Решение № 1514 от 26.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1514

Перник, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20267160700305 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 28.04.2026г., издадена от И. Б. С. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 1, б. з) бб) от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Жалбоподателя оспорва заповедта, като намира същата за неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че оспореният административен акт не съдържа каквито и да е било мотиви, обосноваващи извод за наличието на законовите основания за налагането на санкцията. При изложените съображения моли съда да отмени издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – И. Б. С. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, редовно призован, не се явява, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В., която излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед и моли съда да отхвърли депозираната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорената ЗППАМ № [Наименование]от 28.04.2026г., издадена от И. Б. С. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 1, б. з) бб) от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В обстоятелствената част на заповедта се сочи, че на 28.04.2026 г., около 09:45 ч., по АМ С., с посока на движение от [населено място] към [населено място] жалбоподателят Б. М. е управлявал собствения си лек автомобил „*** с рег. № [рег. номер], като в района на километър 25 водачът предприема и извършва маневра изпреварване от лява активна лента, като преминава през дясна пътна лента, навлиза в лентата за принудително спиране и извършва изпреварване от дясно на автомобилите движещи се по посоката му на движение. Нарушението е било заснето с техническо средство видеорегистратор с номер 26, зачислен на наряд АП – 154, за което въз основа на данни на свидетел очевидец е съставен АУАН серия GA № 3713252/28.12.2025 г. Посоченото деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС по чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП.

Процесната ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 28.04.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена в Административен съд – Перник на 29.04.2026 г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа, който я е издал и др. Сред тях са документи, удостоверяващи собствеността на автомобила, с който е извършено описаното деяние и Справка за нарушител/водач: Б. И. М..

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2 ,т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, директорът на ОДМВР Перник е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и младши автоконтрольорите да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената заповед - младши автоконтрольор И. Б. С. служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник.

Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения, съгласно изискването на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП. Заповедта съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Същата съдържа разпоредителна част, с която се определя начинът и срокът за изпълнението й, както и датата на издаване и подпис на лицето, издало заповедта, включително с посочване на длъжността му.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Съдържа описание на конкретното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено от нарушителя. Изложени са фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните им правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 171 т. 1, б. з) бб) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а"-"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В случая е безспорно, че жалбоподателят като водач, при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, а именно на чл. 58, т. 4, пред. второ от ЗДвП, "на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране", за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Именно нормата на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. Установеното нарушение е подведено от административния орган под правилната правна норма, като в този смисъл, мярката е наложена законосъобразно и е издадена при спазване на материалноправните разпоредби.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството му на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването му предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя и което последният не е сторил. Установената с АУАН фактическа обстановка не е оборена в съдебното производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - 171 т. 1, б. з) бб) от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Принудителните административни мерки нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Принудителните административни мерки, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от административни нарушения, но сами по себе си те не са административно наказание. ПАМ се прилагат в изрично посочените случаи, от изрично регламентирани в закона административни органи и по точно определен ред. Заповедта, с която се налага принудителната административна мярка временно отнемане на СУМПС, е превантивна (предупредителна) административна мярка, която има за цел да предотврати именно извършването на ново закононарушение и вредните му последици. Своевременното прилагане на този вид ПАМ има за цел да предпази живота и здравето на гражданите и обществото, в конкретния случай както на останалите водачи и техните спътници, движещи се по магистралата, така и на самия жалбоподател.

Също така превантивният характер се изразява и в ограничаване възможността на водача да извърши в бъдеще подобен вид административни нарушения, именно с оглед високия интензитет на обществена опасност от конкретното нарушение. Издаването на ПАМ е резултат от упражнената оперативна самостоятелност на органа, като в неговите правомощия е да прецени дали да наложи принудителна административна мярка. Ето защо налагането на конкретния вид ПАМ в настоящия случай е съобразен и с преследваната от закона цел.

По делото не са установени факти, различни от тези в административното производство, поради което издаването на обжалваната ЗППАМ е съобразена със закона.

Предвид изложените съображения атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът, счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea51f743-972a-4560-af3c-83d68fdd8ca3