Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 215 от 19.12.2023, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 369/2023
Вид
Решение № 215
Подписан
19.12.2023
В сила
18.01.2024
Състав
Атанас Василев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Бяла, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Д. при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно дело № 20234510200369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес в с.Зг., обл.В. ул.“Г. И.

К.“ № ., против Наказателно постановление № 38-0006217 от 02.10.2023г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 1 500 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Оспорва установената с АУАН фактическа обстановка и отрича да е извършил нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2023г., актосъставителят И., инспектор в РД „АА“ - Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с И. С. И. в гр.Б. като се били позиционирали на автобусна спирка по бул.“С. С.“, в близост до кръстовище с ул.“Я.“. Около 23:30ч., спрели за проверка товарен автомобил „М.“ с рег.№ ..... от кат. N3 с прикачено към него полуремарке „В.“ с рег.№ ..... от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – пшеница с пътен лист № ....., товарителница сер. V-3 № .... и кантарна бележка от 30.07.2023г. В хода на проверката и от представената кантарна бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 44 160кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 4 160кг. Водачът не представил разрешение за претоварването. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз основа на така съставения 1

АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 20.10.2023г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване.

Възраженията релевирани в жалбата са бланкетни и неоснователни. В хода на извършената проверка от служителите на РД „АА“, самоличността на водача е била безспорно установена, а от извършената проверка на документите е доказано извършването на нарушението, доколкото в кантарната бележка е отразено теглото на товара и общата маса на МПС и ППС. Същата съдържа подпис на водача, който е бил наясно с претоварването.

Съдът счита, че при индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за вода-чите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба около средния размер от 1 500лв., без да са изложени конкретни съображения за това. АНО не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя или за извършени предходни нарушения. При тези обстоятелства жалбоподателят не може да бъде характеризиран, като лице с висока степен на обществена опасност. Съдът счита, че извършеното нарушение не се отличава с по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 4 160кг. С оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до предвидения в нормата минимален размер от 500 лева, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това че същото е за първи път.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0006217 от 02.10.2023г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес в с.З., обл.В. ул.“Ге. И. К. № . на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 1 500 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

2

Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________

3