Акт № 498 от 09.11.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- 379/2026
- Подписан
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 498 гр. Несебър, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Р. Г. Менчева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело № 20262150100379 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажните собственици на сграда ***/Ф./ с жилищни входове H1, H2, G1 и G2 с идентификатор № *** в к/с „С.Р.“, гр.П., представлявани от управителя на етажната собственост „К.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М.Р.М., заявена чрез процесуалните си представители адв. Р. Н. от АК - Бургас и адв. Е. Г. от АК - Бургас против Т.Д.А., гражданин на Ирланция, род. на ***г., с която са предявени кумулативно съединени претенции по чл.38 ЗУЕС и по чл.86 ЗЗД.
Иска се да бъде постановено решение, по силата на което ответника, в качеството му на етажен собственик на СОС с идентификатор № ***.14, представляващ апартамент № 14, находящ се в сграда ***/Ф./, вх. *** с площ от 60,29кв.м., ведно с 6,08кв.м./ид.ч. да заплати на ищеца сума от 1941,88евро/3798,00лв./, представляваща сбор от дължими вноски за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за 2021г./1899лв или 970,94евро/ и за 2022г./1899лв. или 970,94евро/, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда-02.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 774,71евро/1515,20лв./, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 21.03.2023г. до 27.02.2026г..
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
С протокол от проведено на 08.12.2021г. общо събрание на етажната собственост, за управител на етажната собственост, считан от 2022г. до настоящия 1 момент, било избрано дружеството „К.М.“ ЕООД.
Ответникът е собственик по силата на покупко-продажба на СОС с идентификатор ***.14, представляващо апартамент № 14, находящ се в сграда „Н“,, секция Н1, ет. 3, със застроена площ от 60,29 кв.м., ведно с 6,08 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, обективирана в Нотариален акт № 189, том IV, рег. № 3446, дело № 762/10.09.2010г. на нотариус с рег. № 307 на НК, с район на действие РС-П..
На проведено на 24/25.06.2021г. общо събрание на етажната собственост били взети следните решения: за приемане на годишен бюджет за приходите и разходите на сграда „Алфа“ за 2021г. и 2022г., за приемане на годишната парична вноска за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. поотделно и за всеки един самостоятелен обект, както и за определяне на срок за заплащане на вноската. Посочените решения на ОСЕС са били обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС по гр.д.№ 557/2021г. пред Районен съд – П. като производствата са приключили с влезли в сила решения относно тяхната законосъобразност и са били потвърдени от въззивната инстанция. Ответникът е бил уведомен за взетите решения, включително чрез залепване на съобщение за изготвен протокол по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
С оглед така влезлите в сила РОСЕС ответникът дължи на етажната собственост сумата в общ размер на 3990 лева, представляваща вноски за 2021г. и 2022г. от по 1995 лева, за което са му били изпращани покани. Падежът за заплащане на дължимите вноски за процесните години бил настъпил на 20.03.2023г., тъй като след влизане на решението с което е била отхвърлена молбата по чл.40 ЗУЕС с определение № 128–02.03.2023г. РС-П. е отменил допуснатото с определение № 1651/27.09.2021г. обезпечение по в.ч.гр.д.№ 1651/2021г. на ОС-Бургас, а определението, с което е отменено обезпечението е влязло в законна сила на 20.03.2023г.. Поради незаплащане на дължимите суми се претендира и обезщетение за забава.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните посочените по-горе суми.
Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника Т.Д.А., чрез назначения му особен представител адв. Г. И. от АК - Бургас, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Изтъкват се доводи, че претендираните суми са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Цитира се ТР № 3/2011г. от 08.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че давността по отношение на претендираното задължение е започнала да тече на 24.11.2022г.-датата на която е влязло в законна сила решението на ПРС по чл.40 ЗУЕС и е изтекла на 24.11.2025г.. Счита се, че поради 2 погасяване на задълженията по давност, не се дължи и претендираното обезщетение за забава.
С тези доводи се моли предявените искове да бъдат отхвърлени поради погасяване на претенциите по давност. В условията на евентуалност се моли исковете да бъдат отхвърлени поради нищожност на взетите решения на процесното общо събрание на етажната собственост.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс „С.р.“, представляващ апартамент № А3-10, който се намира в режим на етажната собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост от 24/25.06.2021г. са определени годишни вноски за управление на етажната собственост за 2021г. и за 2022г.. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да посочи сключени ли са договори по чл. 2 от ЗУЕС със собствениците на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже недължимост на вземането на ищеца на твърдените от него основания. По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава в периода от 21.03.2023г. до 27.02.2026г.
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба № 189, том IV, рег. № 3446, дело № 762/10.09.2010г. на нотариус с рег. № 307 на НК, с район на действие РС-П., се установява, че ответникът е собственик на СОС с идентификатор ***.14, представляващо апартамент № 14, находящ се в сграда „Н“,, секция Н1, ет. 3, със застроена площ от 60,29 кв.м., ведно с 6,08 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.
От представените протокол от проведено на 22.06.2021г. общо събрание на етажната собственост и списък за годишни парични вноски се установява, че по т. 3 и т. 4 от дневния ред общото събрание взело решение да се определи такса за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. поотделно за всеки самостоятелен обект, като за ответникът била в размер на по 1899лева. Било взето решение по т. 5 таксата за 3
2021г. да се заплаща до 31.07.2021г., а за 2022г. - до 30.11.2021г.
Решенията на ОСЕС от 24/25.06.2021г. са обжалвани от етажен собственик и с влязло в законна сила на 24.11.2022г. решение № 176 от 04.11.2022г. по гр.д. № 557/2021г. по описа на РС-П./л.84-89/ е отхвърлен предявеният по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС иск за отмяна им.
С влязло в законна сила на 20.03.2023г. определение № 128/02.03.2023г. постановено по гр.д.№ 557/2021г. по описа на РС-П./л.25/ е отменено допуснатото обезпечение в полза на ищеца по предявения иск по чл.40 ЗУЕС чрез спиране на изпълнението на всички решения взети на ОСЕС, проведено на 24/25.11.2021г..
Според практиката на върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на I гр. о. на ВКС) Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Налага се извод, че цитираните решения на общото събрание са влезли в сила.
Следователно, по силата на решенията на общото събрание, за 2021г. и 2022г. за ответника е възникнало задължение да заплаща по 1899 лева за собствения си апартамент № 14, като задълженията са падажирали с влизане в законна сила на 24.11.2022г. съдебното решение по гр.д.№ 557/2021г. по описа на РС-П..
Предвид изложеното следва да се разгледат правопогасяващите възражения, направени от особения представител на ответника с отговора на исковата молба.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В случая безспорно става въпрос за периодично плащане (в решенията на 4 общото събрание и списъкът, инкорпориращ размерът на задълженията на собствениците е посочен период на задължението с използването на израза „годишна вноска“), което по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност.
Освен изложеното по-горе, следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС насочват към периодичния характер на това плащане с оглед използвания от законодателя термин - „вноски“.
Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на ЕС, както и вноските, дължими за фонд Ремонт и обновяване са периодични /годишни/, като не са обусловени от условия и е без значение дали и колко точно разходи са били извършени за поддръжка на общите части. Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да заплащат дължимите вноски ежегодно/с решения ОСЕС определя техния размер, но те се дължат ежегодно, вкл.акоте извършено надплащане, те могат да бъдат приспаднати от вноските за следващата година/ същите са периодични и за тях е приложим тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането, като в случая сумите се дължат годишно. Сред приложимите разпоредби следва да се посочат чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, съгласно която решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. При обжалване по чл.40 ЗУЕС и евентуално отхвърляне на исковата молба – от влизане в законна сила на съдебното решение, с което е прието, че решенията на оспореното ОСЕС са законосъобразни, а при уважаване на исковата молба по чл.40 ЗУЕС, доколкото в закона липсва разпоредба, която да придава обратно действие на отмяната, следователно тя действа занапред, което, е наложително за гарантиране правната сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната собственост.. Т. е. приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давността започва да тече от възникване на вземането. Неоснователно е възражението, че давността за вземането в конкретния случай започва да тече, не от влизане в законна сила на съдебното решение/24.11.2022г./, с което решенията на ОСЕС са признати за законосъобразни, а от влизане в сила на определението/20.03.2023г./, с което е отменено допуснатото по делото обезпечението-спиране изпълнението на обжалваните решения, по арг. от т. І. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно която по своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. Т.е. самото влизане в сила на решението по същество прекратява защитния ефект на определението, разпознато по аналогия от ВКС като вид обезпечителн мярка, доколкото последното е загубило 5 своята функция и неговото действие е отпаднало и именно поради своя акцесорен характер, то е загубило материалноправното си действие с приключване на главното производство. С оглед очертаната с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. ВКС специфика на съдебния контрол и при съобразяване с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност и налага бързина при обжалването и изпълнението им.
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea52a6e6-68c4-409d-b832-834638ececd9