Решение № 261 от 28.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. гр. Добрич, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

С. Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500401 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№6270/31.03.2025г. и вх.№6408/02.04.2025г./поради подаването и на два пъти по два начина- по пощата и чрез ЕПЕП/ от

Д. М. Д. с ЕГН

**********,с постоянен адрес: град Д., ул.***, чрез адв.С. С./пълн.л.17 от делото на ДРС/, срещу решение №5/06.01.2025г. по гр.д.№2235/2023г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявени от него срещу Държавен фонд

„Земеделие“,ЕИК 121100421, с адрес на управление: град София, 1618, бул.“Цар Борис III“ №136,представляван от изп. директор, искове с правно основание по чл.439 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по гр. дело №103/2015г. по описа на РСДобрич,за следните суми: 8259.24 лв. (осем хиляди двеста петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща дадена финансова помощ по договор №08/112/01096 от 14.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, 579.68 лв. (петстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 8259.24 лв. за периода от 23.11.2013г. до 10.12.2014г., както и разноски по изп. д. №634/2016г. По описа на ЧСИ Н. Н., с рег. №*** в КЧСИ, с район на действие –Окръжен съд Добрич, а именно: 1152,30 лева 1 присъдени разноски в полза на взискателя, от които: 380.36 лв. – заплатени държавни такси и 771.94 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и такси и разноски в размер на 1682,92 лева, съгл. Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ, не подлежи на принудително вземане, поради това, че е погасено по давност, като паричното задължение по горепосочен изпълнителен лист, издаден в полза на ДФЗ, като частно държавно вземане, е възложено да се събира от НАП на осн. чл.162, ал.4 от ДОПК и чл.3,ал.7, т.5 от ЗНАП.

Въззивникът намира решението за неправилно и незаконосъобразно, иска отмяната му в цялост и постановяване на ново за уважаване на исковете му. Аргументира се с доводи за неправилна преценка от районния съд относно прекъсването на давностния срок с молбата от 22.12.2021г и с доводи по същество на спора-че вземането е погасено по давност на 14.02.2022г., тъй като последното изпълнително действие по изп.д.№634/2016г.на ЧСИ Н.Н. с рег.№*** е на 14.02.2017г., в петгодишния период от 14.02.2017г.до 14.02.2022г.кредиторът бездействал, че на 05.05.2020г. било връчено на кредитора постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, че на 01.06.2023г. е образувано новото изпълнително дело. Подадената на 22.12.2021г. по прекратеното изпълнително дело молба като недопустима поради липса на подпис и валидна представителна власт на заявителя не прекъсвала давността, а в хода на исковия процес не било установено кое е лицето изпратило молбата и дали то е упълномощено от изпълнителния директор на НАП да поиска валидно извършване на изпълнително действие.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност, решението правилно.

Въведените във жалбата възражения ищецът е можел и е следвало да направи при разглеждане на делото пред първа инстанция, за да бъдат предмет на доказване. Иска потвърждаване на решението.

Правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 17.03.2025г., когато постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено, и с край 31.03.2025г., отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура по чл.262, ал.1 от ГПК за отстраняване на нередовности/ и е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното от фактическа и права страна:

Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема.

Районният съд е сезиран с искова молба вх.№15293/01.09.2023г., уточнена в хода на въззивното производство с молба вх.№5961/11.09.2025г., от Д. М. Д. с ЕГН **********, от гр.Д., ул.***, срещу Държавен фонд 2

„Земеделие“, ЕИК 121100421, с адрес на управление: гр.София, 1618, бул.“Цар Борис III“ №136, за установяване, че ищеца- длъжник по изп. дело №20238100400380 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие РС Добрич, не дължи на ответника -взискател по същото изп.дело, сумите по изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден въз основа на решение по гр.д.№103/2015г.на ДРС в полза на Държавен фонд „Земеделие“. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за следните вземания: сумата от 8 259.24 лева , представляваща главница по договор №08/112/01096 от 14.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 20076г.-2013г.; сумата от 7220.11лева законна лихва върху главницата за периода 11.12.2014г.-28.06.2023г.; сумата от 579.58 лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 8259.24 лв. за периода от 23.11.2013г. до 10.12.2014г..; сумата от 1152.30лева присъдени разноски; сумата от 1682.92лева разноски по Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ.

От твърденията и обстоятелствата в цялост и формулираното искане несъмнено ясно е, че се оспорва правото на изпълнение - дължимостта на вземането на ответника-кредитор, за събирането на което е образувано и висящо изп.д.№380/2023г.на ЧСИ Н.Н. , тъй като поради изтекла погасителна давност изпълняемото право е отпаднало и не подлежи на принудително изпълнение, т.е.вземането е престанало да съществува, въпреки което се събира принудително от ищеца. Конкретно е изложено, че давностният срок е пет годишен и започва да тече, когато вземането е станало изискуемо, че давностния срок следва да се брои от датата 16.03.2016г., когато е издаден изпълнителен лист и, че е изтекъл на 16.03.2021г., че първото изпълнително действие по делото е извършено след изтичане на давностния срок на 01.06.2023г., че на 14.06.2023г. е наложен запор върху банкови сметки и лек автомобил, на 22.06.2023г. запор върху трудово възнаграждение, че към момента на образуване на изп.д.№380/2023г. на ЧСИ Н.Н. вземането е погасено по давност и неподлежи на принудително изпълнение. В първото по делото открито съдебно заседание , проведено на 18.04.2024г., ищецът е уточнил, че последното валидно изпълнително действие е извършено по изп.д.№634/2016г. на 14.02.2017г. и вземането е отпаднало по давност на 14.02.2022г., преди образуване на изп.д.№380/2023г.

Според ответника вземането му не е погасено по давност, тъй като с извършването на конкретни изпълнителни действия давността е била прекъсната многократно. След снабдяване с изпълнителен лист е било образувано изп.д.№634/2016г.на ЧСИ Н.Н., с което давността е прекъсната. На 14.02.2017г. бил наложен запор върху МПС, в следствие е изплатена малка сума на взискателя. На 21.12.2021г. е поискано извършване на изпълнително действия, след която ЧСИ прекратява делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. През 2023г. е образувано изп.д.№380/2023г.

Правната квалификация на искането, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено 3 изпълнителното основание, е такава по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, при приложението на която норма е разгледал спора и районния съд.

Предявеният иск по чл. 439 от ГПК за сумата от 1682.92лева разноски по Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ е недопустим. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Цели се установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Тъй като изпълнителните разноски не са предмет на изпълнителния лист, въпросът за тяхната дължимост е в зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния лист, т.е. разноските в изпълнението не могат да бъдат предмет на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

В този смисъл съдебното решение в частта на иска по чл. 439 от ГПК за сумата от 1682.92лева като постановено по недопустим иск е недопустимо и следва да се обезсили, а производството в тази част да се прекрати.

Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В случая се оспорва правото на изпълнение - дължимостта на вземането на ответника за главницата от 8 259.24 лева и законна лихва върху главницата за периода 11.12.2014г.-28.06.2023г., възлизаща на сумата от 7220.11лева, т.е. за законна лихва като самостоятелно вземане, определено с начална и крайна дата . Ищецът не отрича съществуването на право на принудително изпълнение на определяемото акцесорно вземане за законна лихва върху главницата от датата на присъждането и 11.12.2014г. до окончателното плащане, за което е издаден изпълнителен лист, т.е. до пълния размер на вземането за главница и лихви/в който обем се е произнесъл и районния съд/, а отправеното до съда искане е ограничено до отричане съществуването на право на принудително изпълнение само на главницата и изтеклата за периода 11.12.2014г.-28.06.2023г. законна лихва, определената в петитума на исковата молба по размер на сумата от 7 220.11лева, както изрично е и уточнил по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх.№5961/11.09.2025г.. В нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл „свръхпетитум“, тъй като при предявен и поддържан в производството размер на самостоятелна исковата претенция за сумата от 7220.11лева законна лихва върху главницата за периода 11.12.2014г.-28.06.2023г., се е произнесъл по определяемото вземане за законната лихва, считано „от датата на исковата молба – 11.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата“.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта в която е отхвърлен иск по чл. 439 от ГПК за сумата от 1682.92лева разноски по Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ и в частта в която е отхвърлен иск по чл. 439 от ГПК за законната лихва върху главницата, считано 4 от 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, в които части производството следва да бъде прекратено.

В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна не е спорно между страните, установява се от събраните доказателства, че въз основа на влязлото в сила на 27.01.2016г. решение по гр.д.№103/2016г. на РС-Добрич, на датата 16.03.2016г. е издаден в полза на ДФ“Земеделие“ срещу Д. М. Д. изпълнителен лист за следните суми : сумата от 8 259.24 лева , представляваща дадена финансова помощ по договор №08/112/01096 от 14.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 20076г.-2013г, ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба- 11.12.2014г. до окончателното плащане; сумата от 579.58 лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 8259.24 лв. за периода от 23.11.2013г. до 10.12.2014г..; сумата от 380.36лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и сумата от 771.94лева за юрисконсултско възнаграждение.