Решение № 166 от 21.10.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Девня, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100019 по описа за 2022 година

Предявен е иск от „ЮБЦ“ ЕООД /сега „Угренова естейт“ЕООД, , ЕИК: 205680303, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез проц. представител – адв.

В. Герова срещу И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*** и настоящ адрес: с. Б*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 49, 98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 1***от дата 11.06.2018 г., сключен между ответницата и „БТК“ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №944/2021 г. по описа на РС -Девня.

Ищецът излага в исковата молба, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181 и ответницата И. Г. Б. на 11.06.2018 г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна такса 19, 99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 11.06.2020 г. Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги са издадени фактури 1254413088/08.10.2018 г., 1256057712/08.11.2018 1 г., 1257708203/08.12.2018 г. и 1259601162/09.01.2019 г. за потребените от абоната електронни съобщителни услуги за период на потребление от 08.09.2018 г. до 08.01.2019 г. на стойност 265, 64 лева. Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 10/2018 г., 11/2018 г. 12/2018 г. и за месец 01/2019 г. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ЕАД незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № 13073611001 на дата 08.02.2018 г. крайна фактура № 1260941055. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 49, 98 лева /сума, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане и по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните шанове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 2

16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания”ЕАД. Твърди се, че ищеца е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Тъй като ответницата не изпълнила задължението си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума и такава била издадена по ч. гр. дело № 944/2021 г. по описа на РС – Девня.

При връчена при условията на чл. 47 от ГПК заповед за изпълнение на ищеца като заявител са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по съдебен ред, което поражда правния му интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че договорната клауза за неустойка е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави, за което излага подробни аргументи в отговора и сочи задължителна съдебна практика. На тези основания моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

В с.з. ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява.

Представя писмено становище, в което поддържа исковата молба и моли за уважаването й с изложени пространствени аргументи досежно нейната основателност.

Ответницата, се представлява от назначения й особен представител, който в хода на устните състезания моли иска да бъден отхвърлен изцяло като неоснователен по съображенията, изложени в писмения отговор.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност представените доказателства, направи следните фактически изводи: на

Предявеният иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу 3 вземането.

Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 944/2021 г. по описа на РС - Девня, е налице издадена заповед за изпълнение № 608/12.08.2021 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответницата И. Г. Б., ЕГН:

********** е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 49, 98 лева за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 13073611001 от

11.06.2018 г., обективирано с фактура

№

1260941055/08.02.2019 г. сключен между И. Г. Б. и “БТК” ЕАД, ЕИК:

831642181, което вземане е прехвърлено на С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК 205942517 с договор за цесия на дата 16.10.2018 г., а “С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК: 205942517 го е прехвърлило на “ЮБЦ” ЕООД ЕИК: 205680303 с договор за цесия от 01.10.2019 г. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.

Видно от представения по делото договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 13073611001, същият е сключен на 11.06.2018 г. между ответницата и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181 за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart M + с месечна абонаментна такса 19, 99 лева /с ДДС/, със срок на действие за 24 месеца – до 11.06.2020 г.

По делото са представени Общи условия на мобилния оператор за далекосъобщителни услуги, 4 бр. фактури за предоставени мобилни услуги – незаплатени от абоната по твърдение на ищеца, както и крайна фактура № 1260941055 от 08.02.2018 г., в която освен сумата за потребените мобилни услуги за предходните четири отчетни периода е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 49, 98 лева, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор. Неустойката е начислена на основание клауза от сключения между страните договор – споразумение /л. 7 абз. първи от споразумението/.

От представения Договор за мобилни услуги, подписан от страните 4 се установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им.

Този факт е бил приет за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване с доклада на съда.

По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018 г. между цедент „БТК“ЕАД и цесионер „С.Г.Груп“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между цедент „С.Г.Груп“ООД и цесионер „ЮБЦ“ЕООД. Към първия договор е представено потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.

99 ал. 3 от ЗЗД от цедента, в което е индивидуализирано вземането му към И.

Г. Б., ЕГН: ********** в размер на 49, 98 лева, което се прехвърля на цесионера. Към втория договор за цесия е представено извлечение от Приложение 1, в което е индивидуализирано вземането към ответницата, което се прехвърля от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, а именно вземане в размер на 49, 98 лева.

Няма твърдения и данни уведомление за извършените цесии да е било връчено на ответницата преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Към исковата молба е приложеното уведомление до ответницата за извършените цесии, което да й бъде връчено като приложение към исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производство ищецът претендира и неустойка в размер на 49, 98 лева, начислена вследствие на виновно неизпълнение от ответницата на задължението за плащане на падежирала сума и предстрочно прекратяване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и 5 на вина за неизпълнението. В процесния договор за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на договорения срок по искане или по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, последният дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти. Доколкото ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга съобразно § 13 т. 1 от ДП на ЗЗП, приложение в отношенията между страните следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията по чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Вярно е, че липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.

Допустимо е също така, уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

Съдът намира, че уговорената между страните неустоечна клауза в процесния договор за мобилни услуги е неравноправна, поради което и нищожна на основание чл. 146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП вр чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, макар и ограничено до трикратния им размер, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че същият се попълва от представител на ищеца - търговец навежда на извода, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea527727-7b48-43cc-a12b-80697d602341