Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8413 от 07.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27271/2024
Вид
Решение № 8413
Подписан
07.05.2026
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8413 гр. С, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110127271 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Т С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № ..., чрез юрк. Ф И, срещу З. Т. Д., с ЕГН ********** и Л. Т. Т., с ЕГН **********, и двете с адрес: гр. С, ж.к. „И“, бл. ..., вх. ..., с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено, че ответницата З. Т. Д. дължи на ищеца следните суми: 2569, 06 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „И“, бл. ..., вх. ..., с абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 317,28 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; 40,97 лв.

- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 8,33 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч. гр. д.

...2423/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в;

Да се признае за установено, че ответницата Л. Т. Т. дължи на ищеца следните суми: 513,81 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „И“, бл. ..., вх. ..., с абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 63,46 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; 8,20 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до 1 окончателното изплащане на вземането; 1, 67 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч. гр. д. ...2423/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в. Исковете са предявени преди влизане сила на Закана за въвеждане на еврото в РБ.

„Т С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, район „С”, ул.

„Проф. Г П” ... е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца „Т С” ЕАД.

Ответниците са получили преписи от исковата молба и от приложенията й, както и са депозирали отговори в срок, в които излагат съображения както за недопустимост на част от исковете, така и за тяхната неоснователност.

Предявените от „Т С“ ЕАД срещу З. Т. Д. и Л. Т. Т., кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че З. Т. Д. и Л. Т. Т., в качеството им на собственици, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях са приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на потребители в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т С“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 70, находящ се в гр. С, ж.к. „И“, бл. ..., вх. ..., с абонатен № ******, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т С“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа, задължението не било погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч. гр. д. ...2423/2023 г. на СРС, 30 състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Претендират се направените по делото разноски.

З. Т. Д. е подала отговор на исковата молба чрез адв. Н И, с който се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на облигационни отношения по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответницата.

2

Възразява се ответницата да е собственик или ползвател на процесното жилище през исковия период. Оспорва се наличието на сключен между ищеца и фирмата за дялово разпределение договор, както и наличието на годно правно основание за претендиране на суми за извършване на услугата дялово разпределение от потребителите. Заявява, че не оспорва стойността на мораторната лихва, както и че не са били извършени плащания.

Оспорва измервателните уреди да са били сертифицирани. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло всеки от кумулативно съединените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Л. Т. Т. е подала отговор на исковата молба чрез адв. М. Л.. Процесуалният представител оспорва предявените искове за главница за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея и за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение като недопустими, тъй като предвид извършено от длъжника признание в заповедното производство за дължимостта на тези суми, за ищецът липсва правен интерес от предявяване на установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Счита иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за неоснователен. Заявява, че не оспорва размера на мораторната лихва, а единствено правното основание за начисляването й, както и че същата не е платена. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

На основание чл. 130 от ГПК, искова молба, подадена „Т С“ ЕАД срещу ответника Л. Т. Т. е върната в частта, с която са предявени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150 от ЗЕ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че тя дължи на ищеца: сумата от 513,81 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „И“, бл. ..., вх. ..., с абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 63,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; сумата от 8,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч.гр.д. ...2423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, като производството по делото в тази част е прекратено.

По отношение на ответницата Л. Т. Т. спорен между страните е останал въпроса за дължимостта на сума в размер на 1, 66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч. гр. д. ...2423/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо 3 отношение:

Видно от представените по делото фактури, издадени от „Т С“ ЕАД, титуляр на партидата, по която се отчита топлоснабдяването на процесния имот е З М Д., починала на 15.03.2021 г.

Последното се установява от представения по делото препис извлечение от акт за смърт № 137/16.03.2021 г. Видно от сверено копие на приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 30.12.1992 г. З М Д. е продала на дъщеря си З. Т. Д. 4/6 идеални части от процесния имот. Като доказателства по делото са приети и сверения копия на договор за дялово разпределение на топлинната енергия в етажната собственост, където се намира процесния имот, сключен с фирмата за дялово разпределние „Т С“ ЕООД през 2002 г., чието действие не е прекратено, видно от справките за дялово разпределение на топлинна енергия и от годишните отчети за това, изготвени за процесния период в процесния имот от „Т С“, представени с писмо за съдебно заседание на 27.10.2025 г. От справките за дялово разпределение на топлинна енергия и от годишните отчети за ползваните количества топлинна енергия е видно, че такава е доставена и употребена.

От правна страна:

Иска, предявен срещу Л. Т. Т. за сума в размер на 1, 66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г. е неоснователен като недоказан, тъй като ищецът не доказа възложеното му като доказателствена тежест, че ответникът Л. Т. Т. има качеството потребител на топлинна енергия – че същата е собственик или вещен ползвател на процесния имот, или е ползвател на облигационно основание, за което да има разкрита партида при ищеца, при твърдяната квота. Доказателства в тази насока не се представиха и тези обстоятелства останаха недоказани, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Иска, предявен срещу ответницата З. Т. Д. е частично основателен.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – вещен ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва имот на вещно или облигационно право на ползване. От приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба от 30. 12. 1992 г., от който е видно, че считано от тази дата ответницата З. Д. е собственик на 4/6 идеални части от процесния имот, може да се направи обоснован извод, че тя е потребител на топлинна енергия за този имот съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, затова следва да плати 4/6 от цената на доставената до него топлинна енергия. Вземането на „Т С“ ЕАД не е погасено по давност, както твърди пълномощника на ответницата. Ответницата не оспорва топлоснабдяването на апартамент № 70, находящ се в гр. С, ж.к. „И“, бл. ..., вх. Г, ет. 1 и размера на вземанията, затова не се наложи назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза. Относно възражението за техническата изправност на 4 измервателните уреди в абонатната станция на етажната собственост ищецът не представи доказателства, но от непредставянето на данни за метрологичната им проверка не може да се направи автоматично извод за наличие на неизправност, респ. неточно измерване, което е променило данните за доставената топлинна енергия съответно за цената й и съпровождащото я дялово разпределение. Ответницата не е оспорила размера на вземанията на „Т С“ ЕАД. Изчислени по реда на чл. 162 от ГПК, задълженията на З. Т. Д. за 4/6 възлизат на следните суми: главница в размер на 1050, 83 евро /2055, 25 лв./ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; законна лихва върху нея в размер на 129, 78 евро /253, 82 лв./ за периода от 15.