Решение № 4844 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4844 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско дело № 20211100509274 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20125538/27.05.2021г., постановено по гр.д. №45337/2020г. по описа на СРС, 31 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Д.В.Д” ЕООД установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Д.В.Д” ЕООД дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 425,93 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот: магазин №6, находящ се в гр. София, ул.

„*******” *******, инсталация 4000043888, аб.№35762, с която ответникът се е обогатил за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва от 01.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №21078/2020г. по описа на СРС, 31 състав, като е отхвърлен предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2043,38 лева и исковете за мораторна лихва в размер на 362,85 лева за периода от 31.03.2017г. до 22.05.2020г., за сумата от 39,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово 1 разпределение за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 01.06.2020г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва върху цената за дялово разпределение в размер на 7,77 лева за периода от 31.03.2017г. до 30.04.2019г. Осъдено е „Д.В.Д.” ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 17,20 лева, представляваща сторените разноски в производството по ч.гр.д.

№21078/2020г. по описа на СРС, 31 състав, и сумата от 118,80 лева – разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника М.К., срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.

Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не кредитирал изцяло заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и в противоречие с доказателствата по делото и нормативната уредба обосновал грешни правни изводи. Поддържа, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за процесния период на база реален отчет, като липсвали данни за извършена рекламация в срок. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че в имота не бил осигуряван достъп за отчет на топлинните разпределители, поради което използваната топлинна енергия била изчислена по максимален специфичен разход на сградата. Била начислявана съобразно законовите разпоредби и такса сградна инсталация. Първоинстанционният съд допуснал съществени нарушения на процесуалните норми като не кредитирал заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи и това довело до неправилност на решението – необоснованост. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Д.В.Д.” ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. М., като се излагат доводи, че решението в частта, обжалвана от ищеца, е правилно. Не било установено по делото разместването на имуществени блага, което се изразявало в реално потребление на топлинна енергия от страна на дружеството през процесния период. От заключението 2 на СТЕ се установявало, че сумите са изчислени на базата на прогнозно потребление поради неосигурен достъп до имота. Поради това не се установявало претендираната от ищеца топлинна енергия реално да е била консумирана от собственика на имота. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна се е обогатила за сметка на неговото обедняване, но в случая претенцията била базирана на служебни отчети, изготвени според прогнозни количества на потребена топлинна енергия, които не били достатъчни да докажат твърдяното обогатяване. Поддържа, че изложените във въззивната жалба доводи, основани на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане са неотносими към настоящия случай, доколкото се отнасят до хипотези, при които между страните съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия. На дружеството не били връчвани отчети, фактури или други документи във връзка с топлинно отчитане, поради което неоснователни били изложените доводи за липса на възражение срещу изготвените отчети. Поради изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в отхвърлителната му част.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ответника „Д.В.Д.” ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. М., срещу решението в частта, с която предявеният срещу дружеството иск е уважен. Въззивникът – ответник поддържа, че през процесния период имотът, за който ищецът претендира плащане на доставена топлинна енергия, не е ползван от собственика „Д.В.Д.” ЕООД. През процесния период едноличен собственик на капитала на дружеството било чуждестранно юридическо лице, а управител на дружеството бил италиански гражданин, който няма местожителство в РБ.

Имотът не бил обитаван и по отношение на него не били сключвани договори за наем или друг вид ползване. Не били представени от ищеца доказателства, че през процесния период реално е консумирана топлинна енергия в имота, което да е довело до неоснователно обогатяване на дружеството за сметка на ищеца. От констатациите на СТЕ се установявало, че претендираните суми за топлинна енергия са начислени на базата на прогнозно потребление поради неосигурен достъп до имота. Не били представени никакви доказателства от ищеца за реално отчитане на топлинната енергия. Имотът не бил обитаван и на дружеството не били връчвани никакви отчети за потребена енергия. Не 3 било установено, че имотът се ползвал от ответника, поради което не можело да се приеме, че именно последният е консумирал доставяна топлинна енергия. Претендираните от ищеца суми не отговаряли на консумираната топлинна енергия, тъй като имотът бил необитаем. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД е подала писмен отговор на жалбата, с който я оспорва изцяло, като счита, че в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД не е изразило становище по жалбите.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Д.В.Д.” ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№21078/2020г. на СРС, 31 състав.

Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването 4 и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като е ползвал доставената топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ .

В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – магазин №6, находящ се в гр.

София, ул. „*******” ******* аб.№35762, поради което следва да се приеме, че същият е ползвал доставеното в имота количество топлинна енергия. По този начин ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Стойността на доставената в имота топлинна енергия се установява от кредитираното заключение на СТЕ, като правилно първоинстанционният съд е приел, че спестените от ответника разходи за реално ползвана топлинна енергия възлизат на сумата от 425,93 5 лева за отчетен период 2017/2018г., за който е извършен реален отчет на ползваната топлинна енергия, а за останалата част от периода – отоплителни сезони 2016/2017г. и 2018/2019г., за които е начислявана топлинна енергия служебно поради неосигурен достъп на имота, ищецът не е установил реално потребление на топлинна енергия в имота, а позоваването на ищеца на разпоредби от ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му е неоснователно, доколкото същите са приложими при наличие на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, какъвто не е настоящият случай, доколкото претенцията на ищеца се основава на твърдения за неоснователно обогатяване.

Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение на материалния закон от СРС при отхвърляне на претенциите за дялово разпределение и мораторна лихва, поради което и на основание чл.

269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.

Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора доколкото въззивните жалби и на двете страни са приети за неоснователни, направените за въззивното производство разноски следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав