвокат Б. е обжалвал разпореждането, което е отменено от окръжния съд и на първоинстанционния съд са дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

Съдът е посочил, че видно от определение № 596/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1072/2013 г. по описа на РС- Велинград, молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение е оставена без уважение, което определение е обжалвано от процесуалния представител на ответника пред ОС - Пазарджик с частна жалба, която е върната на основание чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал.

2 ГПК с разпореждане № 1726/25.09.2019 г. по ч. гр. д. № 1072/2013 г. по описа на РС - Велинград. Съдът е коментирал, че срещу това разпореждането е подадена частна жалба вх. №5027/10.10.2019 г., оттеглена от кмета на общината след постигнато между [община] и Е.-Т. Е. споразумение от 10.12.2019 г., с § 1 от което е предвидено задължение на [община] да оттегли подадените жалби с произтичащите от това последици.

Окръжен съд – Пазарджик е приел за безспорно установено между страните, че между [община] и адвокат Б. няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие, в който при условията на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата да има уговорен размер на възнаграждението, както и че видно от решение №142/13.03.2024 г., обективирано в протокол №7/13.03.2024 г., на адвокат Г. Б. от АК - Пловдив на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 10 305,08 лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. №1072/2013 г. по описа на РС - Велинград.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изложил съображения, че договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който се прилагат специалните правила на ЗАдв. като дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка 5 инстанция, че единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал.

4 от ЗАдв, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая въззивният съд е приел, че не е налице.

Въззивният съд е посочил, че в случая производството по делото е прекратено по волята на ответника доверител и затова на ищеца се дължи възнаграждение за извършените правни действия по делото. Въззивният съд е посочил още, че съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските възнаграждения и липсващата воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв.