Решение № 150 от 29.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Шумен, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20263630200286 по описа за 2026 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №РД - 05 - 2/12.01.2026г. на директора на РЗИ - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218 ал.2 от Закона за здравето на жалбоподателя Д. П. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 153.39 евро /равностойност 300 лева/, за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ.

Жалбоподателят оспорва, че обектът представлява закрито помещение. Твърди, че заведението не е било проверено и нямал констативен протокол за тютюнопушене за датата на нарушението.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление като излага доводите си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

В ОДБХ – Шумен е регистриран обект – кафе «Мави», находящо се в гр.Шумен, бул.

«Славянски» №26б, стопанисвано от «Адриан 05» ЕООД, с ЕИК 204933294, гр.Шумен, с управител и едноличен собственик на капитала жалб.Д. П. Д., ЕГН **********. Към обекта имало допълнително помещение изградено от метална конструкция, с подвижен таван и стени от винил, разположено на пешеходната зона на бул. «Славянски».

Във връзка с констатирано на 14.10.2025г. от служители на РЗИ – Шумен, нарушение на законоустановената забрана за тютюнопушене в закрит обект – допълнително помещение разположено на пешеходната зона, изградено към кафе «Мави», находящо се в гр.Шумен, бул. «Славянски» №26б, стопанисвано от «Адриан 05» ЕООД, с ЕИК 204933294, гр.Шумен, на 19.12.2025г. в 12.05 часа свидетелите Ж. С. Р. и А. В. Р. - служители на РЗИ – Шумен, съвместно със свидетелите Д. С. Д. и Х. А. Х. – служители на РУ – Шумен, извършили нова проверка за спазване на забрана за тютюнопушене в допълнителното изграденото помещение към кафе «Мави», в присъствието на жалбоподателя. В момента на проверката всички стени на обекта и тавана били плътно затворени. Влизайки в обекта забелязали клиент - М.М.М., който пушел цигара. Св. Ж. Р. съставила на клиента АУАН

№000100/19.12.2025г. за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ за това, че пуши тютюнево изделие 1 тип цигара на закрито обществено място. Съставеният акт е подписан и получен от М. без отразени възражения. Св. А. Р. съставила срещу жалбоподателя АУАН №120/19.12.2025г. за нарушение на чл.218 ал.2, във вр. с чл.56 ал.1 от НК, изразяващо се в това, че в качеството му на управител на «Адриан 05» ЕООД, стопанисващо кафе «Мави» е допуснал нарушаване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места – в допълнително изградено помещение към кафе «Мави». При предявяване на акта жалбоподателят отказал да го подпише, както и да получи екземпляр от същия, което е удостоверено с подписа на св.

Х. А. Х.. Жалбоподателят не се въползвал от правото си да отрази възражения в акта, както и да депозира писмени възражения в законоустановеният срок.

За извършената проверка бил изготвен Констативен протокол от 19.12.2025г., в който са отразени направените констатация и е дадено предписание за спазване на чл.56 ал.1 от ЗЗ, който протокол жалбоподателят също отказал да подпише. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.

На основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето на жалбоподателя Д. П. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 153.39 евро /равностойност 300 лева/, за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ. Наказателното постановление му е връчено лично на 20.01.2026г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

С разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗЗ е регламентирана забрана за тютюнопушенето в закритите обществени места.

В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция на понятието „закрито обществено място”. В § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за здравето е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно. По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в съответствие с целта на закона, е прието, че закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна.

На базата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и наказателното постановление, са установени по безспорен начин. В конкретният случай, безспорно се установява, че е била нарушена забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, каквото място безспорно е обектът, в който е била извършена проверката. Установено е категорично, че 19.12.2025г. в допълнителното изграденото помещение към кафе «Мави», което било с плътно затворени стени и таван, клиент на заведението пушел тютюнево изделие - тип цигара.

Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите Ж. С. Р., А. В. Р., В. Д. П., Б. И. К. , Д. С. Д., Х. А. Х. съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението, на които не са налице, каквито и да било данни за 2 възможна заинтересованост. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Така събраните гласни доказателства разкриват обстоятелства в зависимост от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото.

Показанията на свидетелите Ж. С. Р., А. В. Р., Д. С. Д. и Х. А. Х. съставляват пряко доказателство по делото, по отношение на факта, че на 19.12.2025г. клиент на заведението пушел тютюнево изделие - тип цигара в изграденото помещение към кафе «Мави», което към този момент било с плътно затворени стени и таван, т.е. на закрито обществено място..

Административната отговорност за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ може да бъде насочена, както към физическото лице, което е нарушило забраната като е пушило тютюнево изделие в закрито обществено място, съобразно чл.218 ал.1 от ЗЗ, така и към физическо лице, ЕТ или ЮЛ, което допуска в управляван от него обект извършването на нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ, съгласно санкционна разпоредба - чл.218 ал.2 от ЗЗ.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето, за нарушение на чл.56 т.1 от същия закон.

Жалбоподателят е привлечен да отговаря за допустителство. Съгласно чл.10 от ЗАНН при административните нарушения „допустителите” /тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на нарушението/ са субект на административнонаказателна отговорност, но се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

Личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице само в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ. Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. В настоящия случай допустителството, като форма на изпълнително деяние на нарушението е предвидено в чл.218 ал.2 от ЗЗ, според който текст, който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а ал.1, се наказва с глоба от 153.39 евро /300 лева/ до 255.65 евро /500 лева/, с имуществена санкция от 511.29 евро /1 000 лева/ до 766.94 евро /1500 лева/, когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 1533.88 евро /3 000 лева/ до 2556.46 евро /5 000 лева/, когато нарушението е извършено от юридическо лице.

Жалбоподателят като управител на дружеството стопанисващо обекта, както и като управител на самия търговски обект, доколкото в производството не се доказа, а и не се твърди, че е имало друго лице, което е заемало длъжността „управител“ на обекта, е имал задължението да контролира спазването на законовите забрани, поради което съдът намира, че той се явява годен субект на административнонаказателна отговорност за вмененото нарушение.

Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за това, че е допуснал в управлявания от него търговски обект да бъде нарушена забраната за тютюнопушене. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, че към момента на проверката изградените стени на обекта от винил са били отворени.

Правилно административнонаказващият орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗЗ, тъй като нарушението на забрана за тютюнопушене в закрити обществени места засяга пряко здравето и живота на гражданите и е с висока степен на обществена опасност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание в минимално предвидения от закона размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде 3 оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД - 05 - 2/12.01.2026г. на директора на РЗИ - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218 ал.2 от Закона за здравето на жалбоподателя Д. П. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 153.39 евро, за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ.