Решение № 7272 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7272 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100107188 по описа за 2023 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 25 от ЗН и чл.108 от ЗС, предявени при субективно пасивно съединяване.

Производството е образувано по предявени от Е. С. Н. ЕГН **********, чрез адв. С. Л. срещу Н. Ю. Д. ЕГН ********** и И. В. М. ЕГН **********, обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

25 от ЗН и чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ¾ идеални части от следния самостоятелен обект, находящ се в гр. София, Столична община, район „Витоша", ул."********, а именно: ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от стая, дневна, столова, кухня, кабинет и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „********, който трети жилищен етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „********, ет.3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на основание саморъчно завещание от

16.01.1995 г., оставено от М. Д. Н. с ЕГН **********, починала на 13.08.2007 г., бивш жител на гр. София, обявено с протокол от 03.12.2021г., издаден по нот. дело № 94 от 1995 г. на СВ в гр. София, както и за осъждане на И. В. М. да предаде фактическата власт върху посочения имот. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че по силата на саморъчно завещание, оставено от майка й М. Д.

1

Н., починала на 13.08.2007 г., бивш жител на гр. София, обявено по нотариално дело № 94 от 1995 г. на Службата по вписванията в гр. София, е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че за саморъчното завещание научила в края на 2021 год. С това завещание майка й М. Н. й завещавала цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Поддържа, че завещаното имущество включва и ¾ /три четвърти/ ид. части от горепосочения самостоятелен обект в сграда, които майка й е притежавала към момента на смъртта си. Ищцата твърди, че жилищната сграда, състояща се от партер с гаражи, три жилищни етажи и тавански /мансарден/ етаж, находяща се в гр. София, район „Витоша", ул."******** е построена през месец август 1991 г. в напълно завършен вид, годен за обитаване. Към момента на построяването на горепосочената масивна жилищна сграда собственици на дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо тогава парцел XI-9 от кв.198 по регулационния план на гр. София, местност „Павлово-Бъкстон", одобрен със Заповед № 7233 от 30.12.1976 г. и Заповед № РД-50-09-167 от 16.08.1991 г., с площ по скица от 588 кв.м., са баба й Е. С., починала на 07.03.1994 г. и майка й М. Н.. Двете са придобили правото на собственост върху горепосоченото дворно място по силата на наследство от дядо й Д.Н.С., като по отношение на баба й Е. И.а С. съответна идеална част от дворното място е придобита при условията на съпружеска имуществена общност. Дворното място е придобито от дядо й Д.С. по силата на договор за покупкопродажба, сключен на 28.12.1939 г., оформен с нотариален акт № 133, том XXIII, регистър 4533, дело 3730/1939 г. на I-ви нотариус при Софийски областен съд, вписан със записка от същата дата, като придобИ.ето е станало по време на брака му с баба й Е. И.а С., прекратен със смъртта на дядо ми на 09.10.1973 г. поради което е заварен по смисъла на чл. 103 от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./. Единствени наследници по закон на Д.Н.С. са неговата преживяла съпруга - Е. И.а С. и неговата дъщеря - М. Д.

Н.. Така към момента на построяването на горепосочената масивна жилищна сграда през месец август 1991 г. М. Д. Н. е притежавала ½ /една втора/ идеална част от дворното място по наследство от баща си Д.Н.С. и съответно е придобила по приращение същата ½ /една втора/ идеална част от новопостроената масивна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи в партера, заедно с всичките самостоятелни обекти в тази сграда, включително и процесиите самостоятелни обекти. Тъй като построяването на сградата е извършено по време на брака на родителите й, то придобитата от майка й ½ /една втора/ идеална част от сградата е станала тяхна съпружеска имуществена общност на основание чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./ Твърди се, че Е. И.а С. е притежавала също ½ /една втора/ идеална част от дворното място, представляваща нейният дял от прекратената със смъртта на Д.Н.С. съпружеска имуществена общност /тя не е получила дял от частта на съпруга си от прекратената със смъртта му съпружеска имуществена общност с оглед разпоредбата на чл.14, ал.7, изр.2-ро от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, като съответно Е. И.а С. е придобила по приращение също ½ /една втора/ идеална част от новопостроената масивна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи в партера, заедно с всичките самостоятелни обекти в тази сграда, включително и процесиите самостоятелни обекти. След смъртта на Е. И.а С. притежаваното от нея имущество е преминало в полза дъщеря и М. Д. Н.. Ищцата поддържа, че след смъртта на майка й М. Н. собственици на процесиите самостоятелни обекти в сграда, стават баща й С. К. Н. при квота 1/4 идеална част от тях /половината от прекратената със съпружеска имуществена общност/ и ищцата при квота ¾ /три четвърти/ идеални части по завещание от майка й М. Н.. Ищцата твърди, че брат й В. Н. и баща й С. Н. не получават дял от наследството на майка й М. Н., доколкото тя е завещала цялото си имущество на ищцата. Ищцата сочи, че на 06.10.2013 г. починал и баща й С. Н., като собственици на процесиите самостоятелни обекти в сграда, станали брат й В. Н. при квота 1/8 /една осма/ ид. част - половината от 2 наследството на баща й С. К. Н. и ищцата при квота 7/8 /седем осми/ ид. части, от които 3/4 /три четвърти/ идеални части по завещание от майка й М. Н., равни на 6/8 идеални части от обектите и 1/8 идеална част по наследство от баща й С. Н..

Ищцата поддържа, че след смъртта на баща й, брат й В. Н. и семейството му започнали да ползват партера и първия жилищен етаж, като ги преобразували в детска градина, която функционира и в момента. С нейно съгласие разширили детската градина и на втория жилищен етаж. В края на м. март 2018 г. установила, че цялата сграда е била ипотекирана и че са извършени и се извършват публични продажби на отделните самостоятелни обекти в сградата.

Твърди се, че след справка в имотния регистър на СВ в гр. София, ищцата установила, че процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г, на ИД на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „********, ет.3 - третият жилищен етаж на сградата, е продаден на публична продан, на която ответницата Н. Д. е обявена за купувач на целия самостоятелен обект в сграда и в нейна полза е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2017 г., по изп.дело № 20148580400427 на ЧСИ У.Д., вписана под № 858 в регистъра на КЧСИ, което е влязло в сила на 18.12.2017 г. и е надлежно вписано в АВ - Службата по вписванията в гр. София/. На 30.04.2018 г. от ЧСИ е изготвен е протокол за въвод.

При справката в Агенцията по вписванията ищцата установила още, че на 17.11.1994 г. брат й В. Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж № 145, том XX, дело № 3815 /1994 г. на нотариус при Районен съд, гр. София върху цялата масивна жилищна сграда. От съдържанието на този нотариален акт установила, че същият е издаден въз основа на заявление от баба й Е. С. и майка й М. Н. /по баща С./, заверено с рег.№ 6527 от 12.08.1993 г. на II-ри нотариус при Втори районен съд, гр. София, което заявление е вписано на 11.11.1994 г. в книгите за вписване на Нотариалната служба при Районен съд, гр. София. Счита, че цитирания нотариален акт за собственост е издаден неправилно, тъй като брат й В. Н. не е бил собственик на сградата, предмет на този нотариален акт към момента на издаването му. Ищцата поддържа, че брат и В. Н. никога не бил собственик на цялата масивната жилищна сграда с тавански етаж с гаражи. Излага, че в полза на брат й В. Н. не е съществувало правно основание за издаването на посочения констативен нот. акт от 17.11.1994 г., тъй като той не е бил собственик на сградата, т.к. в негова полза не е било учредено надлежно право на строеж преди изграждането на сградата, посочена в този нотариален акт.

Ищцата твърди, че след снабдяването си с констативния нотариален В. Н. е сключил договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на I-ви нотариус при при СРС. Предмет на тази сделка е цялата триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. „********, а като купувач по договора е „ИНТКО ТРЕЙД" ЕООД. Твърди се, че последвали още няколко продажби, които нямат вещно-транслативно действие, поради това, че праводателят не е притежавал правото на собственост, с което се разпорежда.

Ответникът Н. Ю. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на исковата молба.

Оспорва истинността на представеното с исковата молба саморъчно завещание, 3 както и неговото съдържание. Твърди, че дори и да се приеме, че същото е автентично и е написано лично от майката на ищцата, счита че не може на това основание ищцата да е придобила каквато и да е част от процесния имот.

Завещанието е с дата 16.01.1995 г., т.е. четири години след построяването на жилищната сграда през м. август 1991 г. от брата на ищцата - В. С. Н. и две години след като същата сграда е узаконена с акт за узаконяване №49 от 15.07.1993 г. на негово име. В самото завещание въпреки, че се завещава цялото движимо и недвижимо имущество, са описани изрично имотите които се завещават на ищцата, а именно: „Собствената ми къща, състояща се от две стаи, кухня, веранда, на 64 кв.м. и дворно място от 588 кв.м. находящо се на ул.“********, кв.Павлово, представляващо парцел 198 /с описани съседи/“, както и „Гарсониера на IV етаж в бл.70 на същата улица от 56 кв.м.“, т.е. това е била волята на завещателя - майка на ищцата, която с ясното съзнание е посочила имотите, които счита за нейна собственост към момента на съставянето на завещанието. Видно от протокола за обявяване на завещанието, както и от удостоверение за наследници на Д.Н.С. се установява, че тя е починала на 13.08.2007 г., т.е. 12 години след съставяне на завещанието, през който период е имала възможност да промени завещателните си разпореждания. Твърди се, че завещателката е знаела не само за съществуването на жилищната сграда, но и за прехвърлителните сделки със обектите в сградата, които в последствие В. Ст. Н. е извършил. Посочва, че М. Д. Н. е знаела и е била с ясното съзнание, че цялата жилищна сграда е била собственост на нейния син - В. С. Н., като през цялото това време /от съставянето на завещанието - 1995 г. до нейната смърт - 2007 г./ не е имала никакви претенции към него или към последващите собственици на самостоятелните обекти в сградата, които факти опровергават твърденията на ищцата, че майка й е завещала освен имотите, описани в завещанието, така и 3/4 идеални части от сградата, респективно от процесния имот, които е придобила по приращение, с оглед притежаваната от нея приживе 1/2 ид. част от дворното място. Сочи се, че с Акт за узаконяване №49 от 15.07.1993 г. на гл. архитект на гр.София, жилищната сграда, в която се намира процесния имот е узаконена на името на В. Н. - брат на ищцата. С нотариален акт №145, том XX, дело 3815 от 17.11.1994 г. същият е признат за собственик на жилищната сграда, респективно и на процесния имот, представляващ третия жилищен етаж от същата сграда. От тогава до настоящия момент включително, ищцата нито е ползвала нито е владяла процесния имот, а третият етаж от сградата се владеел и ползвал от нейния брат - В. С. Н.. Ответницата счита, че твърденията на ищцата, че сградата по силата на приращението е придобита от нейната баба и нейната майка, които 4 приживе са били собственици на поземления имот, върху който е построена, а освен това по силата на представеното завещание ищцата е собственик на 3/4 идеални части или каквито и да било идеални части от процесния имот, са неправилни, недоказани и неоснователни. Поддържа, че собственик на цялата триетажна сграда е бил В. С. Н. - брат на ищцата. Счита, че цитираното в исковата молба Решение №20228773 от 19.10.2020 г. постановено по гр.д.№28283/ 2018 г. на СРС, с което се твърди, че е отменен изцяло посоченият нотариален акт №145, том XX, дело 3815 от 17.11.1994 г., касае и е влязло в сила само по отношение на процесните имоти по същото дело, но не и по отношение на имота, предмет на настоящото производство. Сочи, че към датата на депозиране на исковата молба ответницата Д. не е била собственик на процесния недвижимия имот, тъй като на 05.09.2018г. прехвърлила с договор за покупко-продажба собствеността върху същия имот на другия ответник - И. В. М.. В условията на евентуалност - навежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху целия процесен недвижим имот, представляващ ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, находяща се в гр. София, ул.